ИЗ ПРЕСАТА

АЛКОХОЛИЗМЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВА,

НЕ ДА СЕ ЗАКОПЧАВА С БЕЛЕЗНИЦИ

     Учителката И.И., отведена с белезници от класната стая, задето пияна пеела "Гангнам стайл", излязла от кома преди ден.

     Но в комата на безхаберието останаха всички, които я линчуваха еднозначно, без да им хрумне дори, че алкохолизмът е болест, а в цивилизованите държави болните ги лекуват, не ги пращат на кладата. Много от журналистите, които размахаха пръст и изляха цялата жлъч на "острите" си пера върху една болна самотна майка, също имат сериозен проблем с алкохола и вероятно неведнъж са влизали в редакцията сутрин с натежала от пиене глава.

     Голяма част от тях са посръбвали водчица, смесена с кола или сок, докато са пишели материалите си срещу "безобразията" на учителката. И не са само журналистите. Пияни или махмурлии ходят на работа и занятия стотици лекари, строители, съдии, министри, шофьори, актьори, чиновници, депутати, служители на реда, архитекти, ученици, студенти... Защото са или завършени алкохолици, или са на прага на алкохолната болест - пандемията, която унищожава нацията. Алкохолната болест (точната диагноза е разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост) покосява човека независимо от неговата възраст, пол, занятие, коефициент на интелигентност, имотно състояние, религиозни убеждения, начин на живот, социално положение, професия.

     В края на 2007 г. около 1 млн. лица имат проблеми с употребата на алкохол, в т. ч. около 200 хил. са със сериозни симптоми на алкохолна зависимост. Анкетираните са от 15 до 64 г. в градовете с над 25 хил. души.

     Според последното преброяване над 70% от младите българи между 15 и 24 г. пият редовно. Всяка година 23 млн. европейци са зависими от алкохола.

     Само че у нас алкохолната болест никой не е я брои за болест, а за порок, поради което и не я лекуват. Доколкото ми е известно, здравната каса няма отношение към лечението на зависимости. Държавните психиатрични болници, където евентуално понякога се насочват зависими, са на бюджет към Здравното министерство.

     Диспансерите пък получават заплащане на преминал болен, което води до кратък престой за детокс на алкохолика и бързичко изписване. Социалното министерство не предлага специализирани програми за рехабилитация и ресоциализация на зависими.

     А в Германия например медицинските грижи и детоксът на зависимите се финансират от 8 здравни каси, а рехабилитацията им - от 3 пенсионни фонда. Отделно има програми за ресоциализация, за работа с близките и др. Бюджетът иде от общински проекти. В процеса активно участва и църквата.

     Колко пъти сте чули по новините да съобщават за глобени търговци, продали алкохол на непълнолетни? А за затворени заведения в близост до училище? Колко пъти журналист е пускал репортаж от така наречените "детски дискотеки"? Колко пъти депутат или здравен министър е влизал в психодиспансер или токсикология, ей така, да види как точно се "лекуват" алкохолиците? Колко пъти в праймтайма на държавната телевизия сте виждали клип против алкохола с цел превенция? Колко билборда с антиалкохолна тематика е имало из България? Колко пъти съдебен състав е насочвал подсъдим на пробация към сбирки на Анонимни алкохолици? Отговорите на повечето от тези въпроси са - нула. Ясно е, че в България алкохолиците кучета ги яли. Ако не ги изядат те - ще ги разкъсат медиите и така нареченото "обществено мнение", формирано от пълна слепота по отношение на многобройните греди в собственото си око.

     Алкохоликът, попаднал в медийния фокус, бива порицан, раз-пнат и доведен до изострено суицидно състояние. Той е народен враг номер 1. Той е срам за нацията. Властимащите алкохолната пандемия не ги засяга. Пиян народ се управлява лесно. Нека льокат хората, нека се освинват - да свалят напрежението, по-добре да се напият у дома или в кръчмата, отколкото да излязат на площада да крещят и да искат оставки. Важното е да не им вдигаме цената на алкохола и акцизчето най-вече да не им го пипаме, че ще скочат - мислят си управляващите.

     Предлагам експеримент - да застане журналист с дрегер сутринта преди заседанието на Народното събрание и да помоли депутатите да духнат по веднъж. Както това е задължително за работниците в АЕЦ "Козлодуй". Може би представителната извадка, която ще се получи, най-сетне ще отвори очите на обществото за сериозността на алкохолния проблем у нас.

     А дано, ама надали... Медиите не пишат за алкохолната зависимост по инерция и защото повечето от големите рекламодатели в тях са производители и вносители на алкохол.

     Помните ли един лозунг от стената на клуба "Картонажен работник" в град Васюки, описан от Илф и Петров в "12-те стола"? Той гласеше: "Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се". Ами така е у нас. Затова хората с този проблем се събират в Анонимни алкохолици и се спасяват един друг. И успяват. Дано учителката намери пътя натам...

АЛБЕНА ИВАНОВА, журналист

http://www.24chasa.bg/