АркА АркА
АркА АркА
Open menu
  • Начало
  • АркА
    • Брой 1, декември 2001 г.
    • Брой 2, юни 2002 г.
    • Брой 3, март 2003 г.
    • Брой 4, февруари 2004 г.
    • Брой 5, март 2005 г.
    • Брой 6, март 2006 г.
    • Брой 7, януари 2007 г.
    • Брой 8, септември 2007 г.
    • Брой 9, септември 2008 г.
    • Брой 10, август 2009 г.
    • Брой 11, декември 2011 г.
    • Брой 12, декември 2012 г.
    • Брой 13, декември 2013 г.
    • Брой 14, 2016/2017 г.
    • Брой 15, 2020 г.
  • Книги
    • ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ - Виктор Ошатински
    • РЕХАБ - Виктор Ошатински
    • РЕ(Х)АБИЛИТАЦИЯ - Виктор Ошатински
    • ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло
    • ДА ПРОСТИШ - Ева Войдилло
    • ВДИГНИ ГЛАВА - Ева Войдилло
    • ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло
    • ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редакция: Анна Швед
    • АБВ НА ВЪЗПИТАНИЕТО - Анна Швед
    • ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Агньешка Весоловска и Анна Вашилевска
  • Kонтакти
  1. Вие сте тук: 
  2. Начало
  3. АркА
  4. Брой 11, декември 2011 г.
Посещения: 2761

 

КОЙ КАКТО ГО РАЗБИРА...

 

     Никога не съм била вярваща. Като не броим наивната детска вяра в добрия детски Дядо Бог, свеждаща се до простичката вечерна молитва към него, научена от баба ми и повтаряна в скута й. Баба отдавна не е жива, а остатъците от онези детски – впрочем и всякакви – ценности по-късно много ефикасно удавих в алкохол.

     След години, върху жалките развалини на моя живот, с неописуемо отвръщение към себе си, започнах мъчно и бавно да градя новия си живот. Нямах никакви проблеми с Първата стъпка, направих я с един голям, решителен скок – последните няколко години (и всичко наоколо: цялата отвратителна мръсотия вкъщи, разрушени семейни взаимоотношения, тотална компромитация на работа, най-сетне и собственото си отражение в огледалото) болезнено и трайно доведоха до съзнанието ми за моята ситуация и statusquo. Също така почти веднага изпитах осезаемо облекчение и тази парадоксална надежда, произтичаща от признанието на безсилието си пред алкохола. Стълбата стана стръмна с Втората и Третата Стъпка. Каква пък Висша Сила?!... Каква вяра? Какво смирение??? Години наред сама си бях кораб и кормило, не признавах никакви висши сили, с алкохоличната си гордост храних убеждението, че дори с алкохола ще се справя, стига да поискам. А смирението го отъждествявах с покорно подчинение – нещо, което винаги ми е било противно. Всичко това ми се струваше непреодолима бариера. Никак не успявах да намеря в себе си съгласие да направя тези две стъпки, толкова за мен ненужни и безсмислени! Никога! Това просто не е програма за мен!

 

 

     Постепенно обаче, с течението на поредните трезвени дни, все по-осезаемо усещах, че все пак, въпреки цялата съпротива на интелекта, в мен  живее някаква Вяра. Че има – усещам го! – НЕЩО по-голямо от мен. Това Нещо, което кара цветята да поникват и разцъфват, планетите да кръжат, където трябва, слънцето да изгрява, когато трябва, пролетта да идва след зимата...

     Кой както го разбира...

     И щом го има това Нещо По-голямо от мен, значи няма начин да не се примиря, че има и неща, които са извън моето влияние. Че трябва да приема своите човешки ограниче­ния. И да приема, че не всичко мога и не всичко трябва да мога. И един ден, гледайки събуждащия се напролет свят, изведнъж разбрах, почувствах, че именно ТОВА е смирение!

     Това смирение няма нищо общо с онова тъжно “покорно подчинение”. Напротив, има в него елемент на радостно възхищение!

     Смирение пред този нерушим РЕД на света (който не зависи от мен!). Смирение пред величието на планината, пред силата на водопада и вятъра, пред безкрая на морето... Именно в контакт с природата, в съприкосновение с красотата на света, с нерушимия ред на Космоса се роди моето съзнание, че съм “само човек”. Че НЕ АЗ решавам за всички тези вълшебни неща около мен и над мен.

     Което не означава да не правя това, което МОГА. Все пак. :))

     И още нещо. В това смирение се съдържа и осъзнаване, че аз, с всичките си човешки ограничения, с цялата си невъзможност да решавам, все пак съм част от този велик, вълшебен Ред. Една мъничка частица, която обаче си е точно на мястото в това велико дело – както пролетта и зимата, и звездите, и планината...

     Наскоро четох една притча на Антони Де Мело – за човек, който много дълго време се е опитвал да чуе камбаните на потънал в морето храм. Но въпреки че усилено напрягал слуха си, не бил в състояние да чуе нищо освен шума на морето, макар че много се старал да не слуша вълните, които заглушавали звъна на камбаните. Разочарован и тъжен, че не се оказал достоен да достъпи Божието просвещение, човекът след много дни усилия се отказал и просто се заслушал в шума на морето, отворил душата си за неговия глас – и точно тогава чул камбаните...

     Май горе-долу така е и с моя Бог. Досега не бих могла в нашето общество да се наричам “вярващ” човек и досега не Му отдавам чест в църква. Но така, както онзи търсач на камбаните, успях да съзра Бог (защото не знам как по друг начин да нарека Това Нещо По-голямо от мен) във всичките прояви на живота и хармония наоколо – и изпитвам Неговото присъствие ежедневно – във всяка неповторимо възхитителна снежинка, във всяка една дъга отразена в локва след дъжда, в чуруликането на врабчетата, в звездите на нощното небе, в топлината на ръцете на близкия човек, в музиката...

 

Кая

Още статии …

  1. За една приказна, мечтана сватба
  2. Раздялата - Свещеник Марио М. Йонов
  3. Като пуша, се наранявам - П.
  4. Пристрастяване - Мария Радкова
  5. *** - Сергей-удо, Украйна
  6. Алкохолно зависими: Моята война с алкохола
  7. Хранителни разстройства: “Моята” анорексия
  8. От лечение се нуждае този, който пие безотговорно -
  9. Емоции от Лятната школа - Радост Найденова
  10. Какво беше за мен участието в Лятната школа по зависимости? - Динка Колева
  11. Русе беше домакин на Втората национална конвенция на АА
  12. Първата Конвенция на Ал-Анон България
  13. Превантивно-информационен център по зависимости е открит в Стара Загора
  14. Моя малка сестричко
  15. Да се уча да живея отначало
  16. Как умира алкохоликът
  17. Прощално писмо до алкохола
  18. Миналото не мога да променя... (Ал-Анон, България)
  19. Тази борба отдавна сме я изгубили (АА, България)
  20. От една дъщеря на алкохолик (Ал-Анон, България)
  21. ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРУПИ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11

Страница 7 от 28

АркА, брой 11, декември 2011 г.

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Този сайт съдържа
публикации на
Регионална Програма
"АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ"
на Фондация "Стефан Батори"
Полша.

Благодарим за съдействието
и подкрепата на
Сдружение за психосоциална
рехабилитация и ресоциализация
„ИЗБОР” - Стара Загора.

Списък АркА

  • АркА, брой 1, декември 2001 г.
  • АркА, брой 2, юни 2002 г.
  • АркА, брой 3, февруари 2003 г.
  • АркА, брой 4, февруари 2004 г.
  • АркА, брой 5, март 2005 г.
  • АркА, брой 6, март 2006 г.
  • АркА, брой 7, януари 2007 г.
  • АркА, брой 8, септември 2007 г.
  • АркА, брой 9, септември 2008 г.
  • АркА, брой 10, август 2009 г.
  • АркА, брой 11, декември 2011 г.
  • АркА, брой 12, декември 2012 г.
  • АркА, брой 13, декември 2013 г.
  • АркА, брой 14, 2016/2017 г.
  • АркА, брой 15, 2020 г.

Списък книги

  • РЕХАБ - Виктор Ошатински
  • РЕ(Х)АБИЛИТАЦИЯ - Виктор Ошатински
  • ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ - Виктор Ошатински
  • ДА ОЗДРАВЕЕШ ОТ ЗАВИСИМОСТТА - Ева Войдилло
  • ДА ПРОСТИШ - Ева Войдилло
  • ВДИГНИ ГЛАВА - Ева Войдилло
  • ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло
  • ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА - Редактор Анна Швед
  • АБВ НА ВЪЗПИТАНИЕТО - Анна Швед
  • ОБУВКИТЕ НА МОЯ СЪПРУГ - Анна Вашилевска и Агньешка Весоловска

Най-четени

  • Въведение
  • Обувките на моя съпруг
  • Алкохолно зависими: Моята война с алкохола
  • Възможности за лечение на зависимости в България
  • Никога повече съзависим – Мелъди Бийти
  • Как умира алкохоликът
  • IV - Алкохолна деструкция на психиката
  • Личността на алкохолика. Неговото семейство. Разговор с д-р Ева Войдило-Ошатинска, психолог
  • Психопатология и поведенчески модели в терапията на зависимостите
  • Да оздравееш от зависимостта – Ева Войдило

© АркА 2012-2023 , Всички права запазени.