КАК МОГА ДА ПОМОГНА НА ДЕЦАТА СИ?

     Трудно е да си представим по-потискаща житейска ситуация от се­мей­ство, в което един от родителите е зависим от алкохол.

     Мъжът, чиято жена е алкохоличка, търси специални начини, за да осигури на децата си обгрижване, когато той е на работа.

     Проблемите на жената-майка са различни. Обикновено тя за­ви­си от издръжката, давана й от заплатата на мъжа. Трябва някак да се спра­вя с поддържането на дома, а също така отговаря за всекидневната грижа за децата. Това не е лесно. Появяващите се критични събития, с ко­ито не знае как да се справи, я държат в непрекъснат стрес, страх и раз­очарование. Макар че много иска да скрие това, децата почти ви­на­ги осъзнават чувствата й.

     Първото нещо, което родителите са длъжни да осъзнаят, е фак­тът, че ситуацията не е безнадеждна, както им се струва. Това, което каз­ваме и правим, има огромно влияние върху нашите съпрузи, както и върху нашите деца. Благодарение на помощта, която оказва Ал-Анон, можем да видим по какъв начин да изменим към по-добро се­мей­ните дела.

          РАЗПОЗНАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

     Лесно е да се уверим, че в семейството най-много страдат де­ца­та на алкохолика. Можем обаче да направим много, за да намалим лошото влияние, което им оказва алкохолизмът на близките хора, и да съз­дадем в домовете си здрава атмосфера, подпомагаща появата и раз­ви­тието на щастие.

     Обикновено децата са толерантни към алкохолика и му съ­чув­стват. Ако искаме децата ни да растат нормално, трябва да престанем да се притесняваме какво влияние върху тях има алкохоликът. Ня­маме никакъв контрол над това, какво той прави или казва, но мо­жем да изменим нашето собствено отношение и по­ве­де­ние. Про­фе­сио­налистите смятат, че непиещият баща или майка съ­зда­ват много емоционални проблеми у децата. Затова изглежда правилно раз­би­ра­нето, че промяната в нас самите ще помогне на цялото семейство.

          УСИЛИЯТА ДА СЕ КОНТРОЛИРА АЛКОХОЛИКА

     Преди да влезем в Ал-Анони да се убедим в безсилието си спря­мо алкохола, много от нас изхабиха огромна част от времето и енер­гията си в опити да контролираме поведението на алкохолика. Можем да въвлечем в това и децата. Можем да настояваме да станат при­мер на добро възпитание, когато са в присъствието на алкохолика, като им дадем да разберат, че тяхното поведение може да провокира ,,пристъп” на пиене у бащата. Някои от нас подтикват децата да по­ма­гат в търсенето и изхвърлянето на бутилки с алкохол. Може би сме ги изпращали с алкохолика, когато той излиза, с надеждата, че това ще го накара да се въздържи от пиене извън дома. Можем по този начин да за­разим децата с нашия страх, а после да обвиняваме алкохолика за то­ва. Надяваме се, че той, като види колко много неговото поведение стря­с­ка децата, ще разбере в крайна сметка какво прави. Някои от нас са изпращали децата да го търсят по барове и кръчми, други са ги оставяли вкъщи да го пазят, когато се е налагало да излезем. От отчаяние може би даже сме разрешавали децата да пътуват с него с кола, когато е пиян.

     Ал-Анон ни учи, че нямаме контрол над болестта на алко­хо­ли­ка. Може и да успеем да го спрем и да го заставим да се въздържи от ,,една чашка” или от напиване ,,този един път”, но той ще продължи да се напива въпреки това. Нашите усилия няма да спомогнат да се за­дър­жи или да се за­бави развитието на болестта. Когато изискваме децата да ни помагат в без­резултатните усилия да контролираме ал­ко­холика, това довежда до чувството, че са излъгани или засилва у тях чувството за вина. Нека не позволяваме децата да се чувстват от­го­ворни за по­ве­де­ние­то на своите родители.

          ОБЯСНЕНИЕ НА СЪЩНОСТТА НА БОЛЕСТТА

          НА ДЕЦАТА

     Лесно е да се самозаблуждаваме като мислим, че децата не виж­дат какво става. Ако сме наистина искрени, ще забележим, че де­цата знаят, че това, което се случва, е голямо зло. Те си имат спе­циал­ни начини да се справят с него. Когато болестта се прикрива с тайн­ственост или лъжи, това е по-страшно (плашещо), отколкото един ис­тин­скир искрен разговор за алкохолната болест.

     Обяснявайки на децата заболяването, ще им помогнем, ако го срав­ним с алергия. Можем да подчертаем, че алкохоликът е болен, че не мисли наистина това, което говори, когато е пиян. Трябва мно­го ясно да обясним на децата, че те не са виновни за неговото пиене. Съ­ще­временно трябва да им дадем да почувстват, че са обичани от нас.

          ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ (реванш)

     Повечето от нас преди влизането си в Ал-Анон са били така по­гъл­нати от алкохолизма на съпруга/ата, че не са били в състояние да се съсредоточат върху други области от живота. Най-вероятно сме се за­ни­ма­вали с физическите потребности на децата си, но сме пре­не­брегвали емоционалните им нужди. Колко много от нас са слагали децата по-ра­но да спят, за да имаме време да се безпокоим ,,на спо­койствие”? Кол­ко много от нас са оставяли децата на самотек, за да можем в то­ва време да измислим начини да спрем пиенето? Колко много от нас са изливали разочарованието си върху децата, давайки дори воля на ръцете си (побой), а след това сме се старали да им въз­мездим чув­ств­ото си за вина с прекалено голяма грижовност?

     Със сигурност нашите деца трябва да са на първо място в спи­съ­ка от хора, на които сме причинили зло и на които дължим въз­мездие за причиненото зло. Добре е да помним, че децата подражават на това, което правим, а не на онова, което казваме. Те реагират на емо­ционалния кли­мат на дома. Ако създадем спокойно обкръжение, ще се чувстват по-сигурни. Когато сме в състояние да овладяваме себе си, ще усетят силата ни и няма да са толкова изплашени. Ако окажем съ­чувствие на алкохолика, няма да са принудени да са на страната на единия родител, а когато престанем да толерираме невъзможното по­ве­дение на пияницата, децата ще развият у себе си чувството за справедливост. Децата, растящи в дома на алкохолик, са дезориен­ти­ра­ни, причината за което е неуравновесеното, непоследователно поведение на родителите. Малките не знаят какво да очакват от родителите си и се чувстват много несигурни. Децата имат нужда, дори изискват тях­ното поведение по определен начин да бъде ограничавано от из­иск­ва­нията на родителите. Когато родителите един ден искат едно, а на дру­гия ден напълно забравят за него, децата са дезориентирани и могат да се държат още по-лошо, докато дисциплината отново дойде на дневен ред.

     Един от начините, по който можем да се реваншираме за на­пра­веното зло на децата си, е използването на постоянни по­сле­до­ва­телни изисквания, за да им създадем чувството на сигурност.

          ОБЩУВАНЕ С ДЕЦАТА

     Ако пренебрегваме децата си, понеже сме били много заети с ал­кохолика, можем да поправим грешката като започнем взаимно об­щу­ване. Това означава да ги слушаме, без да ги поправяме не­пре­къс­на­то. Това значи да ги подканваме да изразят истинските си чувства, без да ги критикуваме. Дори възрастните понякога изпитват негативни чув­ства. Ние също биваме гневни и обидени. Понякога даже нена­виж­да­ме някого. Това, че имаме лоши чувства, не значи, че сме лоши хора. Чув­ствата се пораждат спонтанно. Ако не ги приемаме или не ги раз­по­знаваме, могат да ни навредят. Условие за развитието ни е да се на­учим как да се справяме с чувствата си, за да не ни унищожат. Вместо да упрекваме децата си за това, че изпитват негативни чувства, по-добре е да им обясним, че разбираме как се чувстват, и да им помогнем да намерят здравословен начин, за да се справят със злобата. Понякога са­мото разрешение свободно да изкажат какво чувстват е достатъчно. Понякога се налага да им помогнем да намерят без­опа­сен начин да се разтоварят.

     Много от нас са предубедени и предварително очакват от де­ца­та най-лошото. Може дори да не им дадем възможност да обяснят, пре­ди да ги накажем. Това кара децата да чувстват несправедливост спря­мо тях. С времето това ще унищожи самочувствието им и от­го­вор­ността. Децата имат склонност да се държат така, както очак­ва­ме. Ако очакваме най-лошото, ще изпълнят това наше желание. Не­пре­къснатото критикуване води до това, че децата губят желание да правят каквото и да е усилие.

          ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

     Децата подражават съвършено на възрастните. Ако виждаме в тях нещо, което особено много не ни харесва, трябва да се вгледаме в се­бе си, за да проверим дали това, което така много не харесваме в тях, не е започнало именно от самите нас. Поведението на мъченица, до­ми­на­цията в тона на гласа, критичните или саркастични забележки – този тип поведение влиза в съзнанието на нашите деца, въпреки че не си да­ва­ме сметка за това.

     Мо­жем най-добре да помогнем на де­цата си, когато по­пра­вяме соб­ствените си греш­ки, ка­то им да­ваме до­бър пример.

     Тряб­ва да се от­на­сяме към тях с уважение, за да имат самочувствие и да знаят, че без­ус­ло­в­но заслужават на­ша­та гри­жа и вни­ма­ние.