ЧОВЕШКИ СЪДБИ...

ЖЕНА С ТРИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ

     Първо Въплъщение: Жената-Координатор

     Административен координатор и една от създателите на Консултационния Център за Зависими и техните семейства (КЦЗ) в Дъблин. Майка, отглеждаща сама дъщеря-тийнейджър. Винаги заета, постоянно приемаща обаждания от пациенти от Центъра, независима, непрекъснато учаща се нещо (завършила е курспо Офис Администрация, в последно време е завършила Fetaclevel5 DrugandAlcoholAwarness), в момента продължава своето образование в Полша – Башя О.

     Това е първият човек, с когото се свързват нашите пациенти. Вдигайки телефона, тя винаги обяснява, разяснява и поощрява. Определя графика на индивидуални консултации на всички терапевти, занимава се с админстративната дейност на Центъра. Ако не беше Башя, КЦЗ щеше да потъне в купища документи, а терапевтите вместо да работят, щеше да се наложи да се научат да водят счетоводство и да управляват организация. Всички служители на КЦЗ се чудят, как Башя успява да се справи с всичко. Изглежда така, сякаш нейното денонощие има повече от 24 часа.

     Зузанна Желазни: Башю, това, което си постигнала, и това, как чудесно успяваш да съчетаваш различни задължения, е наистина впечатляващо. Кажи, с какво се гордееш най-много?

     Б.О.: Моето постижение, от което съм много доволна, е да съм тук и сега, макар че невинаги успявам. Най-много се гордея със своята дъщеря, която се справя чудесно както в ирландското, така и в полското училище. Разбира се, това не е само моя заслуга, много внимание и време ѝ посвещава и моята сестра Аня, която живее с мен, и именно тя следи дали Ада си е написала домашните, за което съм ѝ много благодарна. Много ме радват отношенията, които имаме в момента с дъщеря ми. Винаги съм си мечтала, да се чувства добре с мен и да има добри условия за развитие, а когато пиех, това не беше възможно. Напоследък гледахме програма за младежи, които бягат от къщи и тя каза: „Какво говориш, мамо, какъв е смисълът?“, а аз се почувствах много щастлива. Аз на нейната възраст непрекъснато бягах от къщи, затова за мен беше много важно да създам друга, топла домашна атмосфера.

     З.Ж.: Какво още те изпълва с гордост?

     Б.О.: Много се радвам, че успях да осъществя своята голяма мечта – да изкарам шофьорска книжка и да купя кола. Винаги съм си мечтала за независимостта, която дава колата, и успях да го постигна. Мисля, че отчасти благодарение на това, че се придвижвам с кола, мога да свърша толкова много неща, да съчетавам различни задължения. Голямо постижение е и продължението на моето образование, остава ми малко до матурата и имам намерение да следвам, само още не знам дали тук, в Ирландия, или в Полша, ще видим.

     З.Ж.: Знам, че невинаги е било така, кажи, как изглеждаше твоят живот преди? Кой момент в твоя живот беше най-труден?

     Второ Въплъщение: Зависимостта

     Б.О.: Трудно е да се каже, май от самото начало не беше лесно. Произхождам от семейство, в което бащата е зависим от алкохол. Като военен офицер ни тероризираше психически и прилагаше физичско насилие. Мама беше медицинска сестра, работеше по 12 часа на ден и често я нямаше. Впрочем тя беше много съзависима, стараеше се много да крие семейните мръсотии, защото се притесняваше „какво ще кажат хората”. Винаги съм знаела, че това, което става в нашето семейство, е лошо. Опитвах се да се намеся, убеждавах майка ми, обаждах се в полицията, за съжаление без резултат. В нашето семейство винаги аз си го отнасях за всички, защото бях голяма бунтарка, май ме смятаха за черната овца. Може би най-лошото ми преживяване от онова време беше побоят. Баща ми почти ме преби, получих сътресение на мозъка, а майка ми не реагира. Въпреки това продължавах да се боря, звънях в полицията или бягах в свят на илюзиите.

     З.Ж.:Как преживя в такова семейство?

     Б.О.:Баба много ни помагаше, освен това бяхме пет братя и сестри, имахме себе си. Още от най-ранна възраст, въпреки непрекъснатите забрани, бягах от къщи. Първо с тайфа познати от двора, после тя започна все повече да прераства в барова компания. Поради тази причина бързо поисках да стана независима. Първите си пари изкарах на 14 години по време на професионален стаж. Тази финансова независимост доведе до това, че започнах да злоупотребявам с алкохол, макар че за първи път се натрових с алкохол на 13. На 18 започнах с наркотиците.

     З.Ж.: А какво стана после?

     Б.О.: После започнах да държа бар, а всъщност той сам си се държеше. А аз, разбира се, пиех все повече, прибавих и амфетамини. Тогава си имах гадже, който беше комарджия. Все още не знаех нищо за хазарта, но много ми хареса идеята за бърза печалба в казино. Стигна се дотам, че ходех с дневния приход от бара в казиното и губех, надявах се на следващия ден да си ги върна, но, за съжаление, не успявах. Имах дългове в Националния Осигурителен Институт, у търговците на едро, закъснявах с плащането на сметките. Дрогирах се все повече. Междувременно срещнах бащата на дъщеря ми, продаваше наркотици, затова не трябваше да се притесняваме как да си ги набавим. Барът фалира, а аз продължавах да не виждам проблема. Баща ми плати дълговете по сметките, на мен се паднаха всички останали. След това гаджето ми отиде в затвора. Тогава малко ми просветваше, да променя нещо в живота си, да направя нещо със себе си. Започнах да ходя на вечерно училище. Когато гаджето ми го пуснаха за малко от затвора, забременях, а на него му отмениха наказанието, тъй като беше единственият осигуряващ прехраната на нашето семейство. За съжаление, не се оказа добър в тази роля и месец преди раждането останах сама, без средства за прехрана и без жилище. Нямаше къде да отида, в цялата тази ситуация бях отчаяна и самотна. Имах избор между приют за самотни майки, ръдоводен от монахини, или връщане в родния патологичен и изпълнен с насилие дом. За съжаление, избрах това, което познавах. Когато дъщеря ми Ада беше на един месец, пияният ми баща ни изхвърли и двете през нощта, мен по пижама, на стълбището, това беше болезенен момент, много съжалявах, че съм се върнала вкъщи. Понасях го, защото нямах избор.

     З.Ж.: А кога взе решение да промениш нещо в живота си?

     Б.О.: Взех решение да напусна Полша и да си пробвам силите в Ирландия, където вече бяха моите братя, които обещаха, че ще ми помогнат да се адаптирам на чужда земя. Надявах се бързо да подготвя т.нар. почва, за да мога да взема и дъщеря си. Заминах, оставих Ада в Полша на грижите на сестра ми, защото знаех, че трябва да направя нещо, за да откъсна и двете ни от този дом. Мисля, че достигнах своето лично дъно в Ирландия. Кофти понасях раздялата, мъчеха ме угризения на съвестта, че я оставих. Тогава пак започнах да пия, да се друсам, за да не мисля. Непрекъснато мечтаех за това, да бъдем най-накрая заедно. И когато най-накрая Ада дойде при мен, бях ужасно щастлива. За съжаление, не се виждахме по цял ден. Сутрин Ада ходеше на училище, а следобед аз ходех на работа, връщах се около полунощ. През уикендите, вместо да прекарвам време с дъщеря си, си пийвах, започвах с бира, а свършвах различно, а после лежах половин неделя с махмурлук. Помня една такава сцена: Ада ме дърпа за ръката и казва: „Мамо... ставай, обеща, че ще отидем някъде”, аз със силен махмурлук, първоначално исках да я прогоня, след това се появи мисълта: „Какво правя? Най-после имам това, за което съм мечтала, а губя време“. Имах тогава ужасен морален махмурлук, реших да променя нещо. За съжаление, не е достатъчно само да решиш нещо.

     З.Ж.: Осъзнаваше ли тогава, че си зависима? Че не е достатъчно да не пиеш? Кога започна да ходиш на терапия и на митинги на АА?

     Б.О.: Още си пийвах, но ограничих купоните и започнах да прекарвам повече време с дъщеря си. Промяната дойде, когато пристигна за кратко бащата на Ада. Той беше изкарал двегодишно лечение в диспансер и му обещах, че няма да пия докато е при нас, макар че сутринта все още се борих с бирата, а вечерта той пристигна със самолет. Тогава видях, че животът изглежда по друг начин, когато не се пие. Може да си прекарваш времето без алкохол. Хареса ми и реших да пробвам да не пия. От онзи ден минаха повече от 4 години и половина.