Как ще помогна на приятел,

който има проблем с наркотиците

Конкурс за есе в кампания срещу наркотиците в Стара Загора

     При всеки употребяващ е необходимо различно време, за да стигне до идеята, че има проблем и трябва да спре. Това зависи от продължителността на употребата, проблемите, които е довела със себе си, и редица други фактори. Аз, ако имах приятел, който има проблем с наркотиците, щях да му помогна да осъзнае, че няма смисъл да го прави. Щом ще го наричам приятел, значи много ще държа на него. Искрено щях да го умолявам да спре, щях да се посъветвам с други мои приятели, с психолози. Знам, че това решение зависи само от него, защото не мога да го накарам насила, но първото, което ще направя, е да му покажа, че ще бъда до него, че ще съм му опора, че ще го „бутам” до върха, ако зависи от мен, ще си мисля, че и аз съм зависима и ще се борим заедно. И знам, че ще се преборим, защото приятелството е най-силното, което човек може да има. И пак казвам, че съм съгласна с това, че животът му си е в неговите ръце, но ако мога да помогна за неговия живот и не го направя, няма да си го простя! Първото нещо, което ще направя, е да му покажа, да го накарам да види негативната страна от употребата на наркотиците. По някакъв начин ще го накарам да се мотивира да спре да употребява. Също така при тези условия аз, останалите му приятели и близките му хора имаме голяма роля в това. Важно е да говорим с него на тази тема, но е важно и да знаем как. А за тази цел ще вляза в интернет, ще потърся информация в секция „За родители и близки”, защото знам, че там има много съвети и те могат да ми помогнат. Също така ще посещавам групи за взаимопомощ за близки на употребяващи или зависими от наркотици, където мога да говоря за трудностите си и да чуя как се справят другите със същите проблеми. Но всички знаем, че борбата ще е трудна. Ще обясняваме, уговаряме, ще молим. Ако заплашваме, изискваме, крещим, ще става още по-зле. Зависим човек наричаме човек, който е загубил контрола над употребата на наркотиците. Това е главният признак на болестта – тя се нарича зависимост от вещества, химическа зависимост. Думата „наркоман” може да се отнася към всеки, към най-уважавания преуспял човек, ако той е загубил този контрол. Това е название на болестта, а не обида – „диабетик”, „астматик”, „алкохолик”, наркоман”. Все пак ние сме различни – и образовани, и не съвсем, практични, самоотвержени и отстояващи своето право на живот. Но всички ние попадаме под ударите на зависимостта, страдаме от едни и същи беди, вършим едни и същи грешки. Има хиляди книги, написани за наркоманията. Когато се възмущаваме: Защо пак си се друсал? Защо не спреш да се друсаш? – ние и не подозираме, че попадаме в десятката: болестта започва със загуба на контрола над употребата на наркотика. Ние изискваме, молим, крещим именно това, което зависимият човек физически не може да направи – да се контролира.

     Болестта си играе с наркоманите като котка с мишка – понякога го отпуска, но не му разрешава да избяга съвсем. Задължително идва момент, когато той отново започва да се друса. Единственият изход е да спре съвсем да употребява наркотиците, защото спре ли ги за малко, в даден неподходящ момент ще започне отново. Начинът, моят зависим приятел да излезе от пътя, който го води надолу, е да приеме помощ. Трябва да се намерят хора, които някога са били в такова положение, а сега не се друсат. Трябва той самият да се замисли дали им харесва живота, който живеят сега, и как са постигнали това, да се замисли, че това, което е помогнало на тях, ще помогне и на него. Другият признак на болестта е отрицанието. Колко пъти сме предлагали помощта си на близки, колко пъти лекари, знаменитости, познати, всевъзможни врачки, екстрасенси, пари са опитвали да помагат. И все няма смисъл: ние предлагаме помощ, а наркоманът не я приема. Но не трябва да се отказвам. Щом ми е приятел, ще се боря и със „Сатаната” за него!

Марина Пламенова Цекова, 17 год.

Професионална гимназия

по търговия и ресторантьорство, Враца