НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

     Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и преживяванията на участниците в сбирките на АА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те стъпки. Поместените тук изказвания представляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА, нито на която и да е друга общност като цяло.

Ал-Анон - България

ВДА или какво е да си на 40 години

и да откриеш себе си в абревиатура

     Възрастно дете на алкохолик. Когато попаднах на брошура на Ал-Анон, третираща въпроса „Отраснал ли сте с проблемен пияч", аз разпознах себе си в повечето от въпросите. Това се случи след като вече бях стигнала до Ал-Анон след години на лутане в търсене на отговор на въпроса „Защо съм по-различна от другите?". Да бъдеш различен от другите е основна характеристика на всяко човешко его и това не е непременно нещо лошо. В моя случай аз не се чувствах комфортно с разликата. Моята „разлика" се появи в детството ми, когато аз трябваше да пазя една тайна, за която не можех да говоря с никой от моите приятели и която дори в моето семейство рядко се коментираше. Тайната на алкохолика у дома. Сега, когато се замисля за това, си давам сметка, че това едва ли е било тайна за съседите, приятелите и колегите на алкохолика, но за мен тогава беше важно да вярвам, че моето семейство е като семействата на моите приятели, нормално. Така скрих тайната и от себе си. Несподелена, тя създаваше абсолютен вакуум в мен.

     Докато растях, исках алкохоликът да спре да пие, исках да е родител като тези на приятелите ми. Постепенно започнах да искам алкохоликът да изчезне от живота ми, с ням гняв, отчаяна обич и потисната омраза. Един ден това се случи. Вече не живеех със семейството си, но все още бях обвързана с него повече, отколкото предполагах. В този ден, освен скръб, аз изпитах облекчение. Струваше ми се, че в този ден станах свободна да живея както искам, без да крия каквото и да било. Уви, съвсем не беше така, но ми струваше 20 години от живота, преди да мога истински дори само да надзърна в тази свобода.

     Какво ми се случи през тези 20 години ли?

     Празнота.

     Аз не знаех какво искам за себе си, нямах граници, бях емоционално инфантилна и неуравновесена, не можех да се грижа за себе си и делата си. Имах стотици нови начала, нови запознанства, нови место-обитания, нови забавления, нови учения и религии, нова работа. Всеки път краят беше един: провал, защото нищо не успяваше да ме удовлетвори, нищо не запълваше празнотата. Празнота, която криех от хората, за да не надникнат в нея и да ме отблъснат, за да не видят разликата, болката и отчаянието, дотолкова, че през последните няколко години от споменатите 20 аз почти се превърнах в социопат.

     Не позволих на никого да надникне в объркания ми емоционален свят, но в замяна чудесно можех да съпреживявам всяко чуждо настроение. Никога не споделих мой проблем, но пък прекрасно се грижех за проблемите на другите. Ентусиазирано подкрепях плановете на приятелите си, но самата аз нямах такива. Започвах връзки, само за да ги прекъсна в болезнени съмнения за ценността и дълговечността им, потапяйки се в добре познатата болка на загубата, защото не знаех как аз да участвам в тях. Чувствах се безсилна на интервюта за работа или в банката, когато идваше ред за моите дела, но ако правех услуга на друг можех да преобърна планини.

     Днес съм благодарен член на Ал-Анон.

     За първи път в живота си се уча да говоря за себе си, за моя проблем с алкохолизма, за емоционалния ми свят и моето поведение на съ-зависим.

     Тук научих за болестта алкохолизъм и да разграничавам човека от болестта.

     Тук вървя по стъпките на приемането, толерантността, прошката и любовта.

     Усещам как празнотата има все по-малко място в живота ми, заменена от връзка с истинската аз.

     Все по-рядко горчивината от миналото е мотив за действията ми, заменена от желанието ми за отговорност за делата ми днес.

     Стъпка по стъпка. Само за днес.