A- A A+

АркА

брой 12, декември 2012 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган

Превод от руски и полски: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

fShare
0
Pin It


 

 

Драги Читатели!

 

 

 

     Различни биват нашите хубави и лоши черти. Нашите хубави качества могат да направят живота ни по-добър (такъв го правят например усърдието, дисциплинираността или учтивостта) или понякога по-лош (такъв става той например заради твърде голямата ни отвореност или прекомерната точност). Същото се отнася и до нашите недостатъци: някои от тях изобщо не пречат нито на нас самите, нито на другите хора (например упоритостта или чревоугoдничеството), други пък могат изцяло да ни отровят живота (например заядливостта или перфекционизмът). Следователно, чертите на характера и личността ни са много условни, зависят от обстоятелствата, от конкретните ситуации, и особено от това, с какви хора си имаме работа.

     Има обаче един дар, безусловно полезен в живота – чувството за хумор. Всички знаем за какво става дума, но ето и няколко допълнителни обяснения. За произвеждането на хумор е необходим мислещ човек с неповреден лоб на мозъка. От друга страна, за възприемането на хумор е нужен високо развит мозък, способен на когнитивен анализ (за да разбере шегата) и изживяване на емоции (за да изпита развеселение). Освен това, понеже в хумора обикновено има елемент на изненада, човек трябва същевременно хем да умее да си представи развръзката, хем мъничко да не я очаква. Много е тънко, нали? Точно така трябва да се определят всякакви хумористични асоциации.

     За нашето чувство за хумор са решаващи следните умения:

  • лесно забелязване на комизъм в събитията и изказванията;
  • бързо разбиране на парадоксите;
  • спонтанност на емоционалната реакция.

   Важно е да упражняваме тези умения, защото от чувството за хумор в най-голяма степен зависи качеството на живота ни, нашето психическо здраве, взаимоотношенията ни с хората, тоест в известен смисъл – щастието ни изобщо. Хуморът позволява да погледнем себе си и своите проблеми отстрани. Да престанем да се третираме като център на вселената, към което много от нас имат голяма склонност. Хуморът подобрява човешките контакти, без него животът е сив и монотонен.

     А сега нещо за развеселение:

     ТОЙ:Какво има днес за обяд?

     ТЯ:Нищо.

     ТОЙ:Как така нищо? Вчера нямаше нищо и днес пак нищо?

     ТЯ:Да, защото вчера наготвих за два дена.

     След малко:

     ТЯ:Какво правиш?

     ТОЙ:Нищо.

     ТЯ:Как така нищо? Вчера нищо не прави и днес пак нищо?

     ТОЙ:Да, защото вчера не довърших.

     Пожелавам на всички Читатели смях и усмивки – колкото се може най-много и най-често, независимо от това, с какво се занимават или за какво се притесняват.

 

 

Ева Войдилло-Ошатинска

директор на Регионалната програма “Alcohol&Drug”

на Фондация “Стефан Батори”

fShare
0
Pin It

Страница 1 от 35