- Посещения: 2744
ЗА РАЗМИСЪЛ
Така се случи, че повечето от нас живеят в предели на умерения климат. Оплакваме се от дълги, студени или пък кални зими, от дъждовни пролетни или есенни месеци, от лошо време, което обвиняваме за нашето лошо настроение и нежелание да правим каквото и да е.
А защо да не използваме именно този факт, че живеем в такива климатични условия, и вместо да тичаме нанякъде постоянно, да бързаме за някъде и да се ядосваме на неподходящото време – да поспрем за малко, да се замислим, да почетем, а може би и даже да сътворим нещичко, да напишем или да нарисуваме нещо, да създадем каквото и да е... Нали хладът, мъглата или дъждът навън точно за това благоприятстват – да се сгушим на топличко, да си вземем чаша топъл чай или кафенце, да се замислим за това, което е за нас действително важно. Струва ли си да се нервираме и дразним напразно? Да преживяваме все отново своите неуспехи и непрестанно да плачем по разни загуби? По-добре да помислим, какво сме в състояние да променим сами, а какво да предадем в ръцете на Висшата сила. Да прелистим страниците на хубава и полезна книжка (откъси от такива книги често са помествани в „АркА”).
Обикновено не си позволяваме да се отпуснем и просто да поседим на тишина – не защото нямаме време, а защото се страхуваме да останем насаме със себе си. Предпочитаме да гледаме телевизия, с часове да се мотаем из интернет, да приказваме непрестанно, само и само да не чуем вътрешния си глас и да заглушаваме мислите си. Страхуваме се от всички тези лоши неща, които могат да ни дойдат до главата, от неприятни спомени. Но нали нашите мисли, също и тези лошите, са като птици – не можем да им забраним да прелитат над главите ни, но можем да не им позволим на главите ни да си вият гнезда. Струва си да се учим да прекарваме време насаме със себе си, защото именно такива срещи носят безценен опит. Няма да намерим по-близък приятел от собствения си „Аз” – но само ако наистина сме с него приятели.
На страниците на „АркА” често се намират невероятни откровения на хората, които са успели да надникнат в душата си и отвъд болката, сълзите, страданието да намерят там щастие и душевен покой. Невероятно големи и чисти чувства, каквито нищо и никой не е могъл да им дари досега.
Хайде тогава да поспрем и поне няколко минути на ден да отделим за спокойствие и тишина. Вместо да тичаме в мола за сезонни намаления или безцелно да се лутаме из интернет портали – да вземем в ръце хубава книжка, която ще ни накара да се замислим и да потърсим вдъхновение.
Катажина Яжинска
Още статии …
- Защо обществото като правило не разбира същността на алкохолизма - Юрий Кирик
- Новият тигър - Марта Шарейко
- Нуждата от реформа в държавните лечебни програми за зависими в България - Д-р Иван Добринов
- Пиянството на един народ - Яна Михайлова
- Заминаването не лекува проблемите - Ева Войдилло
- Да работим заедно, за да предаваме посланието
- Опит, сила и надежда - Ния
- Изгрев слънце - М.М.
- Шеста национална среща по превенция - Д-р Иван Добринов
- Чакаме ваши проекти! - Ева Войдилло
- Нашият девиз е: Ние не се предаваме! - Майки срешу дрогата
- Как действат в Стара Загора - Радост Овагимян
- Жена с три въплъщения - Зузанна Желязни
- Двадесет и една седмици - Катажина Валковска
- Да се бориш за себе си - Божена Яшлан
- Всичко е възможно - Веселина Божилова
- Рехаб и Рехабилитация - Виктор Ошатински
- Пиех си хапчета за кръвно с... водка - Ралица Даскалова
- Без упойка - Тадеуш от Лондон
- Пиенето затваря живота в омагьосан кръг - Ю. Георгиева
- За да не повтаряме стари грешки
- 12-те Стъпки на АА
- Писмо до моята пиеща приятелка - Яна
- Откъс от писмо до редакцията на “АркА”
- Да си щастлив въпреки проблемите
- Как ще помогна на приятел, който има проблем с наркотиците - Марина Цекова
- За да си щастлив, ти трябва верен приятел - Радина
- Аз, ВДА и полученият шанс... - Ивона Мрочек
- Има изход... (АА, България)
- Молех за всичко... (АА, Ирландия)
- ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРУПИ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ