ХРОНИКА
Понеже по различни причини 11 брой “АркА” излиза след повече от двегодишно прекъсване, поместените в тази рубрика материали са също от периода на изминалите две години, следователно не са толкова “пресни”, както може би са свикнали читателите на предишните броеве. Но събитията, които описват, са достатъчно съществени, за да ги представим дори след време, като важни и красиви спомени.
Ще чакаме и нови сведения на наши Читатели за нови събития в областта на лечение на зависимостите, взаимопомощ, профилактика и обществено обучение в тези сфери в България, за да можем да ги поместим в следващите броеве на “АркА”.
ЕМОЦИИ ОТ ЛЯТНАТА ШКОЛА
Написано от Радост Найденова
Четвъртък, 03 Септември 2009 18:51
…Стоя пред компютъра, на бюрото ми са разхвърляни материалите от лятната школа – записки, въпросници, книги, адресите на новите ми приятели. И не зная откъде да започна. Как да опиша с думи цялата палитра от преживени емоции, как да подредя получените знания и мога ли да сложа в рамка хората, с които се запознах. Тръгвам от чувствата. Нека те ме водят. Защото, ако един терапевт не познава чувствата си, не може да работи и с чувствата на своите клиенти. Това е все едно слепецът да говори за цветовете на дъгата.
Записах се за това обучение с очакванията да обогатя знанията си по проблемите на зависимостите, да се запозная с чужд опит, да се срещна с хора, съпричастни към проблематиката, и не на последно място да повиша мотивацията си. Защото независимо какво работиш, какви жизнени и професионални задачи имаш да решаваш, мотивацията е променлива величина и понякога кривата тръгва надолу. Но работиш ли с хора, на първо място трябва да умееш да постигаш личното равновесие и тогава вече можеш да помагаш на другите да преоткриват своя баланс.
И така – лято, пътна чанта и на гарата. Групичката ни е весела и колоритна – за първи път по-голяма част от сдружението заминаваме заедно на обучение. Заредени сме с много енергия, добро настроение и ентусиазъм. Съорганизаторите от асоциация „Само днес” ни посрещат в хотела с топла усмивка, сякаш вече се познаваме. А след вечеря е официалното откриване и уводната лекция на Ева Войдилло-Ошатинска – директор на Регионалната програма „Алкохол и наркотици” към Фондация „Стефан Батори”. Изчела съм всичките й книги преведени на български език и това до голяма степен помогна в „прохождането” ми като специалист в тази област. Малко ми е трудно да пиша за Ева, защото имам определен респект от опита и постиженията й.
Вече знаех историята и методите на модела Минесота, но от устата на Войдилло сякаш ги чувах за първи път. Нека споделя няколко кратки момента от нейната презентация. Моделът Минесота възниква в САЩ, в средата на ХХ век, съвсем спонтанно и някак закономерно като естествена връзка с АА. Първото място на неговата реализация е т.нар. къща Хейзълден, в щата Минесота. В концептуалната основа стои био-психо-социалният модел на зависимостта като болест. Включва и следните задължителни елементи: мултидисциплинарен екип (лекар, психиатър, психолог, социален работник, духовно лице, консултант – трезвеещ зависим), в същността си терапията се основава на 12-те стъпки на АА и АН, индивидуална и групова терапия, работа със семейството и пренасочване след активно лечение. Много ми харесаха заключителните думи на Ева: „…Като специалисти не се плашете от АА и АН, нека пациентът след терапия намери своето адекватно функциониране с тяхна помощ. Тогава като терапевт, аз съм спокойна за него.” Помислих си: несъмнено Войдилло е не само добър лектор, но и прекрасен терапевт. Притежава уникална харизма. Осанката, очите й излъчват оная неподправена и свежа сила, която притежават само истинските Учители. Благодаря ти, Ева, за всичко, което правиш за България!
И така следващите дни се занизаха с ритъма на програмата: сутрин – уорк-шоп, следобед – лекции, а вечер – сбирки на АА и Ал-Анон. Сякаш се бяхме уговорили предварително, защото всички членове от екипа ни се бяхме записали в едни и същи модули, без да подозираме това. „Терапия на зависимостите и програмата 12-те стъпки”, водени от Анна Швед (редактор на българското издание на сп. АркА) и Анджей Майхер, не бе нова тема за мен. Но за сетен път се уверих, че стига да имаш желания, винаги можеш да обогатиш и разшириш кръгозора си. Безценни са знанията и опита, които те ни предадоха с такава лекота и професионализъм.
