Ал-Анон – България

     Здравейте, аз съм съзависима и посещавам сбирките на Ал-Анон в гр. София от самото начало.

     Нямах представа, че и близките на алкохолика също страдат и бо­ледуват, и то не по малко от самия него. Тръгнах на сбирките с оптимистично настро­е­ние, чувствах, че това ще ми помогне да се осво­бодя от негативите на миналото ми, че ще мога да погледна по-дълбоко в себе си и да разбера кое и защо ме провокира да изпитвам неприятни емоции.

     През годините и без Ал-Анон(дори не подозирах, че съще­ству­ва такова сдружение) аз вървях по 12-стъпковата програма, но някак си хаотично, на посоки. Не бях наясно със себе си, много неориен­ти­рана и не­последователна, но животът е колело, а кормилото е моят вът­решен глас – дали това е шесто чувство или... За мен бе не­въз­мож­но да си пред­ставя, че бих могла да разговарям с непознати за много лични и съкровени неща свободно, без да ми задават въпроси и аз да слагам невидими прегради.

     Трудно ми бе да се разкрия (да призная на глас, че имам про­б­лем и че съм съзависима), но знам, че това е пътят, а об­становката там е спокойна и предразполагаща за нормални раз­го­во­ри. Ако искаш, може да споделиш нещата, които те притесняват, или просто слушаш при­съст­ващите – няма укор, няма съвети, а само раз­би­ра­не и голяма под­крепа. Отговаряйки на въпросите от 1-ва стъпка, е лесно да се върви на­пред към себеопознаване – отворих вратите на ми­на­ли пре­жи­вявания, които не исках да си спомням и преживявам от­но­во и отново. Промених собственото си мислене, опитвам се да при­е­мам хо­рата такива, каквито са, да проявявам повече разбиране към по­стъп­ки­те им.

     Имам усещането, че собствените ми мисли, изказани от друг, имат много по-различно значение и че не е толкова безизходно поло­же­нието, че решение винаги се намира. Иска ми се да вярвам, че кол­ко­то е по-черно миналото, толкова по-светло ще е бъдещето ми.

     С не­тър­пение чакам всяка следваща сбирка, за да се потопя в спо­койната атмосфера на взаимно уважение и толерантно от­но­шение.

     За един месец не са много нещата, които разбрах за себе си, но се надявам да продължавам да се самоанализирам и да намеря спо­кой­свтие­то, от което така много се нуждая.

Б.