РАЗМИСЛИ...

ИМА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА

Споделени размисли...

     Сферата на зависимостите е част от моята професионална дейност. Аз съм психолог, фамилен консултант и като такъв предимно работя със семействата - от родители, които за пръв път са разбрали, че детето им употребява психоактивни вещества до семейства, чиито близки са развили зависимост. Целта на този материал е да споделя някои особености, свързани с директната ми работа в тази проблематика, които наблюдавам в дългогодишния си опит.

     Нека започна оттам, че нуждите на семействата са много специфични в различните етапи при решаването на проблема с психоактивни вещества.

     Родителите много често ми задават въпроса как да предпазим детето си от този бич? Тук основната им нужда е да получат адекватна информация от страна на специалист за различните видове психоактив-ни вещества, тяхното въздействие върху човешкия мозък, влиянието, което оказват върху почти всички сфери в живота на личността. Под формата на семинари, уъркшопи родителите също така се нуждаят да получат знания, свързани с укрепаване на позицията им, като усвояват ефективни родителски умения.

     Изключителна роля играят превантивните програми и дейности, но отговарящи на основните изисквания за ефективност.

     По-различно е положението, когато на консултация дойдат родителите, които за пръв път са разбрали, че детето им е употребило наркотици.

     Много е важно на родителите да се дадат готови механизми за справяне с тази високостресова ситуация за семейната система. Например да бъдат обучени как да разговарят с детето си по този въпрос, така че то да се почувства разбрано и адекватно подкрепено, а не заклеймено и наказано. Родителите не правят разлика между експериментиращо поведение, употреба, злоупотреба и зависимост. Оттам има съществена разлика в терапевтичните интервенции, които се използват при работа със семейството и детето. Основната нужда на родителите тук е да работят с фамилен консултант за корегиране на различни конструкти в семейната система и промяна във взаимодействието между отделните членове, между субсистемата на родителите и децата.

     От гледна точка на системния подход във фамилната психотерапия семейството е вид социална система, характеризираща се с определени връзки и отношения между нейните членове, прояваващи се чрез нейната структура, йерархия, разпределението на ролите и функциите.

     Родителите имат нужда от образователни семинари на конкретни теми, свързани с психоактивни вещества, конструктивни механизми и стратегии за справяне, групова работа за родителски умения при поставяне на граници и правила, ефективни модели за решаване на проблеми с детето, умения за дисциплиниране без наказания, беззагубен модел за решаване на конфликти родител-дете, практически начини за подобряване на комуникацията между възрастните и детето, дискусии.

     Последната група семейства, с които работя в моята практика, са семействата, чийто близък страда от зависимост, с произтичащите последствия от тази хронична, потенциално смъртоносна болест.

     Тази група близки са най-тежко засегнати - те са развили в различна степен сериозното психологическо състояние съзависимост.

     Поради тази причина тук семействата имат нужда от комплексна подкрепа, от достъп до различни терапевтични услуги и програми, които да им помогнат да се справят със съзависимостта и адекватно да си взаимодействат със зависимия. Много често, от моя опит, той се лекува, но семейството не - когато зависимият се върне в същата дисфунк-ционална семейна среда, той много бързо рецидивира в болестта си. Не-случайно наричат зависимостта семейна болест. Не може да се говори за ефективност в лечението на зависими, ако не се работи и с техните семейства. Те също се нуждаят от професионалната подкрепа на различни видове специалисти, работещи в мултидисциплинарни екипи.

     Нуждата на такива семейства е наличието на изградена мрежа от звена, обединени в цялостна система за лечение на зависимостите. Задължително е да са развити различни терапевтични услуги -индивидуални и групови с ефективни програми, в които работят различни специалисти, имащи експертиза в проблематиката на зависимостите и съзависимостта, компетентности за работа с такъв тип семейства.

     Изключително полезни са групите АА и Ал-Анон. Фокусът на тези програми е духовното израстване на личността. Те са неизменна и много важна част от цялостното лечение на зависимостта. Ал-Анон има за цел да помага и дава морална подкрепа на семействата на зависимите, практикувайки 12 стъпки, заимствани от групите АА. Това е много важен аспект от лечението на зависимости, който не може да бъде заместен от нито една терапевтична програма или специалист.

     Озаглавих този материал „Споделени размисли", защото нямам желание да правя задълбочени анализи и оценки, да обобщавам статистики.

     Основната ми цел е да споделя реални затруднения, реални нужди, с които се сблъскваме ежедневно реални хора, участващи в тази проблематика. Неслучайно говоря за посвещение, защото ако не разбираш и уважаваш проблема на зависимите и техните семейства, колкото и професионални компетентности да имаш, няма да са достатъчни в държава, в която много често на тях се гледа като на безволеви хора с големи пороци, които „сами са си го направили". Липсва истинска заинтересованост на официалните институции и оттам няма цялостна система за лечение и подкрепа на зависимите и техните семейства.

     Нуждите на специалистите са свързани с достъп до надграждащи обучения за работата с родители и семейства.

     С оглед на това, че професионалният стрес при работа със зависими и техните семейства е много голям, оттам и рискът от професионално прегаряне много висок, специалистите имат нужда освен от обучения и от регулярни супервизии.

     Много от превантивните програми и дейности често звучат красиво и предизвикателно, но като цяло са пропити с формализъм и отчитане на дейност само на хартия. Ще си позволя да цитирам Годишния доклад на Националия фокусен център по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България - 2012 г. относно превантивните кампании: „Оценка на ефективността на кампаниите: няма данни за направени външни оценки на ефективността на кампаниите. Посочва се, че е правена вътрешна оценка от екипа и партньорите, които са организирали и провели кампанията. Малък е броят на направените анкетни проучвания за удовлетвореността на целевата група"

     Хубавото е, че в България има и ефективни програми и услуги, които работят. Надежда има, светлина в тунела има и тя не е от идващия влак.

Яна Христова -- психолог, фамилен консултант

м. ноември 2013г, Стара Загора