A- A A+

АркА

брой 11, декември 2011 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

ЗА ЕДНА ПРИКАЗНА, МЕЧТАНА СВАТБА

 

     Приказна, като в приказките. Че как да е по друг начин.

     Но да започнем отначало.

     Имало едно време едно малко момиче, което мечтаело да се омъжи, макар на думи да отричало това, и много, много сериозно да заявявало, че никога няма да се омъжи. Момичето си мечтаело за приказния принц, който един ден ще му предложи и ще си направят една голяма и хубава сватба и ще заживеят щастливо. Е, май от мечтите само сватбата реално се състояла, но за това по-късно.

     Та появил се един... принц, не на бял кон, но в червена кола и направил бебе на момичето. Бебе, което момичето много искало, дори и преди да срещне принца. В началото той не искал и да чуе да става баща още веднъж, но след ден-два размисли и сметки решил, че нещата може и да не са толкова зле. Минало се известно време и смелият принц решил да направи поредната крачка. Една вечер ударил за кураж няколко малки (или големи) и няколко бири и решил да предложи брак на момичето. То така се зарадвало на това предложение, толкова дълго било чакало това да се случи, че дори и не обърнало внимание на нетрезвия вид на бъдещия си мъж и баща на детето си.

     И решили да се оженят.

     Дошъл моментът да избират дата за сватбата. Ранните дати, на които нямало толкова да си личи, че момичето е бременно, не се харесали на принца, защото той искал да събере още смелост и да покани на сватбата сина си от първия брак, който много щял да се зарадва на това празненство. Избрали една далечна дата, на която още тогава било ясно, че момичето ще е много бременно, много голямо и няма да е в състояние да танцува и да се радва на сватбата си, но и двамата решили, че ще е хубаво да присъства и синът на принца.

     Минало се време, подготовката за сватбата вървяла, дошъл и съдбовният ден. Всичко било прекрасно. Принцът отново ударил за кураж няколко малки по пътя към гражданското и сватбата започнала. Претупали всички ритуали заради състоянието на момичето и закъснението за венчавката, но пък отишли да си направят снимки за спомен. Е, претупали и снимките, а и фотографът не си бил взел нужните такъми, защото принцът предварително отказал да се снима, но все пак се получили хубави снимки. Не много, а и на всички принцът не се харесал, и то не заради вида си от употребата на алкохол.

     Имало празненство, имало и веселба, но малкото момиче само седяло и гледало как другите се забавляват. То толкова много се страхувало за здравето на детето, което носило, и толкова много го боляло, когато ставало, че нямало шанс да се забавлява истински.

     Принцът скъсал лентата веднага след първоначалните тостове. И така вечерта, вместо първа брачна нощ, която явно момичето получило доста преди сватбата, то имало една пиянска нощ, но пък постигнало мечтата си. Вече било омъжено. И ти, читателю, внимавай какво си пожелаваш и каква цена плащаш за желанията си, защото те се сбъдват.

     А причината, поради която сватбата била насрочена за по-късна дата, така и не се изпълнила. Принцът не събрал достатъчно смелост (може би не подбрал правилно алкохола) и така и не казал на първородния си син, че ще се жени отново. Дори няколко месеца след сватбата карал вече настоящата си жена да прибира всички доказателства, че са женени, които момичето нареждало с много любов и желание по рафтовете на дома им.

     Малкото момиче, което се омъжило, един ден се събудило принцеса. Тук читателят сигурно ще се озадачи, но забеляза ли, приказката започва с малкото момиче и принца, а не с принцесата. Било така, защото принцесата спяла някъде дълбоко в малкото момиче и по неясна причина не искала да се събуди. И така един ден, много далечен ден обаче, принцесата се събудила. Тя веднага разпознала истината в историята за сватбата и седнала да мисли, какво да прави оттук насетне. Нещата вече били сторени. Детенцето, което се родило, вече било малко момиче и трябвало да има и майка, и татко. Трябвало да има на кого да разчита. Сватбата вече била нещо далечно и не единственото, в което принцът засвидетелствал огромното си неуважение и незачитане на момичето. Принцесата решила, че нещата не могат да продължават по този начин. Разгледала внимателно какво всъщност има и какво е загубила в сегашното си положение и седнала да мисли.

     Мислила, мислила и накрая измислила. Решила да действа.

     А какво направила след това, само тя знае. Действителността винаги е различна от мечтите и надеждите ни и ни държи здраво за гушата и колкото повече се дърпаме, толкова повече ни притиска. Най-добрият начин е просто да я погледнем в очите и да я признаем, така тя вече ще е достатъчно значима и няма да я пренебрегваме. Тогава вече ще сме в състояние да Я следваме.

 

 

 

Pin It

Страница 8 от 28