A- A A+

АркА

брой 13, декември 2013 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

В броя са използвани работите на възпитаници на Младежки културен дом “Охота” във Варшава.

Редакцията на “Арка” не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България, нито за представените в тях възгледи на авторите им.
Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

ПРОБЛЕМИ...

 image342

БОЛЕСТТА НА МОЗЪКА

Разговор с д-р Иван Добринов, психиатър, началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов" - гр. Раднево; председател на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР" - Стара Загора.

 

     Употребата на алкохол в Европа превишава двойно средния световен показател. На наскоро проведената Международна конференция за борба с алкохолизма проф. Ейлин Канър, директор на Института по здравеопазване в Университета в Нюкасъл, предупреждава: "Правителствата на европейските страни трябва да имат ясен и обективен поглед върху най-съвременните изследвания на алкохолизма и да предприемат решителни действия. Ниските цени на алкохола и безотговорният маркетинг са една от основните причини за поощряване на пиянството". Участниците в този форум призовали властите във Великобритания да последват примера на Шотландия, като определят минимална цена за единица алкохол и забранят рекламата му. Оказва се, че англичаните са най-пиещата нация в Европа, ново изследване показало, че всяка осма смърт в страната е предизвикана от алкохол. Уважаеми читатели, да спрем със статистиката дотук. Тя е достатъчно стряскаща. Проблемът е огромен и сякаш се задълбочава все повече. Как се лекува тази болест? Дали може напълно да се излекува? Какви са възможностите у нас, в България? На какво да разчитат болните и техните родители? За всичко това разговаряме с д-р Иван Добринов - лекар-психиатър в Държавна психиатрична болница - град Раднево. Той е началник на Шесто мъжко отделение, а пациентите му са хора с оформена зависимост към алкохол и наркотици. Д-р Добринов е консултант към Сдружение "Майки срещу дрогата" - гр. Пловдив и член на Сдружение за психосо-циална рехабилитация и ресоциализация "Избор" - гр. Стара Загора.

     - Д-р Добринов, що за болест е алкохолната зависимост - психическа, хронична и какво още?

     - Още през 1951 г. Световната здравна организация е признала алкохолната зависимост за болест и я е вписала в Международната класификация на болестите. И днес тя фигурира в действащата в момента Десета ревизия на МКБ в раздел "Психични и поведенчески разстройства". Алкохолната зависимост е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване на мозъка. Говорим за болест на мозъка, която обаче засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система. Начинът на протичане е аналогичен с този като при всички известни болести: например хипертония, диабет, алергия. Рецидивираща е, тъй като има две фази: пристъп и ремисия. Човек може многократно да започва и спира пиенето. Прогресивна е, тъй като не се лекува, естественият ход е към влошаване. И в крайна сметка има множество усложнения и последствия, които могат да доведат до смърт.

     - Може ли да се говори за пълно излекуване?

     - Всъщност при никоя хронична болест не можем да говорим за пълно излекуване. Обаче може да се приложи ефективно лечение и да се стигне до възстановяване, т.е. пълна ремисия. Естествено, това състояние трябва да бъде активно поддържано, за да не се стигне до нов запой. Ремисията предполага пълно въздържане от алкохол, тъй като основен симптом на зависимостта е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата. Или както много сполучливо се казва в поговорката: "Без едно може, с едно не може".

     - Каква е целта на терапията на такива болни?

     - Зависимостта засяга няколко сфери на функциониране на човека: биологична, социална, психологична и духовна. И терапията изисква комплексни балансирани интервенции във всички тези области. Това предполага мултидисциплинарен, добре обучен екип, който да помага на болните. Целта е възстановяване, стабилна ремисия, изграждане на живот, свободен от алкохола. Лечението има ясно диференцирани етапи, които следват логично един след друг. Това са оценка на състоянието, детоксикация, рехабилитация, ресоциализация. Успоредно с това е добре да се работи и с близките на пациента. Най-важните принципи на лечението са обхват, комплексност, планиране, индивидуален подход.

     - В една своя статия говорите за т.нар. биопсихосоциален модел на лечение. Обяснете какво представлява. Прилага ли се вече?

     - За този модел се говори отдавна, но на практика се сблъскваме с точно обратния подход: редукционизъм, работа "на парче", опити да се повлияе на различни проблеми с един-единствен метод. Точно затова резултатите в нашите лечебни програми са изключително ниски и краткотрайни. Биопсихосоциалният подход разглежда болестта не като единно цяло с една-единствена етиология, а като процес, причинен от взаимодействието на няколко фактора. Оттук се предполага и интегративен подход в терапията.

     - Групите за взаимопомощ към този модел ли се отнасят? Познати ли са в България, има ли вече създадени такива?

     - Групите за самопомощ и взаимопомощ са много важно звено от мрежата структури в терапията на една зависимост. Но те имат точно определено място и незаменима функция. В идеалния вариант са част от системата, но не могат да изпълнят задачите на останалите елементи. В много градове на България вече има работещи групи от типа Анонимни алкохолици, Анонимни наркозависими, Ал-Анон и др. Все още обаче много специалисти гледат на тях с подозрение, което е напълно необосновано. В по-напредналите от нас страни отдавна групите за самопомощ са интегрирани в лечебните структури. Пациентите ги посещават още докато са в болниците или в рехабилитационните центрове. Всъщност философията на тези групи не противоречи с нищо на медицинския модел, а по-скоро го допълва и разширява. Много ме радва и появата на ефективно работещи родителски сдружения в България: "Майки срещу дрогата" в Пловдив и клоновете им - "Надежда за децата" в Стара Загора и др. В БОЛНИЦАТА СЕ ОВЛАДЯВАТ ТЕЖКИТЕ АБСТИНЕНТНИ СИМПТОМИ СЛЕД СПИРАНЕ НА ПИЕНЕТО. Но често след това нишката се къса и се стига до парадокса болните да са трезви в болницата и пияни извън нея...

     - Какви са предимствата на настаняването в болница на един зависим от алкохола болен? Какво включва болничното лечение?

     - Болничното лечение е само етап от терапията на един зависим. Може да бъде решаващо по отношение на това човекът да остане жив, както и за включването му в дългосрочно лечение. Обикновено в болницата се овладяват тежките абстинентни симптоми след спиране на пиенето, а също и психиатричните и телесните усложнения. Но ако спрем дотук и върнем след десетина дни пациента в предишната среда, той светкавично рецидивира. Най-важно е по време на детоксикацията пациентът да бъде привлечен за продължително възстановяване и включен в следващ етап - психосоциална рехабилитация.

     - Т.е. нишката не трябва да се къса, за да се постигне пълна ремисия?

     - Ако пациентът не напусне преждевременно лечебното заведение, той достига ремисия. Точно тогава се работи най-активно с него по отношение на трайна модификация на поведението, ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ СТЕРЕОТИПИ и начини за справяне без помощта на психоак-тивни вещества. В България, за съжаление, нишката по-често се къса, тъй като в повечето населени места напълно липсват структури за продължителна рехабилитация и ресоциализация, дори няма концепция за нуждата от тях. Така болните циклират между болницата и общността, като стигаме до парадокса те да са трезви в болницата и пияни извън нея. Това е абсурдно, неефективно и доста скъпо.

     - Какво изисква една стабилна ремисия? Достатъчно ли е само постигането на въздържание?

     - Спирането на употребата на алкохол е само първата стъпка. Точно след това започва продължителното и трудно възстановяване. Нужна е цялостна промяна на мисленето, поведението, ценностната система, начините за справяне с трудностите и още много неща. Има една сентенция: "За да се възстановиш от зависимост, трябва да направиш само едно нещо - да промениш целия си живот".

Източник: http://lekuva.net/

 

Pin It

Страница 4 от 25