ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ

ИСТОРИЯТА НА ПЪРВАТА СБИРКА НА АА В ЕВРОПА

 

     Любопитното е, че първата сбирка на Анонимните Алкохолици на Стария континент не се е състояла в държавите велики сили на Европа, където милиони хора са били асоциирани с алкохола като негови адоратори и роби, като тези, които се познавали с него от приеми, и като тези, които не са можели да живеят без него... Не, първата сбирка на АА се е състояла в страната или в тази част на Европа, където традицията на пиене е била също толкова силна, колкото традицията на борба, завършила едва двайсет години по-рано с възвръщането на независимостта след почти седемстотин години окупация. Тази страна била и е Ирландия, а майчиният град на първата сбирка на АА е Дъблин.

     През 1943 година някой си Конър Флин от Роскомън, намиращ се в западната част на „Зеления остров“, собственик на таверна, емигрирал в Съединените Щати и се заселил във Филаделфия. Там се присъединил към Анонимните Алкохолици и започнал нов етап от своя живот. Можем да се досетим, че това е бил най-важният и най-интересният етап от дотогавашните.

     След като започнал своето трезвеене, след три прекарани в Щатите години, Конър заминал за Ирландия. Тази ваканция щяла да се окаже за него период изпълнен с предизвикателства. Разбира се, със своя тригодишен стаж на трезвост, той искал да сподели този прекрасен дар със сънародниците си, затова започнал да работи по въпроса за създаването на ирландско АА, или поне на една група на АА на територията на Ирландия, в Дъблин.

     За своя изненада, Конър имал големи трудности, които се увеличавали пропорционално на неговите все по-целенасочени действия. Дори срещал хора, които директно му казвали, че в Южна Ирландия няма никакви алкохолици, и ако иска да намери някакъв, то трябва да отиде в Северна Ирландия. Това сигурно са били болезнени открития, но Висшата сила не го изоставяла в тези трудни моменти.

     Нерелигиозната форма на общността на АА можела да прозвучи за много от жителите на острова не само странно, но дори враждебно. Още повече, че това „творение“ произхождало от Америка, която била пренаситена от свобода (макар че това не било докрай вярно, като се има предвид продължаващото расистко отношение към хората с различен цвят на кожата сред този „свободен“ народ).

     Конър не се отказвал – дал обява в местния „EveningMail”, дъблински вестник. Накратко съдържанието на обявата гласяло: 

     „toovercometheobsessionwhichcompelsthemtodrinkagainsttheirwill”, което означава горе-долу следното: „за превъзмогването на обсебеността, която ги принуждава да пият противно на волята си“. Намерението му било да придаде на анонса този истинен и произтичащ от опита на Конър характер, който можел да бъде гласът на човешката болка и сърце, разбран също със сърце и болка.

     Под обявата във вестника оставил номера на своята пощенска кутия като адрес за обратна връзка, но освен няколкото писма със смешно съдържание, не бил проявен интерес. Именно това бил критичният момент за този смел човек.

     Когато вследствие на изпитаното разочарование и напразни усилия, неговите сили били вече доста изчерпани, на пътя му се изпречила една жена, която не била зависима – Ева Дженингс, социална работничка, отседнала в същия хотел.

     Конър споделил с нея своето опечаление. Разказал ѝ за опита си да създаде АА в Дъблин и за липсата на каквато и да е помощ отвън. Това бил повратният момент  в неговото дело, тъй като жената се заинтересувала много от неговата история и решила да му помогне. Тя познавала един лекар – доктор Нормън Мур от дъблинската болница Св. Патрик, и била убедена, че той ще успее да помогне на Конър. Конър не чакал дълго, за да се срещне с доктор Мур, и те веднага започнали да действат. Дейвис Мур прочел статия в Reader’sDigestза общността АА. На нейна основа се родила идеята, Конър да се срещне с един негов пациент, чиято история пасвала на опита на хората, произхождащи от АА. Ричард, защото така се казвал пациентът, произхождал от графство Даун, от града Белфаст, и бил „пациент-доброволец“ в болницата Патрик. На срещата с Конър Ричард бил придружен от медицинска сестра, тъй като проявявал склонности към бягство. Този път стигнал до мястото-цел, не осъзнавайки все още, колко много ще се промени неговият живот.

     Конър разказал на Ричард за своя проблем с пиенето и за това, че днес не трябва да мисли за пиене. Предложил, че ще му бъде приятно, ако и Ричард поиска да му разкаже нещо за себе си. Ако обаче вместо това предпочита да прескочи от другата страна на улицата и да пийне в намиращата се там таверна, това също ще бъде наред. Той допълнил, че ако Ричард иска, могат да поговорят за конните надпреварвания или на каквато и да е друга тема. Ричард обнадежден помислил, че щом я няма вече медицинската сестра, се е отворила възможност да пийне, но в него се пробудило любопитството, тъй като му направило впечатление, че Конър говорил за себе си, а не за него, както и това, че говорил за жив опит, чувства, емоции, с които Ричард лесно се идентифицирал.

     Това бил повратен момент в живота на Ричард, като се има предвид, че оттогава е преживял почти четиридесет години в трезвеност. Тяхната взаимна работа много бързо набрала скорост и правилната посока. След като получил няколко писма, Конър посетил домовете на няколко алкохолика и след няколко дена събрали заедно с Ричард група от четирима, може петима мъже, готови да вземат участие в Общността. На 18 ноември 1946 г. в частния дом на някой си Леон се състояла първата затворена сбирка на АА, а седмица по-късно, на 23 ноември в събота, от 19:45 часа в Каунтри Шоп на Св. Стивънс Грийн в Дъблин се сътояла първата публична сбирка на АА – това била и първата сбирка на АА в Европа.

     Конър помолил Ричард да произнесе реч в ролята на говорител, което той направил съгласно принципите на АА – искрено, истинно и живо. Конър се върнал във Филаделфия през януари 1947 г. и там починал на 8 юли 1993 г., след петдесет години трезвеност. Ричард починал на 19 декември 1982 г., до края на дните си също полагал грижи за своята трезвеност. След заминаването на Конър за Съединените Щати „детето“ на АА на Зеления остров имало различна съдба, докато се разраснало и узряло. Няколко месеца по-късно се появил някой си Саквил О‘К. Милънс, който много бързо се присъединил към дейността на АА и приел функцията на първия секретар на групата, като едновременно носил посланието на страдащи алкохолици. Починал след 32 години трезвеност, през 1979 година. През 1950 година Бил, единият от създателите на Общността на АА, посетил Ирландия и бил впечатлен от дейността на групите на АА в Корк, Лимерик, в Дъблин и Белфаст.

     Първата група на АА в Дъблин преживявала своите подеми и падения, случвало се, че нейните членове нямали средства, дори за да платят наема на помещението, което било причината сбирките да се пренесат за шест седмици в близкото кино-кафе. Дейността на групата продължила до 1978 година, тоест до датата на затваряне на помещението. Не ми е известна по-нататъшната ѝ съдба, не намерих никаква информация, дали групата все още съществува. Но важното е, че днес Общността на АА в Ирландия е вече много силна.

 

М.М.