ТОВА, КОЕТО НЕ ВИЖДАШ В СЕБЕ СИ...

     Някак си случайно май се роди през последните години традицията, че редакторската уводна статийка се ражда въз основа на някаква притча, приказка или стихотворение. Нека тогава останем верни на тази традиция и този път.

     По време на работата върху този брой на „АркА”, сигурно под влияние на много от поместените тук текстове, се появи и ме придружаваше безспирно споменът за отдавна прочетен диалог:

     - Защо всички тук са толкова щастливи, а аз не съм?
     - Защото те се научиха да виждат навсякъде добро и красота – отговорил Мъдрецът.
     - Защо тогава аз не виждам навсякъде добро и красота?
     - Защото не можеш да видиш вън от себе си това, което не виждаш в себе си.

                                                                     (Антъни де Мело, „Минута на мъдростта”)

      Май всички ние (или поне болшинството от нас), повече или по`малко съзнателно, търсим в живота добро и красота. Търсим всичко, което представлява за нас критерий за добро и красота, а в същото време е отражение на най`дълбоките ни нужди. Търсим ценности, смисъл, ред. Търсим любов, близост, уважение и приемане. Повечето от нас се опитват, по`малко или повече успешно, да дават всичко това на другите хора. Значи – опитваме се да създаваме добро и красота. Търсим добро и красота и се опитваме да ги сътворяваме.
      Защо тогава толкова често, въпреки тези добри и красиви намерения, резултатите от нашите действия нямат много общо с доброто и красотата? Защо толкова често, въпреки че е щяло да бъде толкова красиво, излиза... както винаги?
      Ами май главно затова, че рядко позволяваме на самите себе си всичко това, което търсим и което се стараем да създаваме.
      Няма да намери и няма да даде на никой близост човек, който не умее да бъде близо до самия себе си, който се абстрахира от собствените емоции, желания, нужди.
      Човек, който сам не се приема, който не си дава право на грешки или слабости, въпреки най-усилените си старания няма да бъде в състояние да приеме изцяло друг човек – заедно с неговите слабости и грешки.
      И по същия начин, дори ако влага много сърце и труд в усилието да обича други хора – все едно кого: жизнения партньор, децата или родителите си – дори ако е убеден, че любовта му е искрена и истинска, всъщност не е в състояние да дари никого с такава любов, докато не я дари на самия себе си. Защото любовта, за да не се превърне в потиснатост или неволя, също изисква взаимно приемане, а за да можем да го изпитваме към любимите си хора, трябва първо да приемем собствената си несъвършена човечност.
      За да видим и обикнем доброто и красотата в другия човек и в живота, трябва първо да ги видим и обикнем в себе си. Добро и красота наоколо създават (или може би по-точно раз-дават?) тези, които ги имат – и виждат! – вътре в себе си. Точно това – да ги виждате непрестанно в душите си и да ги създавате (раздавате!) в живота си – ви пожелаваме, скъпи Читатели и Приятели, с този брой „АркА” – не само за Нова година.
      Много добро и красота ще намерите също в тази поредна „АркА”. В размислите за това, което е важно между родителите и децата. В търсенето на света и ценностите му отвъд черната стена. В спомените от Лятната школа и други добри красиви проекти. В трогващите лични истории на здравеещите зависими и съзависими хора, които са намерили доброто и красотата на пълноценния трезвен живот.
      Сърдечно благодарим на всички добри и красиви Хора, които отново са направили възможно създаването на този брой – благодарим за вашите истории, вашия опит и мъдрост, сила и надежда, които подарихте на читателите ни. И за всичките силни емоции, които благодарение на вас всяка година отново стават участта на редакцията.

Анна Швед, редактор
на българското издание на “АркА”