Прочетено в нет@

Приказка за огледалата

     Имало едно време едно куче. Един ден то чуло как някой разказвал, че някъде съществува Храм на Истината, в който всеки може да отиде, за да открие истината за себе си и за света. Този храм се наричал още Храмът на Хилядата Огледала.

     Кучето не знаело какво е това „огледало” и какво е значението му, но въпреки това тръгнало да търси храма. След дълго търсене и разпитване най-накрая го намерило. Това било много страхливо куче и за да не покаже страха си, то влезнало в храма озъбено. И първото куче, което видяло там, се оказало озъбено срещу него. Това го упла­шило още повече и то започнало да ръмжи. И където погледнело, навсякъде виждало озъбени и ръмжащи кучета. То се опитало да ги атакува, да се нахвърля върху тях, да хапе наляво-надясно. А около него хиляди кучета го атакували. За да ги уплаши, то се разлаяло както никога през живота си – и цяло стадо кучета наоколо започнали да лаят срещу него... Страхът на нашето куче се преродил в ужас и то хукнало да бяга от храма.

     Когато избягало надалеч, то се замислило и казало: „Сега вече знам със сигурност, че светът е ужасен и пълен с лоши кучета!”

     В същото време едно друго куче също дочуло за Храма на Истината и също тръгнало да го търси. То също не знаело какво е това „огледало” и какво е значението му. Това било много весело куче. След като намерило храма, то влезнало вътре, въртейки опашка. И видяло друго куче, което вървяло насреща и махало весело с опашка. Приятно изненадано от такова радушно посрещане, нашето куче, за да покаже радостта си на новия си приятел, застанало на задните лапи, размахвайки весело предните. И видяло наоколо цяло стадо весели кучета, които правят същото, поздравявайки го с размахване на предните лапички. Кучето било много щастливо и започнало да си играе с новите си приятели, търкаляло се от радост по земята и другите кучета правили същото... Нашето куче било все по-щастливо и по-весело.

     След като се уморило от играта, то щастливо си тръгнало от храма. Замислило се и рекло: „Сега вече знам със сигурност, че светът е прекрасен и пълен с добри, щастливи кучета!”