Опит, сила и надежда

     Здравейте, аз съм Ния и съм алкохоличка!

     Всеки знае, че в братството на Анонимните Алкохолици така започваме споделянето на опит, сила и надежда, за да разрешим общия си проблем и да помогнем на други да се възстановят от алкохолизма.

     В АА разбрах, че аз съм зависима – от хора, вещи, факти и събития; че усилието да не употребявам алкохол не ме прави трезва; че да споделям личен опит е различно от навика ми да се оплаквам; че да ходя редовно на сбирки не ми дава самочувствие на възстановяваща се; че усърдието ми повече да слушам и по-малко да говоря, да чета на глас и да рецитирам наизуст цели глави от АА литературата не ми връщат изгубените авторитет и самоуважение.

     Разбрах обаче и защо това чувство за непотребност парализира действията и отношенията ми с хората както в АА, така и извън братството. Разбрах защо все искам да избягам и да се скрия.

     Кога го разбрах? Днес.

     На 7 и 8 април 2012 г. в София се проведе Първи семинар по служене в АА. Включих се в семинара, само за да подкрепя своята наставничка. На 8 април 2012 г. тя отпразнува 19 години трезвост. Силното ѝ желание в България да се случи работен семинар по единство и служене сериозно заплашваха моята апатия.

     Идеен спонсор на семинара беше АА-ветеран от Испания, който на 9 април 2012 г. прави 22 години от началото на своето възстановяване. Всяка среща с този човек ме изпълва със смирение и мъдрост. Като всеки уважаващ себе си алкохолик, той успя да ме изманипулира да поема отговорност, която мога, но не искам да нося: да стана председател на семинара. Аз, която от две години бягам от всякаква възможност да поема отговорност за когото и да било. Всички възможни "НЕ"-та се надигнаха в мен. Моят страх срещу страха на другите. Казах си: "Да става каквото ще!" и пуснах контрола.

     За участие в семинара в София пристигнаха хора от Варна, Добрич и Стара Загора. Най-младият участник беше 20-годишната съзависима Й., дъщеря на наш събрат, а най-възрастният – 80-годишната леля В., която винаги идваше с придружител поради проблеми с краката, зрението и слуха. Защо те идваха с такова желание, а аз със страх? Така разбрах как работи Първият завет на АА – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. Желанието да се възстановиш е по-силно от страха, че няма да получиш одобрение или ще бъдеш отхвърлен.

     Много от нас в АА сме перфекционисти, сравняваме се с другите, стараем се да сме по-добри от тях и сме силно чувствителни на критики. Всичко това предизвиква поведение на разделение на околните на ваши и наши. В по-големите градове, където има необходимост и възможност за възникване на повече АА групи, това разделение е възможно да прерастне в прикрита вражда между групите. Колкото и да е прикрита, възникне ли, тази вражда бързо се усеща от новодошлите, защото обикновено в началото сме объркани, раними и уплашени.

     Поради това, че отскоро съм член на АА, посещавам всички възможни сбирки в София – Анонимни Алкохолици, Анонимни Наркозависими, Анонимни Хазартнозависими. През февруари посетих и сбирки на двете варненски АА групи, редовно слушам он-лайн сбирките на Стара Загора. Нямам домашна група, а личните ми проблеми извън АА също нагнетяват разрушителното ми поведение на разединител.

     Този път нямах избор. Изправих се пред всички участници в семинара, казах на глас колко много се притеснявам, защото съм несигурна и помолих за подкрепа. И хората ми отвърнаха – обединиха се. Така разбрах как работи Вторият завет на АА – ЕДИНСТВО: Няма възстановяване без единство – желанието да се спасиш те кара да приемаш дори тези, които са различни и те плашат.

     Условно се разделихме в две работни групи, като във всяка имаше хора членове на различни групи.

     Двете групи работиха с различно темпо, с различен подход, но изводът е един: на този етап работата на Анонимни Алкохолици в България не е ефективна по отношение на Традиция Пета: "Всяка група има една единствена цел – да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат". Ето и препъни-камъчетата, които открихме:

• Необходимост от по-задълбочена работа по традициите. Новодошлите не познават традициите, защото се набляга на работата по стъпките;
• Необходимост от изработване на стратегия за връзки с обществеността, с цел адекватно представяне на Общността на АА в медиите;
• Необходимост от разработване на регламент и синхронизиране в действията на групите със здравните заведения, с цел по-ефективно предаване на посланието;
• Необходимост от укрепване на единството и взаимодействието между групите. С цел избягване на критиките, да има дискусии за преодоляване на различията;
• Необходимост от осъзнаване на служенето като залог за възстановяването. Хората имат желание да служат, но не знаят как;
• Необходимост от редовна морална инвентаризация в групите (10 стъпка за групата или т.нар. работни сбирки), с цел по-ефективно предаване на посланието, изглаждане на противоречията и единство в самата група и изчистване на груповото съзнание.

     Няма да крия колко съм объркана, защото ми трябва време да осъзная своето участие в този семинар. Но явно се беше случило нещо както за мен, така и за околните. Почувствах, че нещо се връща, нещо, което съм изхвърлила заедно с последните празни бирени бутилки в контейнера за стъкло. Много е малко и е чупливо, но ми носи удовлетвореност и благодарност към хората в АА. Така разбрах как работи Третият завет на АА – СЛУЖЕНЕ: Няма възстановяване без служене. Служене беше, че този семинар се случи, служене беше, заедно да преодолеем своите страхове и предразсъдъци, служене беше, да си благодарим за това, че ни има.

     С едва покълнала любов споделям мъничко надежда.

Ния

София, 9 април 2012 г.