ЗАПИСКИ ОТ ПЪТЯ...
ЗАМИНАВАНЕТО
НЕ ЛЕКУВА ПРОБЛЕМИТЕ
Ева Войдилло
От възникването на АА, т.е. от повече от 70 години, расте вече голямата съкровищница на опита на стотици хиляди хора, които дължат своето здраве и трезвост на подкрепата на Общността буквално във всички краища на земното кълбо. В работещите въз основа на 12 Стъпки и 12 Традиции групи опитът на участниците обогатява с течение на времето груповата мъдрост, която е изразявана чрез популярните девизи, насоки и препоръки. Една от тези мъдрости слага край на илюзията на зависимите (както и на съзависимите), че за да се отървем от личните проблеми, е достатъчно да сменим своето местоживеене. В „Речника на АА“(AA Glossary) четем:
Geographical Cure: While still drinking, an effort to cure our alcoholism by getting a 'fresh start' in a new location. It doesn't work. There is a saying around AA, 'Wherever you go, there you are.'
Т.е., казано възможно най-кратко, „географското лекарство“ не действа, защото където и да отидеш, ще вземеш със себе си себе си заедно със своите проблеми.
Неефикасността на „географското лекарство“ проличава най-добре при емигрантите, които взимат със себе си своите зависимости, стаени обиди, чувството за изпитана злина или угризения на съвестта. Заминаването за чужбина обикновено задълбочава тези проблеми, и то независимо от това, дали пребиваването е временно или постоянно, дали заминалият е сам или със семейството си, дали заминаването е свързано с подобрение на материалното състояние или с неговото влошаване. Geographicalcureпогрешно предполага, че проблемите ще изчезнат „сами“, като се променят външните условия. В същото време ние носим „в себе си“ болезнените спомени, провиненията, дефектите и зависимостите: в начина си на мислене, в нездравословните навици за регулиране на емоциите, в липсата на умения за справяне с фрустрацията и стреса. Това са открили самите алкохолици, създателите на Общността на АА, които разбрали, че оздравяването от зависимостта зависи преди всичко от промените направени в собственото мислене и поведение. Именно на това се опира програмата на 12-те Стъпки, представляваща сбор от принципи, проверени на практика от всички, които са се научили да живеят в трезвеност.
В момента милиони поляци пребивават зад граница. В своя професионален живот съм имала много възможности да се запозная отблизо с техните тревоги, трудности и мъки. В Америка, още по време на следването ми на психология в Калифорния, лично усетих какво означава да живееш в чужда страна. Имала съм и много близки контакти с тамошните поляци. Карайки клиничен стаж в клиниката за психическо здраве AirportMarinaCounselingServiceв Лос Анджелес, се убедих, че моите американски пациенти общо взето имат доста подобни проблеми на нашите. Тези, на които е изневерявано, винаги страдат от наранено достойнство и разбито сърце, срамежливите си вдъхват кураж с помощта на различни стимуланти, скучаещите търсят рискови подбуди, занемаряваните деца растат с чувството за липса на себестойност, нараняваните жени се превръщат в жертви, които мечтаят за бягство или отмъщение, безработните мъже се чувстват ненужни, унижаваните и пренебрегвани хора стават фрустрирани, зли и агресивни. И така нататък, всички, независимо от националността, пола, възрастта, цвета на кожата, местопребиваването и материалното положение, преживяват по подобен начин злините и реагират по подобен начин на лошо третиране.
И все пак положението на хората, които не живеят в родната си страна, е по-лошо: те са по-самотни и объркани, тъй като са заобиколени от непознати обичаи, чужд говор, различен климат, различна природа. Дори и тези, които са избрали живота в чужбина поради важни причини, тъгуват за „вкъщи“. Ако към тази тъга се прибавят стрес или неприятности, те могат да достигнат до такива огромни размери, че човек да не може да се справи с тях сам. Затова в чужда страна сме по-застрашени от депресия, алкохолизъм и други психични разстройства.
Най-добрият начин за справяне с това е създаването на собствени системи за подкрепа. Хората, които са приятели и са обединени от подобни норми и обичаи, могат най-ефективно да те утешат в моменти на неуспех и насилена носталгия по родината, или да те подтикнат към терапия в случай на по-сериозни психически отклонения. Такава идея е била реализирана преди почти сто години в Чикаго, наричан някога „най-големият полски град извън Полша“. Днес там, освен най-скоро пристигналите поляци, живеят вече второ, трето и четвърто поколение от голямата вълна на полски емигранти от края на XIXи началото на XXвек. Именно в Чикаго е възникнала Американско-полската Асоциация, която представлява социална агенция, помагаща на живеещите там поляци от 1992 година. Едно от нейните постижения е професионалната програма за терапия на зависими и съзависими. През октомври миналата година, заедно с Виктор Ошатински (съинициатор на програмата за лечение на алкохолици преди 20 години), бяхме почетни гости на тържествения юбилей. Аз лично съм много доволна от съдействието с ръководещата тази програма Анджелика Данек, която не само е опитна специалистка в терапията, но и като полиглот умее да води лекции и уъркшопове на няколко езика, също и на руски (именно заради това я каним на нашите семинари, организирани в рамките на Регионалната Програма с участници от Изтока).
Както и в Чикаго, поляците, които са заминали да търсят работа в западните европейски държави, се борят с битовите трудности, с липсата на добра комуникация в семейството, с тревогите свързани с раздялата с останалото в родината семейство, както и, разбира се, със зависимостите. През ноември миналата година предприех пътуване до Дъблин и Лондон по покана на полски специалисти, занимаващи се с организацията на психологична помощ за живеещите там поляци. В Дъблин тези дейности се концентрират около Консултационния Център за Зависими и съзависими (КЦЗ), който е получил от градските власти седалище в една от местните клиники. Полските дъблинчани, следователно, имат добри условия за водене на групи, за провеждане на срещи, лекции и различни форми на психоедукация. По време на моя престой там работихме в пълна зала, което не ни попречи да засегнем много лични проблеми. Най-много време отделихме на неща от областта на терапията на ВДА и съзависимостите. Индивидуалните консултации също бяха свързани главно с тези две теми.
В Лондон, по време на двудневен маратон от занятия, намерихме време за такива неща, като женственост и духовност. Работихме в енорийски помещения в полската църква в квартала Ийлинг с блогословията и немалката организаторска отдаденост на свещеника Дариуш Квятковски (създател на дома за помощ на семейството при Светилището на Дева Мария в Лихен).
След последните срещи с живеещите в чужбина поляци, вече не бих се страхувала толкова много да замина за тези няколко града. Видях с каква страст и професионализъм на нуждаещите се там помагат полски психолози, лекари, медицински сестри, абсолвенти по ресоциализация или педагогика, както и терапевти от групите на АА, Ал-Анон, ВДА и ВДД (Възрастните Деца от Дисфункционни семейства). На всички тях пожелавам успех и удовлетвореност от престоя си в чужбина, който дано се окаже добър избор на настоящия етап от живота.
Като се има предвид поканите за подобни уъркшопове, които получих от поляци работещи в Брюксел и от АА-овци от Хамбург, може да се предположи, че, първо, живеещите на запад поляци все по-често започват да осъзнават, че е най-добре да започнем решаването на личните си проблеми от самите нас, и, второ, че не трябва да се срамуваме, нито страхуваме да ползваме професионална помощ.
