Този синдром рядко бива повлияван от поредния рецидив на пациента или при неспазване на договорености.
3.Роля на съдията
Възниква от едностранното идентифициране със здравата (изискваща въздържание) част на пациента и отхвърлянето на болната (изискваща наркотик) част.
Изразява се в морализиране и дистанциране, например:
“Така не може да продължава, той отново лъже.”
“Всички алкохолици са еднакви, винаги са неточни.”
В интердисциплинарния екип се изразява в постоянни изисквания за “повече твърдост и последователност” и за по-бързо изписване на пациентите.
При рецидив или неспазване на договорености се преживява чувство за труимф. Често се очакват наказания за “провинилите се” пациенти.
4. Роляна съучастника
Възниква от едностранното идентифициране със зависимата част на пациента и неприемането на наличие на здраво, желаещо въздържание ядро.
Изразява се в приемане на обяснителния модел и поддържане на прекалена близост.
“И ние пием понякога по чаша вино.”
“В подобна ситуация и аз бих взел наркотик.”
В интердисциплинарния тим се изразява в изискване на “по-малко строгост” и “повече разбиране”.
При рецидив или неспазване на договорености се преживява разочарование.
За интердисциплинарния терапевтичен екип важат същите принципи за поведение, които помагат и на зависимите пациенти при лечението:
- установяване на реалните факти за зависимия пациент чрез обмен на информация;
- преодоляване нафеномена“разцепване” и поляризиране;
- приемане на негативните емоции на пациентите;
- справяне с чувството на вина;
- осъзнаване на контрапреноса – съвкупността от афективни, съзнавани или несъзнавани реакции на терапевта спрямо пациента.
Литература
1. Бауер Э.С., Теоретической биологии, 1935
2. Голдберг Д., Бенджамин С., Крийд Ф., Психиатрия в медицинската практика, ФНП, С. 1997
3. Попов Г., Хаос и ред, или принципа на дозираната нестабилност, С. 1997
4. Скинър Р., Клийз Дж., Семейството и как да оцелеем в него, Отворено общество, С. 1995
5. Фройд З., Отвъд принципа на удоволствието, Наука и изкуство, С. 1992
6. Хофстеде Х., Софтуер на ума, “Класика и стил”ООД, С. 2001
7. Bertalanffy L.v.,Teoretische Biologie,Bd. I, Berlin 1932; Bd.II, Bern 1952
8. Davies J.B., Drugspeak. The Analysis of Drug Discourse, Harwood Academic Publishers, Amsterdam 1997
9. Marks J., The Benzodiazepines, MTP Press Limited, Lankaster 1985
10. Ornstein R., On the Experience of Time, Penguin, Baltimore 1969
11. Zeldin Th., An Intimate History of Humanity, Minerva, London 1995
За авторите:
Д-р Христо Василев Кожухаров е роден през 1966г. в гр. Варна. Завършва немска езикова гимназия през 1985г., а медицина през 1993г. в Медицински университет – Варна. Придобива специалност Психиатрия през 1997г. През периода юли 1997 – ноември 1998 специализира психотерапия и обща психиатрия в Психиатрична болница в гр. Листал, Швейцария. От 1999г. работи като психиатър в Наркологично отделение към Психиатрична клиника – Варна. През 2000г. завършва курс по Здравен мениджмънт в Медицински университет – Варна. От 2003г. е хоноруван асистент по Психопатология и Стратегии за справяне със зависимостите във Варненски свободен университет. От 2003 до 2005г. е консултант по психиатрия към Регионална Здравна Каса – Варна. През 2008г. завършва сертификационен курс за ръководители на субституиращи и поддържащи програми при зависими пациенти към Националния център за Наркомании – София. През 2010г. защитава научна и образователна степен доктор по медицина ВАК София на тема“Зависимост към хероин. Проучване на ефективността на вътреболничното лечение и последващата динамика на разстройството”.
От 2010г. провежда обучението по Психиатрия на общопрактикуващите лекари в Медицински университет Варна.
Д-р Кожухаров е председател на Регионалната организация на Българската психиатрична асоциация от 2000г. Владее немски, английски и руски език.
Д-р Кожухаров има научни интереси и публикации в областта на зависимостите, психотерапията и общата психиатрия.
Проф. д-р Георги Иванов Попов, д.м.н.
Роден на 05.05.1946г. в гр. Варна. Завършва медицина във ВМИ – Варна през 1971г. и започва работа като психиатър. В периода 1974-1977г. е завеждащ отделение и главен лекар на Клинична психиатрична болница – Варна. От 1974г.е хоноруван асистент, а от 1978г. – редовен асистент към Катедрата по психиатрия и медицинска психология при ВМИ – Варна. През 1983г. е избран за доцент, а през 2010г. - за професор по Психиатрия. Ръководи университетска клиника по Обща психиатрия и зависимости.
