НАШИТЕ КНИГИ
Мелъди Бийти
НИКОГА ВЕЧЕ СЪЗАВИСИМ
(София, 2004 г.)
ОТДЕЛЯНЕ
То не е отделяне от човека, на когото държим,
а от агонията на прекаленото обвързване.
Член на „Ал-Анон”
Доста се чудих каква тема да избера за първата глава на тази част от книгата. Спрях се на отделянето, не защото този въпрос е много по-важен от другите, а защото то стои в основата на всичко останало. То е нещо, което трябва да правим често, ако се стремим към по-щастлив живот. Такава е целта на повечето възстановителни програми за съзависими. Това е и първото нещо, което трябва да направим, за да можем да продължим нататък. Не бихме могли да започнем да работим върху себе си, да заживеем своя собствен живот, да разберем чувствата си и да започнем да решаваме проблемите си, преди да сме се отделили от обекта, от който сме обсебени. Въз основа на собствения си опит (а и въз основа на опита на други хора) мога да кажа, че ако не сме осъществили процеса на отделяне, дори нашата Висша сила не може да ни помогне кой знае колко.
ПРИВЪРЗВАНЕ
Когато някой съзависим каже: „Мисля, че започвам да се привързвам към теб”, внимавайте! Той или тя вероятно говори сериозно.
Повечето съзависими се привързват към хората и проблемите около себе си.Под „привързване” нямам предвид просто добро отношение към хората, загриженост за техните проблеми или онова естествено чувство на свързаност със света. Привързването означава прекомерна въвлеченост, стигаща понякога до безнадежно заплитане. Привързването приема различни форми:
- Може да започнем да се тревожим прекалено много за даден човек или проблем и това да обсеби цялото ни внимание (умствената ни енергия е привързана).
- Възможно е да стигнем дотам, че да бъдем изцяло обсебени от хората и проблемите около себе си и постоянно да се опитваме да ги контролираме (умствената, физическата и емоционалната ни енергия са насочени към обекта, от който сме обсебени).
- Може да започнем да реагираме на постъпките на другите вместо да действаме съобразно собствената си воля (умствената, емоционалната и физическата ни енергия са привързани).
- Възможно е да станем емоционално зависими от хората около себе си (това вече е същинско привързване).
- Съществува и възможността да се превърнем в надзиратели (спасители, закрилници) на хората около себе си (като по този начин привържем собствената си личност към нуждата им да бъдем постоянно около тях).
Проблемите на привързването са много. (В тази глава ще се спра на тревожността и обсебването, а в следващите глави ще разгледам и другите му прояви.) Прекомерната въвлеченост под каквато и да било форма може да създаде у нас самите и у околните усещане за постоянен хаос. Ако насочваме цялата си енергия към другите хора и техните проблеми, ние не сме в състояние да живеем пълноценно собствения си живот. Така или иначе човек винаги има за какво да се тревожи и да се чувства отговорен. Ако се натоварим изцяло с всичко това, хората около нас няма да има какво да правят. По този начин ние се преуморяваме, а те остават без работа. Пък и от притесненията и тревогите няма никаква полза. Те не решават проблемите ни и не помагат нито на нас, нито на другите. Това е ненужно пилеене на енергия.
„Ако смятате, че като се чувствате зле или се притеснявате достатъчно дълго време, ще успеете да промените нещо, Вие сигурно живеете на друга планета, чиято реалност се различава много от нашата.” – пише доктор Уейн Дайър в книгата си „Вашите слаби места”.
Тревогите и натрапливите мисли създават такъв хаос в ума ни, че просто не сме в състояние да решаваме собствените си проблеми. Когато се привържем по описания начин към някого или към нещо, ние се отчуждаваме от самите себе си. Губим връзката със собствената си личност и се лишаваме от способността и възможността да мислим, да чувстваме, да действаме и да се грижим за себе си – най-общо казано, губим контрол.
Ужасно е да си обсебен от някаква личност или проблем. Виждали ли сте някога човек обладан от натрапливата идея за някого или нещо? Той не може да говори и да мисли за нищо друго. Дори когато привидно Ви слуша, Вие знаете, че той не Ви чува. Умът му се мята, преобръща, извива и се блъска отново и отново в безумната спирала на натрапливата мисъл. Той постоянно е угрижен. Каквото и да кажете, той го свързва с обекта, от който е обсебен – независимо дали това, за което говорите, има някаква връзка с него. Такъв човек повтаря непрекъснато едни и същи неща, като понякога променя формулировката, а друг път използва същите думи. Каквото и да кажете, за него няма никакво значение. Дори ако го помолите да престане, той едва ли ще го направи. Вероятно би престанал, ако можеше. Проблемът е, че той всъщност не е в състояние да го направи (поне не в този момент). Този човек е изпълнен с пулсиращата идея на натрапливата мисъл. Проблемът му, или това, за което е загрижен, не просто го притеснява, а изцяло го контролира.
Много от хората, с които съм работила в групите за семейна терапия, бяха обсебени точно по този начин от обекта на своята загриженост. Когато ги питах какво чувстват, те ми казваха какво чувства другият човек. Когато ги питах какво правят, те ми отговаряха какво прави другият. Цялото им внимание бе обсебено от някой друг или нещо друго. Много от тях бяха живели така в продължение на години – в постоянна тревога за околните, реагирайки на техните думи и действия и опитвайки се да ги контролират, бяха се превърнали в едва мъждукащи сенки на хора. Енергията им бе изчерпана, тъй като беше насочена към някой друг. Не можеха да ми кажат какво мислят и чувстват, просто защото не знаеха. Те въобще не мислеха за себе си.
Може би и Вие в някакъв момент сте били обсебен от някого или от нещо. Някой прави или казва нещо. На Вас Ви хрумва някаква мисъл. Нещо Ви напомня за случка от миналото. Сещате се за някакъв проблем. Нещо се случва или не се случва. Или пък имате чувството, че нещо става, но не знаете какво точно. Той не се обажда, а по това време вече трябваше да се е обадил. Не вдига телефона, а трябваше да е там. Днес получава заплата. Преди винаги се връщаше пиян, след като си вземеше заплатата. Спря да пие само преди три месеца. Дали ще се случи и днес? Не знаете какво, не знаете защо и не сте сигурни кога точно ще стане това, но сте сигурни че се е случило, в момента се случва или ще се случи нещо лошо – нещо направо ужасно.
Усещате го в стомаха си. Чувството Ви обзема изцяло – онова безпокойство, от което вътрешностите Ви сякаш се изпълват с олово и ръцете Ви се разтреперват и което е толкова добре познато на съзависимите. То ни кара да правим неща, които ни причиняват болка, то подхранва притеснението и натрапливите мисли. Това е страхът в най-лошата му форма. Страхът най-често идва и си отива, като ни оставя или в паническо бягство, или готови за битка, или просто леко изплашени. Тревожността обаче сякаш винаги тегне във въздуха. Тя сграбчва ума ни и го блокира за всичко друго, освен за собствените си цели – за онова безкрайно предъвкване на едни и същи безполезни мисли. Тя е силата, която ни кара да контролираме постоянно някого или нещо. Единственото, за което сме в състояние да мислим, е как да се наложим, как да контролираме проблема и да го накараме да изчезне; това е самата същност на съзависимостта.
Когато сте обсебени, Вие не можете да престанете да мислите за дадения човек или проблем. Не знаете какво чувствате. Не знаете за какво да мислите. Не знаете какво трябва да направите, но знаете, че трябва да направите нещо! И то веднага!