ЗАВИСИМОСТТА И ЕМОЦИИТЕ

Тодор Пейков

     Емоцията е понятие, изразяващо психичното състояние на организма и повлияващо се от субекти и обстоятелства. Емоцията като процес отразява вътрешното състояние на организма, свързано с физиологични промени, и има външно изразена страна. Емоцията е високо интензивно състояние, тя е силна, но краткотрайна възбуда, временно психологично състояние.

     Чувството е психологична форма на отразяване на отношението на индивида към обекти и субекти от околната среда. За разлика от емоциите, чувствата са дълготрайни и устойчиви.

     Чувствата се обуславят и генетически, но предимно се оформят в обществото и в средата - най-вече семейна, и са пряко свързани с поведението на човека в обществото. Следователно чувството е отношение на човека към обкръжаващата го среда.

     От изложените факти психологията прави разлика между чувство и емоция. Емоцията е краткотрайна, отговор на конкретна ситуация - страх, радост, скръб, апатия. Чувството е по-дълготрайно и сложно -като обич, любов, омраза, безразличие и т.н.

     Трето понятие е инстинктът. Той е характерен за всяко живо същество. Инстинкт е чувството за оцеляване, размножаване и т.н., и е по-тясно свързан с първата сигнална система.

     Чувствата най-общо се разделят на два основни типа. Първият вид са активни, като любов и омраза. Те предполагат действие за привличане и притежаване, за нараняване или унищожаване. Вторият вид чувства са пасивни, те не предполагат действие, а изтърпяване. Те продължават, след като конкретната причина за възникването им е преминала. Такива са щастието и тъгата.

     Често срещано явление е хората да потискат чувствата си, за да задоволяват някакви общоприети норми. Потискането на каквито и да е чувства, особено на активните, неминуемо води до вътрешно напрежение. Колкото повече продължава потискането, толкова по-голямо става това напрежение. А щом това потискане е наложено от обществото, то неминуемо продължава дълго време. Човек не живее в изолирана среда. Тези морални задръжки под формата на възпитание, са наложени толкова здраво, че понякога могат да дадат израз на социално неприемливите си чувства, дори когато това би останало неразбрано от околните. Това вътрешно напрежение често е причина за посягане към психоактивни вещества. При всеки човек и всяко вещество действието е различно. Единият вариант е да се използва вещество, увеличаващо потискането.

     Другата употреба на вещества става, за да свалят подсъзнателните задръжки - такива хора стават неконтролируеми или агресивни в зависимост от самото чувство, което повече не може да се потиска.

     Всеки от нас желае да постигне някаква цел и това да предизвика положително чувство. Често обаче се случва така, че целта е извън възможностите на индивида. Тогава също се посяга към психоактивни вещества.

     Зависимостта, предизвикана от чувствата, се лекува изключително трудно, защото е много трудно да се избегне търсенето на същите чувства, които се появяват по време на употреба. Именно неконтролируемото желание да се постигне същото положително чувство, което е било очаквано при употребата, е причина за т.нар. „психическа" зависимост. За разлика от физическата, тя се отстранява много по-трудно, тъй като се изисква пълна пренастройка на личността - промяна на ценности, промяна на настройката към обкръжаващата среда, изграждане на нова личност. Преди да се заемем с тази трудна задача, трябва да осъзнаем причината, която ни е накарала да посегнем към някакво вещество. Необходимо е изграждане на нова ценностна система, да си поставяме по-реални и осъществими цели, да осъзнаем в какво да влагаме усилията си и да постигнем вътрешен мир. Необходимо е да признаем кои цели са постижими и кои непостижими, като не се чувстваме малоценни. Да осъзнаем силните си страни, а не да наблягаме на слабите. Така можем да изградим реалистичен образ за себе си, да решим какви искаме да бъдем и това да е реален образ на нашите способности и възможности. Целите, които си поставяме, трябва да бъдат реалистични и постижими. И накрая постигането на определена цел трябва да води до изграждане на личността, а да не бъде цел сама за себе си.

     При зависимостта психиката на зависимия е в по-голяма или по-малка степен увредена. За съжаление тя си остава такава и по време на прекъсванията на пиенето, ако те не са придружени от дълбока личностна промяна. При т.нар. „сух алкохолизъм" рядко се стига до мотивация за действие, произтичаща от възвишени чувства. Чувствата при зависимите остават обикновено „замразени" в ранен етап на развитие поради спиране на емоционалното развитие поради злоупотребата и най-вече при една оформила се зависимост. Същите чувства са вторично увредени поради токсичното влияние на веществото. Ето защо специалистите често откриват при зависимите черти на „психопатна" личност. Самият процес на зависимостта засилва смущенията в чувството за обществена принадлежност и неадекватен образ на собствената личност. Зависимостта забавя и затруднява развойният психологичен процес на човека, като често пъти изобщо не позволява достигането на възможния емоционален потенциал. Поради това съществува мнението, че зависимостта лишава човека от възможността да изпитва възвишени чувства като любов, благоразположение, приятелство, а те са основа за поддържане на близки отношения с хората. Това е най-болезнената психическа де-струкция при зависимите, а не засягането на паметта или интелекта. Тук възниква и въпросът дали зависимите са равни на психопатите. Нека дадем определение за „психопат". Това е човек, неспособен на съчувствие, покаяние, при него липсва угризение на съвестта. Той се отнася враждебно към другите и не изпитва безпокойство, опасения, страх. Това е човек, който е самоуверен до арогантност, няма мярка в яростта си и е импулсивен. Преследва своите цели по егоистичен и безочлив начин. Служи си с хората като инструменти, изоставяйки тези, които вече не са му от полза. Нищо не е в състояние да го отклони от целта: нито неприятности, нито заплаха, нито наказание. Това са студени и пресметливи хора, които живеят за сметка на другите. Това е според Пинел синдромът „manie sans delire", т.е. „лудост без безумие". Те имат прецизно логическо мислене, проницателна оценка и силно изтънчено умение да се изкарват невинни. Те са дяволски коварни и имат пълна липса на чувствителност, т.е. са безчувствени. Патологично лъжене, мамене, манипулиране, липса на способност за покаяние и вина, притъпена способност за състрадание и емпатия, нисък контрол на поведението или никакъв, сексуална развратеност, свръхвъзбудимост в ранното детство, импулсивност, безотговорност и непредсказуемост на постъпките.

     При психопата тези чувства и личностни характеристики са доминанти и се запазват за цял живот. При зависимите всички тези характеристики и черти се наблюдават в развита зависимост, но за разлика от психопата всички тези точки престават да са актуални при същите тези зависими, ако те спрат да пият за относително дълго време, но само ако това е достигнато с работа върху себе си, личностно развитие, учене на правилни отношения с хората и правилно отношение към себе си и света изобщо.

     Има и трета група т.нар. зависимост, която обаче се е развила при психопатна личност. При тях независимо от продължителността на трезвеене, не се наблюдава тенденция към промяна, а се използва трезвеенето за изпъкване на затрудненото положение и още по-злобно прилагане на посочения списък, съчетано с привидно трезвен живот без алкохол и усъвършенстване, но в противоположна посока.