В изследванията ми участваха петдесет анонимни алко­хо­лици, които изпълняват някаква служба в общността. Това бяха 5 же­ни и 45 мъже на различна възраст, от различни краища на страната. В началото имах намерение да ги помоля да попълнят анкета, но бързо се отказах от тази идея. Сам много пъти съм на­блю­давал разни студенти, които идват на открити сбирки на АА, „пробутват” на присъстващите разни анкети и после си ги при­би­рат. Между анкетираните и провеждащите анкетата тогава няма никакъв контакт.

     Избрах друг метод – интервю въз основа на предварително подготвен въпросник. Той дава по-голяма сигурност, че рес­пон­дентите ще се отнесат към разговора сериозно и ще поискат да спо­делят колкото се може повече от своя опит. Някои от тях бяха впрочем мои приятели от АА, познавах техния път на здравеене. Заедно израствахме в службата, ходихме на същите конгреси и конференции. Благодарение на тези интервюта се запознах и с други хора. По време на дългите разговори се оказваше, че го­ворим един и същ език. Което е всъщност типично за общността.

     Не съм ги питал за професия, образование или чин, защото това няма никакво значение. Алкохолната болест не избира, бо­ле­дуват от нея зидари и лекари, учени, политици, актьори и по­ли­цаи, от нея е страдал и космонавт, който е ходил по повърхността на Луната. По-съществен ми се струваше въпросът, колко дълго даденият човек е в АА и колко дълго не пие. Тук веднага искам да обясня, че по-дългата ремисия намалява възможността за реци­див, но не е гаранция човек да остане завинаги трезвен. Сред не­пи­ещите алкохолици се случват рецидиви, това е част от тази бо­лест. Познавам човек, който започнал да пие след 18 години трез­вост. Успял обаче да се спре и да се върне в АА. Според соб­стве­ното му твърдение той се бил по­чув­ствал твърде силен. По­сте­пен­но забравял, че е болен от неизлечима болест и че трябва постоянно да се грижи за здравето си. Две години не бил на ни­каква сбирка и един ден си пийнал „невинната” чашка. Ефектите не закъснели. Последвал алкохолният запой, върнал се кошмарът отпреди години...

     Това като че ли потвръждава известната поговорка: „АА е като мафия. Който си тръгва, загива”.

     Разбира се! Та нали никой не се учудва от факта, че сър­деч­но болният човек или диабетикът до края на живота си трябва да се грижи за диетата си и да приема лекарства. За алкохолика та­кова лекарство е общността на АА, а особено поемането на ня­ка­ква служба. В моите изследвания бях задал на хората м. др. следните въпроси: Каква беше причината да поемеш служба в АА? Колко вре­ме й отделяш? Случва ли се заради службата да не ти стига сво­бодно време за почивка или развлечения? Не смяташ ли, че то­ва е загубено време? По какъв начин предаваш своя опит на дру­гите хора? Как службата в АА влияе върху качеството на трез­ве­ене­то ти?

     Изследваните подчертаваха желанието си да помагат на дру­гите алкохолици и да предават нататък това, което сами са по­лучили в АА. Решаваща мотивация е било също желанието за соб­ствено развитие, за разбиране на програмата на 12-те стъпки. И вя­рата, че службата действително помага в трезвеността.

     Не е ли това твърде идеалистична картина? Нали във всяка една среда, например професионална, има хора, които приемат някакви задачи, преди всичко за да си придадат важност.

     Един от респондентите действително призна, че е приел службата, защото искал да „блести”. Друг бил въвлечен от свой при­ятел от групата, в която са липсвали желаещи. Това се случило преди пет години – пет трезвени години. Някой друг получил та­ко­ва нареждане от своя спонсор. Послушал го неохотно, но сега му е бла­го­дарен. Имаше също хора, които са търсили в службата ле­кар­ство срещу своята самота или мързел – защото службата за­дъл­жава да участваш в сбирките. Съществен в случая е един из­вод: каквито и да са били при­чините за поемане на службата, тя винаги се оказвала бла­го­при­ятна за индивидуалното развитие и за запазване на трез­ве–ност­та.

     Понякога хората питат дали никога никой касиер в някоя група на АА не е откраднал пари от шапката и не е отишъл да се напие с тях. Е, случват се и такива ситуации, за щастие, много ряд­ко. Нечестното поведение се случва и сред хората, които не са ал­ко­холици. Об­щ­ност­та на АА не изисква от никого свидетелство за моралност. Съгласно Петата традиция всяка група има само една основна цел: да носи послание на алкохолика, който все още стра­да. Ако някой е взел пари и е изчезнал, групата със сигурност при­е­ма този факт с тъга – един от тях не е успял да се справи с об­се­сия­та за пиене и да се научи да живее честно. Може би някой ден ще се върне, ще върне това, което е взел, и ще се извини. Такива неща също се случват. 

     В АА е приет принципът, че първата служба може да се поеме след една година трезвеност – това е време за запознаване с програмата. Не се отнася единствено до службата на „миене на чаши”, това може да се прави от първата сбирка. Както една моя приятелка, която вече три години мие и три години не пие. Това учи на смирение и ред, а в пияния живот никой не се интересува от тях. Участниците в моите изследвания са поемали първата служ­ба статистически след по-малко от две години. После са из­пъл­нявали и продължават да изпълняват и други служби. В из­каз­ванията си подчертават, че ако започнеш веднъж, после има такава вътрешна нужда. Самият аз мога да го потвърдя. В четири групи бях представител, в една говорител, занимавах се с раз­про­стра­нението на литература, участвах в създаването на една ин­тер­група и бях представител в Държавната служба (тази служба може да се изпълнява само веднъж).

     Колко време отнема службата? По целия свят сбирката на дадена група по принцип се провежда веднъж седмично и обикно­вено продължава два часа. Тези два часа трябва да се отделят за домашната група, плюс транспорт, приготвяне на залата и т. н. Ня­кои изпълняват служби и в други групи, например стават во­де­щи или касиери. Един път в месеца се провежда тричасова среща на интергрупата, два пъти годишно целодневна Регионална кон­фе­ренция. Има още дежурства в контактния пункт на АА, срещи с пациентите от детоксикационни отделения, сбирки в затвори, на които е много важно да идват и непиещи алкохолици, които са „на свобода”. Трудно е да се изчисли времето, което спонсорът от­де­ля на своя новак, това зависи от индивидуалната ситуация.

     Разбира се, никой не поема всички задачи едновременно. От изследванията ми излиза, че хората, ангажирани със служ­бите, им отделят средно по два следобеда седмично. Но всички декла­ри­рат, че това зависи от нуждите в дадения момент.

Въпросът, дали времето, посветено на службата, не е за­гу­бе­но, учуди хората. Всички, без изключение, отговориха твърдо „Не!”. Припомниха, че никой не им плаща за службата и не ги кара да я по­е­мат. Някои добавяха: „Това е спечелено време”, „Това ми е ну­ж­но”, „Пър­вата служба приех под влияние на някакъв въ­тре­шен импулс, сега това е съзнателното ми решение”.

     Своя опит, свързан с трезвеенето, те предават преди вси­ч­ко чрез изказвания на сбирки, дежурства в Информационно-кон­такт­ния пункт на АА и чрез индивидуални контакти с други ал­ко­хо­лици. Някои пишат също статии във вестници, обменят мнения по интернет. Взе­мат участие в разни събирания и конгреси на АА, където се про­веж­дат многобройни индивидуални и групови сре­щи. Важни са също контактите с професионалистите и спо­де­ля­не­то на опит от собствената терапия. Много съществени са за тях грижите за новаците в АА, както и спикерските сбирки (по време на които един човек разказва за своя живот и трезвеене, а след това отговаря на въпроси).

     Тези, които се чувстват готови на това – т. е. знаят про­гра­мата на 12-те стъпки и живеят според указанията й – поемат ро­ля­та на спон­сор. От 50-те участника на моите изследвания 20 човека бяха нечии спонсори. Смятам, че това е доста добра ста­тис­тика. Не чак толкова много хора искат да поемат тази трудна задача. Според АА (и според много професионалисти, напр. д-р Во­ро­нович) идеална е ситуацията, когато някой, който е нечий спон­сор, сам също има спонсор, дори ако отдавна не пие. Сред анке­ти­ра­ните от мен имаше осем такива спонсора. В тази група най-краткото време на ремисия беше шест го­ди­ни и половина, а най-дългото – 22 години!

     Как службата в АА влияе върху качеството на трезвеенето? Всичките изследвани от мен хора подчертаха, че тя им дава не са­мо дни и години без алкохол, но също и радост от живота, чув­ство­то, че са нужни, удовлетворение от помагането на други ал­ко­холици.

     В алкохолното пристрастие има нещо конкретно – или пи­еш, или не пиеш. Ако не пиеш, кажи на другите как го правиш. Как ус­пя­ваш да не се докараш до състояние, в което ще посегнеш към алкохол.

     Не само от твоите изследвания, но и от личния ти опит следва, че са много редки случаите, когато някой, който е в служ­бите на АА, пропива отново. Това е безценно упътване за те­зи, които искат да се освободят от тази унищожителна бо­лест.

     Разбира се! Изключително важна е също програмата на 12-те стъпки. Много хора в АА с дълъг стаж на трезвеност признават, че до ден днешен не докрай разбират на какво се основава оздра­вителното действие на програмата, но тя действа! Стига с дове­рие да се приеме.

     Помагат също книгите за зависимостите. Напоследък се за­хванах с доставянето им в терапевтични центрове, болници и дис­пансери. Понякога жена ми ми помага. Башя е великолепна жена. Когато пиех, животът й с мен не може да е бил лесен. Но тя никога не загуби вярата си в мен. Към всичко подхождаше спокойно и ра­зум­но. А дори научно, знанията й за алкохолизма са наистина завидни.

     За нищо на света не бих искал да се върна към някогашния пиян свят. Днес имам за какво да живея, имам и за кого.