- Посещения: 5166
ХОРАТА ПИШАТ...
ВТОРИЯТ ШАНС
Не харесвам детството си, никога не съм го харесвала. Имаше много тъга, страх, самота и липса на спокойствие. Никога не знаех какво ще се случи. Не знаех в какво настроение ще се върне баща ми, дали отново няма да бъде пиян, дали този път ще пропусне да вдига скандали. Сега вече знам, че той е болен човек, че алкохолизмът е неговата болест – също както и моята. Днес го разбирам много по-добре, защото самата аз преминавам през всичко това. Преди не го разбирах – защо е толкова далечен, отчужден, нервен, мислех, че му доставя удоволствие да създава проблеми.
В моето семейство рядко ми се обръщаше внимание. Родителите ми винаги имаха нещо по-важно за правене от мене и искаха да мълча и да се държа прилично. В резултат на това и днес ми е трудно да говоря. Имах много играчки, но ми липсваха други по-важни неща – нямаше кой да си говори с мене, нямаше кой да ми помага, обикновено, когато го помолех за помощ, баща ми с упрек в гласа казваше: „Ти само създаваш проблеми!” Не можех да се доверявам на хората, не можех да очаквам, че ще получа помощ от тях.
Още помня онази сива мрачна утрин, когато излязох на улицата и си свалих очилата, за да не виждам очите на хората, страхувах се какво ще открия в тях. В училище не можех да разговарям свободно със съучениците си, беше ми чудно как те могат да си говорят, да се смеят и да се забавляват от съвсем дребни неща. Аз не можех да се държа толкова спонтанно и непосредствено като тях. Имах чувството, че съм като някакво извънземно, приземило се сред напълно непонятни за мен същества. Държах се студено и безразлично. Да се опитвам да проявявам интерес към околните, смятах, че е неприлично. Обикновено мълчах, защото не бях убедена, че хората ще искат да ме слушат.
Сега се опитвам да обикна себе си и мисля, че успявам. Преди ми беше много трудно да се гледам в огледалото. Аз винаги съм била свръхкритична по отношение на себе си. Преди няколко месеца, обаче, веднъж докато се гледах в огледалото, много харесах това, което виждам там и си казах просто ей така, без да съм го мислила „Обичам те”. Изненадах се – тези думи идваха от сърцето ми.
Да, наистина нямах хубаво детството, но си мисля, че Бог ми дава втори шанс – имам дете, което много обича да се забавлява. Когато го гледам, понякога се възхищавам – толкова е спонтанно, весело, непосредствено... Има много неща, които бих искала да науча от него.
Мария
Още статии …
- Кой както Го разбира...
- За една приказна, мечтана сватба
- Раздялата - Свещеник Марио М. Йонов
- Като пуша, се наранявам - П.
- Пристрастяване - Мария Радкова
- *** - Сергей-удо, Украйна
- Алкохолно зависими: Моята война с алкохола
- Хранителни разстройства: “Моята” анорексия
- От лечение се нуждае този, който пие безотговорно -
- Емоции от Лятната школа - Радост Найденова
- Какво беше за мен участието в Лятната школа по зависимости? - Динка Колева
- Русе беше домакин на Втората национална конвенция на АА
- Първата Конвенция на Ал-Анон България
- Превантивно-информационен център по зависимости е открит в Стара Загора
- Моя малка сестричко
- Да се уча да живея отначало
- Как умира алкохоликът
- Прощално писмо до алкохола
- Миналото не мога да променя... (Ал-Анон, България)
- Тази борба отдавна сме я изгубили (АА, България)
- От една дъщеря на алкохолик (Ал-Анон, България)
- ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРУПИ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ