A- A A+

АркА

брой 12, декември 2012 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган

Превод от руски и полски: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

fShare
0
Pin It

 

ЗА РАЗМИСЪЛ

 

     Така се случи, че повечето от нас живеят в предели на умерения климат. Оплакваме се от дълги, студени или пък кални зими, от дъждовни пролетни или есенни месеци, от лошо време, което обвиняваме за нашето лошо настроение и нежелание да правим каквото и да е.

     А защо да не използваме именно този факт, че живеем в такива климатични условия, и вместо да тичаме нанякъде постоянно, да бързаме за някъде и да се ядосваме на неподходящото време – да поспрем за малко, да се замислим, да почетем, а може би и даже да сътворим нещичко, да напишем или да нарисуваме нещо, да създадем каквото и да е... Нали хладът, мъглата или дъждът навън точно за това благоприятстват – да се сгушим на топличко, да си вземем чаша топъл чай или кафенце, да се замислим за това, което е за нас действително важно. Струва ли си да се нервираме и дразним напразно? Да преживяваме все отново своите неуспехи и непрестанно да плачем по разни загуби? По-добре да помислим, какво сме в състояние да променим сами, а какво да предадем в ръцете на Висшата сила. Да прелистим страниците на хубава и полезна книжка (откъси от такива книги често са помествани в „АркА”).

     Обикновено не си позволяваме да се отпуснем и просто да поседим на тишина – не защото нямаме време, а защото се страхуваме да останем насаме със себе си. Предпочитаме да гледаме телевизия, с часове да се мотаем из интернет, да приказваме непрестанно, само и само да не чуем вътрешния си глас и да заглушаваме мислите си. Страхуваме се от всички тези лоши неща, които могат да ни дойдат до главата, от неприятни спомени. Но нали нашите мисли, също и тези лошите, са като птици – не можем да им забраним да прелитат над главите ни, но можем да не им позволим на главите ни да си вият гнезда. Струва си да се учим да прекарваме време насаме със себе си, защото именно такива срещи носят безценен опит. Няма да намерим по-близък приятел от собствения си „Аз” – но само ако наистина сме с него приятели.

     На страниците на „АркА” често се намират невероятни откровения на хората, които са успели да надникнат в душата си и отвъд болката, сълзите, страданието да намерят там щастие и душевен покой. Невероятно големи и чисти чувства, каквито нищо и никой не е могъл да им дари досега.

     Хайде тогава да поспрем и поне няколко минути на ден да отделим за спокойствие и тишина. Вместо да тичаме в мола за сезонни намаления или безцелно да се лутаме из интернет портали – да вземем в ръце хубава книжка, която ще ни накара да се замислим и да потърсим вдъхновение.

 

Катажина Яжинска

fShare
0
Pin It

Страница 4 от 35