КАТО ПУША, СЕ НАРАНЯВАМ

     Пуших около 24 г.

     Много време пушех над 5 кутии на ден. Преди да ги спра, пуших по около 3 кутии. Не съм спирал да спортувам и да ходя по планините, на преходи. Казвах си, че на мен цигарите не ми пречат, ето, мога като другите. Пулсът ми беше нормален, към 90-100, на моменти едвам дишах, разбивах мивката сутрин с храчки, всеки месец правех по един трахиобронхит и ходех с биопарокс в джоба си. Но на мен цигарите не ми пречеха, така мислех тогава...

     Бях ги спирал само един път и аз не знам за колко дни преди 15 години. Бях спрял и твърдия алкохол тогава. Пих една ракия и пропуших пак. Правил съм доста опити за по един ден или по-точно половин. Мачкал съм кутии и през терасата. Клел съм се, мразил съм ги и пак не ставаше. Електронна цигара, лула, пури и пак не става.

     Един ден спрях алкохола, аз съм алкохолик, после започнах да работя по духовната програма на Анонимните алкохолици – 12 стъпки. Исках да спра цигарите, но приятели ме посъветваха да изчакам и да усетя кога е дошъл моментът. За мен беше въпрос на един от тестовете – накъде съм с тази програма при спирането на цигарите.

     Опознавайки се, разбирах, че нямам вече нужда от тях, че това е просто още една зависимост. Обичайки се, разбрах, че като пуша, се наранявам, а аз не трябва да наранявам тези, които обичам.

     Много важно за мен беше също да спра цигарите по естествен път, с убеждение, че постъпвам правилно, а не със силата на волята и като наказание. Така приех, че това е един подарък, който си правя.

     Преди 3,5 години ми попадна една книгана руски за отказване на цигарите. Приех, че това е знак. Прочетох я за около месец и ги спрях. Книгата ми помогна да си направя по-дълбок анализ на това, защо пуша и не спирам да пуша. Открих, че е заради страха от това, какво ще правя като не пуша, от неудобството на първите дни. Причината да не успявам беше отлагането

     Така, един ден, не знам в колко часа, просто спрях да пуша.

     Това беше моментът.

     Вече използвам волята си, ако ми се допуши, да се спра за момент и да се попитам защо ми се пуши и какво ще спечеля, ако пак стана пушач. Вече ходя много по-добре и дишам по-добре. Сърцето не тупка силно вече. Пулсът ми е 70. Не ми се вие свят без причина. Нямам бронхити. Интересна работа, тези промени станаха само за 6 месеца.

     Прекрасно е да не пуша и да не пия.

П.