ПРАВОСЛАВИЕ И АЛКОХОЛИЗЪМ

     Милиони хора в целия свят, също така много хиляди и в нашата страна, страдат от пристрастяване към алкохола, донасяйки толкова беди на себе си и на близките си. Действително алкохолизмът е страшно зло, което "поглъща" и мъже и жени, и престарели хора, и дори деца. Отначало тези, които са се пристрастили към алкохола, още могат да се спрат, но с времето става все по-трудно да се направи това и като краен резултат се развива болест, разрушаваща плътта и душата на човека.

     Според православното християнство "пиянството" е тежък грях. На пияниците от преди хиляди години се е гледало като на лоши хора, или по-точно като на хора обладани от зъл дух, който иска да погуби душата им, за да не получат спасение и да отидат в така наречения "ад". Много, много отдавна алкохолиците са били стигматизирани, не само от духовенството, но дори от всеки човек, който не злоупотребява с алкохол или пък въобще не пие. Така е и сега поради депозваването на тази страшна хронична и прогресивно рецидивираща болест, която не в редки случаи завършва със смърт.

     Всеки човек има свободата, както да избира между добро и зло, така и да вярва или да не вярва дали има някаква Висша сила наречена "Бог", който е Творец на Вселената и на самия човек.

     Както забелязваме, в микро- и макрокосмоса царят строги закони, които от милиарди години съществуват и вършат своята работа, с цел на нашата планета Земя да има оптимални условия за живот на флората и фауната и най-вече на Човека - като "венец" на творението на Бог, ако приемаме, че има такъв.

     Според православното християнство най-напред този Бог сътворил "невидимия" свят - т.е. ангелите като олицетворение на доброто, и след това една голяма част от тях поради гордост и поради желание и те да станат всемогъщи като техния Творец, се отлъчили от другите ангели и се превърнали в "демони, дяволи или в зли сили" - като олицетворение на злото.

     Би трябвало да знаем, че не напразно Бог е позволил това да стане. Ако транскрибираме това в човешката психология, ще разберем, че няма начин човек да се усъвършенства, стремейки се да изгради ценностна система, в която да преобладава стремежът към вършене на добри дела, без да противодейства на злото, което особено сега преобладава в нашето време, пък и винаги е било така. Противодействайки на злото, човек се утвърждава като нравствена личност и става "духовен" човек. Такъв човек има за приоритет не толкова светските и материални блага, а духовните ценности, като получава дивиденти и от своята съвест, която пази чиста, и тя го възнаграждава морално, като го кара да се чувства "добре в кожата си".

     Ангелите и демоните, или добрите и злите сили, са в постоянен антагонизъм. Така и в човешката душа те пребивават и човек сам трябва да реши и направи преценка коя от двете да избере, защото има тази свобода. Друг е въпросът, че ако рецидивираш в злото, идва момент, в който губиш реална представа кое е добро и кое е зло.

     Бог, кой както го разбира, не пряко, а косвено се стреми да отклони човека от лошия му път, гибелните му пороци, като от време на време допуска до него някакво страдание, мъка или болест, за да го накара да се замисли върху себе си, да направи ретроспекция на живота си и на грешките в него, да се смири до състоянието, в което да приеме, дори и най-малката искрица вяра, че Него го има и че може да му помогне.

     Това именно е най-главната и важна идея в "Дванадесетте стъпки" на Анонимните алкохолици, които жънат много и много успехи на дългогодишно трезвеене поради точно тази причина. Другото нещо, което е жизнено важно за един алкохолик, пък и наркозависим, е да изкорени из основи егоцентризма си, да обича себеподобните си и себе си, като има реалната представа, че чрез алкохола или наркотиците бавно и много мъчително се самоубива и руши здравето и нервите на всички ония хора, които въпреки всичко все още го обичат и се стараят да му помогнат.

     Това не е религиозна пропаганда или проповед, аз просто искам да кажа на всеки един човек, независимо от какво и колко е болен, да отвори очите си, да отвори душата си, където има една голяма празнота, и тя винаги ще зее, ако не я запълни с вяра и духовност. Тази празнота не може да се запълни нито с алкохол, нито с дрога, които носят мимолетно и краткотрайно удоволствие, а ни правят духовни инвалиди и зомбита на злото!

Йеромонах Горазд