АА - България

СУТРИН, КОГАТО СЕ СЪБУЖДАМ,

ГО ПРАВЯ С УСМИВКА

     Здравейте, казвам се Деница на 31 г. и съм наркоманка.

     Когато бях на 15 г., пробвах за първи път марихуана. Не ми хареса как ми влияе, не беше като при другите, не се смеех, не ми беше забавно. На 16 г. повечето около мен бяха почнали да употребяват хероин. Молех се на приятелите ми да спрат да го правят, но естествено това не ставаше. В двора на училището, в което учех, беше пълно с наркомани, по етажите и в тоалетните имаше спринцовки. Директорът се беше принудил да издаде заповед сутрин да ни пускат срещу бележник и след като започне първият учебен час, да ни заключват и докато не свършваха часовете, не ни отключваха. По това време преживях трудно раздялата с едно момче. И така една сутрин просто се събудих с мисълта, че ще отида при групичката познати в училище, които употребяват хероин, и ще пробвам с тях. Така се започна! Всеки ден се събирахме в моята къща доста голяма компания и взимахме. Докато един ден най-близката ми приятелка не разбра и каза на родителите ми. Тогава още не бях стигнала до физически абстиненции и не осъзнавах какъв е проблемът ми. Майка ми започна да ме води по лекари, започна да ми прави тестове. Едната лекарка посъветва нашите да се преместим в друг град, докато завърша средното си образование, и те го направиха доста бързо. Това им костваше много, защото баща ми имаше магазин, който остави, а майка ми пропътуваше всеки ден 160 км. Естествено тогава се противях и на няколко пъти избягах от там. В един момент свикнах с хората и съучениците си. Вечерта на нова година се бяхме събрали в една съученичка и гледах как се забавляват и си казах: край с глупостите, започвам нов живот.

     Завърших образованието си и се прибрахме в нашия дом. Записах висше образование и всичко вървеше добре. Втория семестър на първата година започнах да работя при майка ми. Сутрин ходех на лекции, а следобед на работа. Един ден срещнах едно мое старо гадже и си разменихме телефоните. Той започна да ми звъни, да ме кара да се видим и така започнахме връзка наново. Но той беше един от онези стари мои познати, които преди употребяваха. С течение на времето разбрах, че той продължава да употребява хероин. Родителите ми разбраха, че излизам с него, и започнаха съвсем нормално да се противопоставят на тази връзка. Но забраненото е най-сладко. Близо 7 години си играхме с тях на котка и мишка. През тези години аз употребявах един-два пъти месечно.

     Имало е случаи, в които е било през няколко дни един след друг, но не прекалявах, защото се притеснявах заради родителите ми. Естествено докато бях с него и майка ми знаеше, тя ми правеше тестове. И през тези години аз се контролирах, не стигнах до физически абстиненции. В един момент разбрах, че приятелят ми е болен от хепатит С и лека-полека започнах да осъзнавам, че нямам бъдеще с него. През последната година, докато бях с него, се запознах с бъдещия ми мъж, който беше пълна противоположност на приятеля ми. Той ме чака 1 година да взема решение да оставя приятеля си. Така на един Великден бях употребила хероин, майка ми се усети и ми направи тест. На този ден реших да се разделя с приятеля си. Въпреки че ми беше много трудно и не знаех дали ще издържа без него. Тогава започнах да излизам с мъжа си. Лятото бяхме на почивка двамата и той ми предложи брак. За мен тогава всичко се разви бързо. Мъжът ми обаче не можеше да повярва, че аз го обичам и че не съм се омъжила за него заради родителите. Някъде на първия месец след като родих, се замислих отново за хероина. И си казвах един-два пъти пак и повече няма, преди как се справях. Само че този път не се спрях с един-два на месец и лека-полека затъвах. Пет месеца след това се опитах да спра за първи път, но този път имах физически кризи и си бях взела едни хапчета, с които да не ги усещам. Чувствах се добре и си казвах: не ми трябва хероин, добре съм, но това беше 10 дни. След тях си казах: една доза само, вече нямам физически кризи, нищо няма да ми стане от един път. Уви, пак не беше само една доза, а продължи. Започнах да правя хиляди опити да спра да употребявам, но всички бяха за по няколко дни.

     В един прекрасен момент ми свърши майчинството и трябваше да се върна на работа. И си казвах: ето, сега е моментът, сега ще го спра. Работя с майка, тя ще ме вижда, не мога да употребявам хероин и да работя. Да, но едно е да го мислиш, друго е да го направиш. Започнах работа, но всичко си продължи по стария начин.

     Мъжът ми осъзнаваше, че нещо се случва с мен, на няколко пъти ми е намирал някои неща, но аз все отричах. Нещата стигнаха дотам, че не спирахме да се караме всяка вечер и да правим скандали и да се бием. Бях един непоносимо изнервен човек. Не се съобразявах като почвах скандалите, че детето си е вкъщи и чува моите истерични викове. Така в един момент с мъжа ми заживяхме като съквартиранти и нямахме никакви допирни точки. Животът ми протичаше всеки ден по един и същ начин и не се срещахме с никого.

     Дойде и момент, в който една от най-близките ми приятелка (същата тази приятелка, която преди години беше казала на родителите ми) ми се обиди от моята несериозност и спря да контактува с мен.

     Един ден се бях скарала с мъжа ми по телефона, а до мен беше един от дилърите ми. След като затворих бях много изнервена и той ме прегърна да ме успокои. В този момент аз се оставих и не се отдръпнах и така започнах връзка с него. Въпреки че знаех, че тази връзка ще ми донесе неприятности, се впуснах в нея и не се замислях. Започнах да не се съобразявам кога се прибирам вкъщи и гледах да прекарвам повече време с него. Той освен че беше дилър, извършваше и кражби. Един ден, когато излизахме от неговата квартира, ни арестуваха и тогава преживях моя ужас. Арестуваха го заради кражба, но аз бях с него в този момент. За въпросната кражба знаех. За първи път през живота си преспах в районно управление и на всичкото отгоре това стана в деня на годишнината от сватбата ми. Оттогава животът ми се промени. Няколко дни след това близките ми разбраха, че употребявам хероин и че съм доста зле. Така, както преживях ужаса от ареста, така бях и облекчена, че близките ми разбраха за хероина, защото аз нямах смелостта да си го призная. След като разбраха, им казах да направят това, което те решат, защото аз съм пробвала и не съм успяла по никакъв начин. Те взеха решение и ме затвориха в един център за рехабилитация. Там прекарах 3 месеца и там разбрах и за АА и АН. След като излязох от центъра започнах да посещавам сбирки на АА, защото за мое съжаление в града ми няма сбирки на АН.

     Вече съм чиста шест месеца и се чувствам по-щастлива. Сутрин, когато се събуждам, го правя с усмивка.

     Благодарна съм на своите близки, че останаха до мен и ми помогнаха да започна своето възстановяване. Благодарна съм и на двете ми приятелки, които като разбраха, че употребявам хероин, не се отказаха от мен, а останаха до мен и ме подкрепиха. Благодарна съм на екипа от центъра и на хората от сбирките на АА!