ДА НАДХВЪРЛИШ СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ
(ПОЛСКО-БЪЛГАРСКА СРЕЩА НА ЛИДЕРИТЕ - МАРУЗ 2013)
Васил Петров
А всичко започна така невинно с един имейл от старата ми приятелка Анна Швед: „Скъпи български приятели, организираме среща на младежите, които искат да помагат на връстниците си. Желаете ли да участвате?"
И се започна.
Ще пропусна какво се случи в България (някои се отказаха, други се записаха, помогнаха ни от общината и от Министерството на туризма) и ще започна от летище Шопен във Варшава, където полските деца ни посрещнаха почти на български (почти, защото още не бяха започнали сериозното си говорене - с ръце и разговорници, а и малко на английски - със своите български, все още бъдещи, приятели).
Разрушаването на някои наши разбирания за организиране на разнородни групи деца започна още с пристигането ни в почивния център. За настаняването беше теглен жребий, като българските участници бяха разпределени по случаен принцип в четири „отбора" - Червените чушки, Звездите, Насекомите и Магичните монети, без да се вземат предвид приятелските отношения и познанствата между децата (което шокира някои родители и те дори ни се разсърдиха - по телефона, разбира се), а после, в къщичките, където живеехме, не можеше да има само българи (или само поляци) в една стая. И впоследствие, за разкош, работните групи - три на брой - отново бяха съставени на случаен принцип, така че „отборите" да не са изцяло в една група. И след това тройно размесване интеграцията стана толкова естествено и плавно, че на третия ден разговорниците, с които децата бяха снабдени, станаха излишни.
Бяха установени и правилата (още в България условието за участието беше да не се употребяват психоактивни вещества) - да се изслушваме, да се уважаваме, всеки има право да изкаже мнението си, да сме активни, да спазваме общите правила (без телефони и закъснения), с което в началото имаше известни трудности (ех, Балкани!), но с времето всички свикнахме и се оказа, че когато правилата се спазват от ВСИЧКИ, няма проблем с тях (с правилата). Беше създаден и Съвет на лидерите. В него избрани от децата представители решаваха общо какво да се прави през свободното време, какъв да бъде дневният режим, какви забавления да се измислят и още всякакви идеи и неща, които ги вълнуват. Това се оказа доста трудно за нашите деца, защото не бяха свикнали на такава самостоятелност, а и не вярваха, че може да им се позволи нещо такова. Но те поеха своята отговорност (всъщност разбраха, че нещата зависят и от тях и че да вземеш решение е доста отговорно нещо, когато ти правиш избора).
На практика децата нямаха свободно време - до обяд се работеше в три уъркшопа: 1) Драма и профилактичен театър, ръководен от Анна Швед; 2) Профилактична работа в група - Анджей Майхер; 3) Конструктивно организиране на свободното време и анимация - Анна Виелго, като трите работни групи преминаха и през трите обучения, а накрая представиха пред всички наученото. Следобед ходеха на плаж край езерото Маруз с четиримата възпитатели - Анна Григлевич, Марта Ринкар, Силвия Кобиерска и Матеуш Билник, които организираха „свободното" време с различни забавления и игри, водни колела и други атракции. След вечеря имаше дискотеки (включително и Харлем шейк) и интегративни игри. А всъщност се оказа, че всичкото им време е свободно, защото никой не ги принуждаваше да правят нещо насила, всичко им беше интересно и в крайна сметка, когато ученето и забавлението са едно и също, времето престава да се оценява като изгубено и ползотворно, като свободно и за обучение, като мое и за всички, и всъщност става непрекъснато и нефрагментирано. С други думи беше и весело и приятно, и полезно и градивно...
Впечатленията ми от тази Среща са до известна степен едностранчиви, защото работих само с Анджей и не присъствах на останалите обучения, но представянето на трите работни групи накрая показа, че навсякъде се е работило здравата. Театралните постановки бяха прекрасни (за десетина дена да направиш от напълно непознати деца актьори в общо представление е леко неистово), спортните игри така ентусиазираха и обединиха децата, че писъците и крясъците се носеха чак над езерото, а обучението на Анджей влезе в употреба и в игрите, и в отношенията между децата.
И изобщо, както обобщи Анджей, и трите уъркшопа са органично свързани и имат една обща цел - ненатрапчиво и чрез игри децата да се научат да се забавляват и без употреба на психоактивни субстанции, да покажат и на връстниците си тези забавления, а и да забавляват и по-малките от тях. Така всъщност с една профилактика, провеждана от самите деца, можем да си спестим проблемите с психоактивните субстанции и едновременно децата да се научат да се забавляват без насилие, да се интегрират в училище и да научат нови и интересни неща.
Особено важно (не само според мен, а и според другите български възпитатели - Ели Георгиева, психолог, и Мими Захариева, учител по химия и биология) беше опознаването на границите - и личните, и социалните, и тези на света и в себе си. Защото границите са нещо многозначно и многозначително - те ти дават една завършеност, която е само твоя, определят и света около тебе, позволяват ти да се впишеш в обществото с всичките му писани и неписани закони, да функционираш в него ефикасно, но също ти позволяват да разрушаваш условности, да надхвърлиш собствените си възможности, да израснеш, без да пречиш на другите в растежа им, да направиш нещо ново и различно. Така както нашите (и полски, и български) деца се забавляваха от все сърце на Плац Замкови на Старе място във Варшава, като танцуваха два танца, които бяха научили в Маруз, за радост на околните и за свое удоволствие.
И дойде последният ден - на раздялата.Той завърши в Младежкия културен дом, чийто директор е Анна Швед. Там всички получиха и сертификати за участието си в тази Среща на лидерите, там и изграхме прощалното хоро, на което нашите деца научиха поляците на вечерта на България в Маруз, там се проляха и сълзите за сбогом и там се прегръщахме за прощаване. Изпрати ни и прекрасният полски залез, който така съответстваше на настроението ни, че просълзи и мене.
Накрая, както подобава на залялата ни американска литература, има и благодарности:
За Анка и Марта - те си знаят (познаваме се от миналия век, от нереалните вече 80 години в София), иначе ще прозвучи като нелепи комплименти. За Панианя (Аня Григлевич), която със своята любве-обилност, с емпатията си и с желанието да бъде добра към всички стана любимка на децата; За Аня Карате (Аня Виелго), за нейния дух, за великолепните й физзарядки (на които аз не присъствах нито веднъж), за уменията й да увлече децата и да пробуди спортния им дух; за пани Силвия (Силвия Кобиерска), чието име заедно със неговия символ -гълъба, означава „тази, която лети високо", за големите изисквания към децата, съчетани със силна чувствителност, интелект и амбиции, обединени със силната й воля те да дадат най-доброто от себе си; за пан Мате-уш (Матеуш Билник), магьосника на Маруз, който ненатрапливо и спокойно, без да бърза и припира, учеше децата да творят чудеса с ръцете и сърцата си. И накрая, но не на последно място за Анджей (Анджей Май-хер), който като ръководител на Срещата успя да ни обедини, да организира нещата прекрасно, като ни държеше до късни доби да обсъждаме, да планираме и да правим нещата както трябва.
И специални благодарности за Гари - най-доброто и любвеобилно куче - приятел и любимец на всички в почивния център.
А всичко започна така невинно с един имейл от старата ми приятелка Анна Швед. На който ще отговоря след няколко дни: „Скъпи полски приятели, желаете ли да продължим тази наша незабравима среща догодина в България?"
