ЗАЛОЖИ НА СЕБЕ СИ...
И СКЪСАЙ СЪС СЪЗАВИСИМОСТТА!
„Проблемът на съзависимостта засяга главно жените, защото нашата култура поощрява такъв модел на живот. Независимо от това, как се подрежда личният ни живот, ние се приспособяваме към съпруга си. Момичетата са по-послушни, а съзависимостта е форма на подчинение. Жените са възпитавани с мисълта да се грижат за другите. (...) Мъжете от своя страна са подготвяни да постигат успехи и да се грижат за своите нужди, обикновено с чужда помощ. Съзависимостта е тъкмо обратното. Когато жени със склонност към съзависимост създават връзка със зрели и самостоятелни мъже, тази връзка е чудесна! Но ако същата жена попадне на някой зависим, който няма да се съобразява много с нея, съвсем естествено за нея грижата за другия ще се превърне в измъкването го от поредните трудности." - за многото нюанси на съзависимостта и пътя към оздравяването разговаряме с Ева Войдило, доктор по психология, психотерапевтка, от години занимаваща се с лекуването на зависимости.
Ева Буковиецка: Каква според Вас е същността на съзависимостта?
Ева Войдило-Ошатинска: Любов и безпомощност. Когато обичаме някого и виждаме, че с него се случва нещо лошо - без значение дали сам се наранява, или го наранява някой друг - страдаме. Освен това много се срамуваме, когато съпругът ни заспива на масата или когато се изпусне в гащите, защото е толкова пиян. Тогава си мислим: „Така не бива! Едно е да обича вино, шампанско, чашка водка с херинга, но чак пък толкова?! Това е отвратително". Под влиянието на голямо количество алкохол човек се държи лошо, винаги прави неща, които не би направил в трезво състояние. Алкохолът така въздейства върху мозъчната кора, че възпира доброто поведение, а често пъти и моралните принципи. Срамуваме се не само от това, че нашият близък пие, но и от това, което върши, и затова искаме да го контролираме. Планирайки живота си с някого, очакваме и се надяваме, че всичко, което се отнася до нас, ще е прекрасно, красиво и добро - представяме си как ще изглежда нашият брак, семейство, дом... И когато нещо не пасва към този мечтан образ, много хора взимат вината върху себе си, често пъти само заради това, че този, който в действителност се държи лошо, казва: „Ти си виновна." Достатъчно е да го каже веднъж и да го покаже, например като стане агресивен... Помним също така, че можем да сме съзависими не само от хора с порок, но и напр. от собствените ни деца. Когато дъщеря тийнейджърка, която има проблеми в училище, крещи: "Мряза тази къща, защото майка нищо не прави, само готви!" или "Мразя тази къща, защото мама изобщо не готви" - се вижда като на длан, че изкрещяните поводи на гнева не са важни. Дъщерята просто има проблеми с ученето, а обвинява най-близкия си човек за своите проблеми.
Е.Б.: Прави всичко, за да може да не учи повече...
Е. В.: Да, и по този начин постъпват много от нас с най-банални неща. Когато на някоя жена й се счупи токчето, обвинява градските власти, че не са оправили тротоарите. Обичаме да обвиняваме. Това е защитен рефлекс. А съзависимите хора взимат тези ирационални провинения на свой гръб. Зависимият внушава: "Ама че си ужасна! Заради теб животът ми е скапан. И затова пия." Или става зависим, защото просто си пийва, а когато вече не може да издържи без алкохол и самият се чувства зле, трябва да намери повод. И най-просто е да помисли: "Ужасно е да имам до себе си такава пача. Разплула се е и само готви...". Зависимият човек няма да помисли, че тя го прави заради него. Той работи и ходи с бяла яка, тя му глади ризите, а той си мисли: "Ама че е скучна". Алкохолизмът е грозна болест. Както всъщност и всички зависимости. Можем да станем зависими от секс, да ходим в публични домове, да имаме маниакалната нужда да се освобождаваме от стреса по един единствен начин. Защо? "Заради този кошмарен живот - шефът ме тормози, жена ми мрънка, децата искат само да им давам пари". Човек става зависим, когато е нещастен.
Е. Б.: Тогава търсим прости решения.
Е.В.: Да. И когато се научим да използваме един начин за оправяне на настроението, с нас е свършено. Алкохоликът все повече се крие и отдалечава от близките, за да може да засища своя порок. Някои изоставят семействата си, а съзависимите се стараят въпреки всичко. Следят, контролират... Съзависимостта сполетява не само съпрузите, но и децата. И което е по-лошо, дори тогава, когато те вече пораснат и излязат от къщи. Ето един пример: дъщеря се обажда на майка си и вместо да се похвали с доброто, което й се е случило, пита: "Как е баща ми? Как мина вчера?" Или на същото момиче се обажда майка му и вместо да го попита как е, казва: "Знаеш ли какво направи баща ти вчера?" Зависимостта и съзависимостта си приличат в някои отношения. Той и те мислят за пиенето, с тази разлика, че той иска да пие, а те - да не го прави. Но обсебването е еднакво. Често пъти децата от алкохолни семейства искат да докажат, че нямат проблем и стават отличници или започват да пренебрегват всичко и бързо самите те стават зависими. Случва се, че се отдалечават и не участват в семейния живот. Дъщерите се омъжват рано, за да избягат възможно най-бързо от къщи, но още по-лошото е, че си избират за съпруг човек, който прилича на баща им. И то въпреки заричанията, че "за нищо на света"! Тези момичета носят в себе си много срам и дори когато срещнат някой наистина готин човек, без да искат, саботират връзката. Става така, защото не вярват, че могат да се харесат, а дори ако вече нямат съмнения, не се ангажират във връзката, защото са убедени, че ще бъдат изоставени, когато истината за семейството им излезе наяве.
Е. Б.: Можем ли да имаме някакви натурални склонности към съзависимост?
Е.В.: Тези склонности обикновено са резултат от по-ранни преживявания и изобщо не трябва да произхождаме от дисфункционално семейство, за да ги натрупаме. Достатъчно е, че мама казва: "Толкова шум вдигаш, че заради теб ме боли главата", "Гледай какво направи?! Скапа ми целия ден!", "Ще ме вкараш в гроба!". Често чуваме такива забележки. Аз имам тригодишен внук и обожавам да прекарвам време с него. Наскоро бяхме в детско кафене. На съседната маса седяха групичка млади майки. Смееха се, разговаряха, а децата им си играеха заедно в другата заличка. Една от тях, особено нагласена, дойде с дъщеря си, също така добре нагласена като майка си. И двете изглеждаха като кукли. Майката, всеки път когато момиченцето правеше нещо, което не й се нравеше, напр. взимаше лъжичка от масичката или не искаше да си играе с децата, й казваше: „Ашю, мама няма да те обича!". Това момиченце няма алкохолик в семейството си, нито някой я бие, а въпреки това получава ясни сигнали, че майка й предпочита своите приятелки, а за дъщеря си се грижи само тогава, когато иска да я облече красиво. Думите "исках днес да направя нещо и заради теб не мога. Няма да те обичам, ако не постъпиш така, както казвам" водят до това, че въпросното момиче ще бъде убедено, че може да повлияе върху настроението и решенията на друг човек. Ашя ще расте и ако нещо в живота й се промени, напр. започне да ходи на лагери, където и ще печели, и ще губи - здравословно, прекрасно - може би всичко ще й се изтрие от паметта. Но ако нищо не се промени, може да порасне със склонност към съзависимост, тоест склонност да се нагърбва с настроенията на другите хора и с отговорността за тяхното поведение.
Е. Б.: Подобни думи дават също да се разбере, че трябва да заслужим обичта на другия.
Е.В.: Точно така. Всяко дете някак си естествено носи в себе си чувството, че е важно. А в случая, когато Ашя иска да прегърне майка си, си го отнася, следователно може да реши, че това, което иска, няма значение, че на близките трябва да се угажда, обичта трябва да се заслужи, а чуждото внимание трябва да се изманипулира... Тогава малката напр. ще започне да я боли коремчето - мама веднага ще й обърне внимание. А като порасне, ще започне да бяга от училище или да повръща. Защото се е научила, че за да те забележат, трябва да направиш нещо изключително. Възпитаваното по този начин дете ще се научи да манипулира, да понася отговорност за това, как мама се чувства. А децата го правят несъзнателно - не заговорничат и не правят напук. Следователно ако Ашя като голям човек попадне на някого, който ще я обвинява за лошото си настроение, както го е правела майка й, тя ще се вслушва в това, което казва той, и ще се опитва да отгатне какви са намеренията му. Той ще я обича, но като се напие, ще й каже: "Знаеш ли, толкова си намусена, че трябваше да си оправя настроението". И това е достатъчно. Тя ще разбере, че прекарването на време с нея не е приятно, и ще започне да мисли какво да направи, та следващия път да е по-добре. Той пак ще се напие на някакъв купон и ще танцува с други момичета, а тя ще седи в ъгъла със сълзи в очите... После той ще й каже: "Знаеш ли, че за нищо не ставаш?". Ако той не си промени поведението, тя ще пърха около него. Когато някой манипулира, значи се страхува. Не изразява директно какво го боли, само казва: "Не искам да му причиня болка". Защото той ще излезе и ще трасне вратата, а отивайки още по-далеч -защото ще пие... Страхът е ядрото на съзависимостта.
