A- A A+

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

fShare
3
Pin It

 

Болестта на близките

 

     Алкохолизмът е „семейна” болест. Неконтролираното пиене влияе както на самия алкохолик, така и на неговите взаимоотношения с околните; отношението към децата, изпълнението на родителските задължения, любовните връзки, бракът, всичко това е подложено на влиянието на алкохолизма. Най-тежко са засегнати взаимоотношенията с хората, които са действително близки с алкохолика, а тези, които проявяват истинска грижа, са най-обвързани от поведението на другия. Те реагират на поведението на алкохолика. Виждат, че пиенето е извън контрол, и се опитват да го овладеят. Срамуват се от сцените на обществени места, но насаме се опитват да се справят с положението.

     Не след дълго започват да мислят, че те са виновни, и поемат върху себе си ударите, страховете, вината на алкохолика.

     Тези добронамерени хора започват да броят чашите, които поглъща друг човек. Изливат скъпо струващи напитки в мивката, претърсват къщата за скрити бутилки, ослушват се, за да чуят звука от отваряне на кутии с бира. Всичките им мисли са насочени към това, какво прави или не прави алкохоликът и как да го накарат да спре да пие. Това е тяхната мания.

     Болезнено е да наблюдаваш как други човешки същества бавно се убиват чрез алкохола. Докато алкохолиците привидно не се тревожат за неизплатените сметки, за работата си, децата си или собственото си здравословно състояние, хората около тях започват да се тревожат. Те допускат грешката да прикриват алкохолика. Те оправят всичко, извиняват се, произнасят дребни лъжи, за да оправят нарушените взаимоотношения, и се тревожат все повече. Това е тяхната тревога.

     Рано или късно поведението на алкохолика предизвиква гнева на околните. Те си дават сметка, че алкохоликът не изпълнява задълженията си, че лъже, че се възползва от добрината им. Те започват да мислят, че алкохоликът не ги обича, и в тях се появява желание да му отговорят със същото, да го накажат, да го заставят да заплати за цялата болка и разочарование, причинени от неконтролираното пиене. Това е техният гняв.

     Близките на алкохолика започват да се преструват. Те приемат обещания, те вярват, те искат да вярват при всеки следващ период на трезвеност, че проблемът е разрешен. Дори когато здравият разум говори, че има нещо нередно в пиенето и мисленето на алкохолика, те все пак прикриват това, което чувстват и което знаят. Това е тяхното отрицание.

     Вероятно най-увреждащото за хората, които споделят живота с алкохолик, е онова тревожно чувство, че по някакъв начин те са виновни; че не са се справили, не са били достатъчно привлекателни, не са били достатъчно умни, за да решат този проблем за човека, когото обичат. Мислят, че всичко е причинено от нещо, което те са направили или не са направили. Това е тяхното чувство за вина.

 

Какво да правим

 

     Приемете факта, че съществува проблем с алкохола и че можете да се научите да се справяте с него!

     Разберете, че имате право на достойнство и на приличен живот!

     Напомняйте си, че много неща, които се изричат и правят в момент на гняв, разочарование или отчаяние, могат да влошат нещата!

     Дайте си сметка, че всеки от нас може да промени единствено себе си!

     Посещавайте сбирки и сайтове на Ал-Анон, за да откриете как се справяме ние с подобни положения!

     Първото нещо, което трябва да научите, в което трябва да повярвате, да приемете, е, че алкохолиците страдат от истинско заболяване – едно заболяване, което засяга всички, които са им близки. Американската Медицинска Асоциация и много други организации по цял свят заявяват, че алкохоликът страда от заболяване, което той или тя не може да контролира. Алкохолизмът не се причинява от слабоволие, неморалност или желание да бъдат наранени другите. Съвременните научни проучвания в областта на това заболяване отхвърлят остарелите схващания, които се основават на суеверието, незнанието и предубежденията. Успехът на новия подход се доказва убедително от хилядите възстановени хора в обществата Анонимни Алкохолици, Ал-Анон и Алатийн. След като веднъж възприемете идеята, че алкохолизмът е заболяване, а пристрастените пиячи и хората, които ги обичат, могат да намерят освобождение, няма да имате причини, за да се срамувате от алкохолизма – няма да имате причини, за да се страхувате от него.

 

НАУЧЕТЕ ФАКТИТЕ!

 

     Мисловно се освободете от всичко, което мислите, че знаете за алкохолизма. Прочетете всичко, което можете да намерите. Поискайте списъка на книгите на тази тема и ги потърсете в библиотеката.

     Можете да получите ценна информация от първа ръка върху алкохолизма, като посещавате откритите сбирки на Анонимни Алкохолици. Адреси и телефони може да намерите в следния сайт: www.arka.bulboard.com

     Можете спокойно да посещавате откритите сбирки. Не се колебайте, защото нямате познати; всеки, който се интересува от проблемите на алкохолизма, е добре дошъл. Говорете с членовете след сбирката; можете да обсъдите затрудненията си с хората, които ще срещнете там.

     Ако във вашия град няма клуб на АА, търсете в Интернет виртуални клубове и сайтове с информация.

 

ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ СЕГА!

 

     Не се бавете да потърсите помощ. Всеки, чието семейство е страдало от последствията на алкохолизма, познава постоянните емоционални напрежения и затруднения и се нуждае от помощ, за да ги преодолее. Най-доброто средство за облекчение е разбирането и добросърдечната помощ, която ще откриете в Ал-Анон семейните групи. Там вие, както се изрази един от членовете, „ще се научите да живеете отново”.

 

***

     Чували ли сте думата “съзависимост”? Аз самата я прочетох за първи път, търсейки помощ за алкохолизма на съпруга ми. Беше труден период от живота ми. Чувствах се като в капан, без сили, отчаяна. Дотогава не предполагах, че аз неволно подкрепям неговия алкохолизъм и сама влизам все по-надълбоко в капана. Подкрепях го с това, че поемах все повече и повече грижи за семейството, с това, че плащах неговите дългове, с това, че се подавах на манипулациите му, че се смятах отговорна за неговото пиене и търсех начини той да спре да пие... Опитвах се да го променя със скандали, с мълчание, с внимание, с тотално пренебрегване, изливах алкохол – нищо не действаше по-дълго от 2-3 дни. Спираше да пие и започваше отново.

     А аз всеки път се надявах, че най-после проблемът е решен и ще живеем щастливо до края на дните си.


     Откривайки думичката “съзависимост”, започнах да намирам и литература по върпоса. Макар и оскъдна, в България я има. Основното, което разбрах, беше, че не мога да очаквам някой да се промени, ако аз самата не променя поведението си. Докато аз плащам дългове, съпругът ми ще продължава да взема назаем, защото цената, която трябва да плати, е най-много един семеен скандал. Докато аз оправям последиците, той ще продължава да пие, защото моето „опяване? отдавна не му прави впечатление. Алкохоликът е част от една поддържаща система, той е в центъра на тази система, тя го крепи. Докато системата съществува, и той ще съществува. Аз бях част от тази система и трябваше да престана да играя моята роля. Но как? Много е лесно да се каже „не плащай сметки?, „не поемай толкова много отговорности за семейството?, „остави го да понесе сам последствията от пиенето? и е адски трудно да се приложи на практика. Започнах да посещавам сбирки на Ал-Анон – това са групи за взаимопомощ на близки и роднини на алкохолици и за мое щастие в България вече има такива. В Ал-Анон се научих как наистина да престана да играя моята роля в алкохолната система и да живея по различен начин. Открих, че имам характеристики, които ми пречат да отстоявам себе си. Една от тях е чувството за вина – чувствах се виновна, когато не „спасявах? съпруга ми, макар че отговорността за това, което му се случва, си беше лично негова. Важна характеристика беше и отричането – дълго време отричах пред себе си проблема с алкохола. Смятах, че аз имам изкривени разбирания, че той всъщност не пие толкова много. Друг проблем беше, че се подавах на манипулативните му изказвания като например това, че иска някой да се грижи за него, и се грижех все повече и повече за всичко, за да докажа, че не съм глезла. Списъкът е дълъг, както е дълъг и пътят, по който вървя. Знам, че се променям, и тази промяна прави живота ми по-спокоен и смислен.

     Няма да се подпиша, защото Ал-Анон е анонимна организация. Фактът, че живеем с алкохолици, е притеснителен за много от нас, затова анонимността е изключително важна – тогава всеки може да споделя спокойно проблемите си. Всеки, който има нужда от надежда и подкрепа, може да ни открие:

 

skype: al.anon.bg

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

GSM: 0895 09 13 52

 

Материалите са предоставени

от Ал-Анон-България.

 

 

 

 

 

 

fShare
3
Pin It

Страница 5 от 28