Болестта на близките

     Алкохолизмът е „семейна” болест. Неконтролираното пиене влияе както на самия алкохолик, така и на неговите взаимоотношения с околните; отношението към децата, изпълнението на родителските задължения, любовните връзки, бракът, всичко това е подложено на влиянието на алкохолизма. Най-тежко са засегнати взаимоотношенията с хората, които са действително близки с алкохолика, а тези, които проявяват истинска грижа, са най-обвързани от поведението на другия. Те реагират на поведението на алкохолика. Виждат, че пиенето е извън контрол, и се опитват да го овладеят. Срамуват се от сцените на обществени места, но насаме се опитват да се справят с положението.

     Не след дълго започват да мислят, че те са виновни, и поемат върху себе си ударите, страховете, вината на алкохолика.

     Тези добронамерени хора започват да броят чашите, които поглъща друг човек. Изливат скъпо струващи напитки в мивката, претърсват къщата за скрити бутилки, ослушват се, за да чуят звука от отваряне на кутии с бира. Всичките им мисли са насочени към това, какво прави или не прави алкохоликът и как да го накарат да спре да пие. Това е тяхната мания.

     Болезнено е да наблюдаваш как други човешки същества бавно се убиват чрез алкохола. Докато алкохолиците привидно не се тревожат за неизплатените сметки, за работата си, децата си или собственото си здравословно състояние, хората около тях започват да се тревожат. Те допускат грешката да прикриват алкохолика. Те оправят всичко, извиняват се, произнасят дребни лъжи, за да оправят нарушените взаимоотношения, и се тревожат все повече. Това е тяхната тревога.

     Рано или късно поведението на алкохолика предизвиква гнева на околните. Те си дават сметка, че алкохоликът не изпълнява задълженията си, че лъже, че се възползва от добрината им. Те започват да мислят, че алкохоликът не ги обича, и в тях се появява желание да му отговорят със същото, да го накажат, да го заставят да заплати за цялата болка и разочарование, причинени от неконтролираното пиене. Това е техният гняв.

     Близките на алкохолика започват да се преструват. Те приемат обещания, те вярват, те искат да вярват при всеки следващ период на трезвеност, че проблемът е разрешен. Дори когато здравият разум говори, че има нещо нередно в пиенето и мисленето на алкохолика, те все пак прикриват това, което чувстват и което знаят. Това е тяхното отрицание.

     Вероятно най-увреждащото за хората, които споделят живота с алкохолик, е онова тревожно чувство, че по някакъв начин те са виновни; че не са се справили, не са били достатъчно привлекателни, не са били достатъчно умни, за да решат този проблем за човека, когото обичат. Мислят, че всичко е причинено от нещо, което те са направили или не са направили. Това е тяхното чувство за вина.

Какво да правим

     Приемете факта, че съществува проблем с алкохола и че можете да се научите да се справяте с него!

     Разберете, че имате право на достойнство и на приличен живот!

     Напомняйте си, че много неща, които се изричат и правят в момент на гняв, разочарование или отчаяние, могат да влошат нещата!

     Дайте си сметка, че всеки от нас може да промени единствено себе си!

     Посещавайте сбирки и сайтове на Ал-Анон, за да откриете как се справяме ние с подобни положения!

     Първото нещо, което трябва да научите, в което трябва да повярвате, да приемете, е, че алкохолиците страдат от истинско заболяване – едно заболяване, което засяга всички, които са им близки. Американската Медицинска Асоциация и много други организации по цял свят заявяват, че алкохоликът страда от заболяване, което той или тя не може да контролира. Алкохолизмът не се причинява от слабоволие, неморалност или желание да бъдат наранени другите. Съвременните научни проучвания в областта на това заболяване отхвърлят остарелите схващания, които се основават на суеверието, незнанието и предубежденията. Успехът на новия подход се доказва убедително от хилядите възстановени хора в обществата Анонимни Алкохолици, Ал-Анон и Алатийн. След като веднъж възприемете идеята, че алкохолизмът е заболяване, а пристрастените пиячи и хората, които ги обичат, могат да намерят освобождение, няма да имате причини, за да се срамувате от алкохолизма – няма да имате причини, за да се страхувате от него.

НАУЧЕТЕ ФАКТИТЕ!

     Мисловно се освободете от всичко, което мислите, че знаете за алкохолизма. Прочетете всичко, което можете да намерите. Поискайте списъка на книгите на тази тема и ги потърсете в библиотеката.

     Можете да получите ценна информация от първа ръка върху алкохолизма, като посещавате откритите сбирки на Анонимни Алкохолици. Адреси и телефони може да намерите в следния сайт: www.arka.bulboard.com

     Можете спокойно да посещавате откритите сбирки. Не се колебайте, защото нямате познати; всеки, който се интересува от проблемите на алкохолизма, е добре дошъл. Говорете с членовете след сбирката; можете да обсъдите затрудненията си с хората, които ще срещнете там.

     Ако във вашия град няма клуб на АА, търсете в Интернет виртуални клубове и сайтове с информация.

ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ СЕГА!

     Не се бавете да потърсите помощ. Всеки, чието семейство е страдало от последствията на алкохолизма, познава постоянните емоционални напрежения и затруднения и се нуждае от помощ, за да ги преодолее. Най-доброто средство за облекчение е разбирането и добросърдечната помощ, която ще откриете в Ал-Анон семейните групи. Там вие, както се изрази един от членовете, „ще се научите да живеете отново”.

***

     Чували ли сте думата “съзависимост”? Аз самата я прочетох за първи път, търсейки помощ за алкохолизма на съпруга ми. Беше труден период от живота ми. Чувствах се като в капан, без сили, отчаяна. Дотогава не предполагах, че аз неволно подкрепям неговия алкохолизъм и сама влизам все по-надълбоко в капана. Подкрепях го с това, че поемах все повече и повече грижи за семейството, с това, че плащах неговите дългове, с това, че се подавах на манипулациите му, че се смятах отговорна за неговото пиене и търсех начини той да спре да пие... Опитвах се да го променя със скандали, с мълчание, с внимание, с тотално пренебрегване, изливах алкохол – нищо не действаше по-дълго от 2-3 дни. Спираше да пие и започваше отново.

     А аз всеки път се надявах, че най-после проблемът е решен и ще живеем щастливо до края на дните си.