СВОБОДАТА

ДА ОБИЧАМЕ

     Разбира се, доста банално ще про­звучи твърдението, че всеки човек е зависим от нещо, както и това, че в живота ни често ставаме зависими от разни обстоя­телства (например притежаване на работа или пари), вещи (кола, GSM, компютър...) и други хора (тези, които обичаме или които имат някаква власт над нас). Но означава ли това, че трябва да от­хвърлим всички тези удобни и приятни изобретения на съвр­менната цивилизация? Или че за пси­хическото ни здраве е необходи­мо да се откажем от своето мя­сто в системата на обществените връзки или от всякаква емоционална близост с други хора? Да не обичаме, за да не станем зави­сими от друг човек?

     От друга страна, възможна ли е любовта без тази зависимост, както постулира в стихотворението си Рудолф Панце?

     Нали за зависимост говорим тогава, когато нещо е за човека вредно, а негативното му въздей­ствие касае всички сфери на чо­вешкия живот. Знаем съ­що, че всяка зависимост причинява страдание и на други хора, а зависи­мият продължава деструктивното си поведение въпреки вредите, тъй като не е в състояние да види реалното им измерение (заради действащия при всяка зависимостмеханизъм на илюзии и отрица­ние). Фактът, че сме зависими от нещо, не означава непременно, че това е зависимост, която на всяка цена трябва да отстраним. Нали не лекуваме като зависимост например нуждата ни от въздух или храна. :)

     Ако любовта или привърза­ността към друг човек е наш свободен избор, ако успяваме да виждаме реално всичките послед­ствия на тази връзка за нас и за другия, и ако следвайки собстве­ната си визия на щастието, не отнемаме на другия чо­век правото да следва своята – нека да си бъдем зависими. :)

Анна Швед, редактор

на българското издание

на “АркА”