A- A A+

АркА

брой 13, декември 2013 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

В броя са използвани работите на възпитаници на Младежки културен дом “Охота” във Варшава.

Редакцията на “Арка” не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България, нито за представените в тях възгледи на авторите им.
Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

В САМОТА Е ПО-ТРУДНО ДА ОЗДРАВЕЕМ

(А ПОНЯКОГА Е ИЗОБЩО НЕВЪЗМОЖНО)

 

   Практичната, конкретна, истинска житейска подкрепа от други хора - и то добре ориентиращи се във всичко, отнасящо се до проблема - е необходима като въздуха на зависимия, който започва да си възвръща здравето. Има два вида такива хора: специализираните в лечението на зависимости терапевти и другите трезвеещи алкохолици, и то най-добре напреднали в трезвеенето си. От тях новакът ще получи практични насоки и неоценяща, емоционално освободена от истерия, страх и отчаяние ПОДКРЕПА.

     Почти никога такава подкрепа не са в състояние да дадат близките хора: майки, бащи, съпрузи, деца и силно привързани приятели или роднини. Те преживяват прекалено надълбоко личните и житейски проблеми на своите близки зависими; познаваме това явление под наименованието СЪЗАВИСИМОСТ. Тя означава именно прекалената емоционална ангажираност в нещата на неспособния самостоятелно да спре зависимото си поведение човек. Те страдат заедно с него и за да облекчат това страдание, изпадат в силни емоции - от страх, гняв, претенции през жертване, позволяване да бъдат мамени и лъгани, та чак до прекомерна загриженост, свръхзакрила и снизхождение. Обаче най-важното е, че също като алкохолика вярват, че в тайна пред света един ден прекаленото пиене САМО ЩЕ МИНЕ и после всичко ще бъде наред...

     Алкохолната болест, както и другите зависимости, се развива коварно, мамейки разума на потърпевшия и фалшиво (но затова пък изключително упорито!) убеждавайки, че САМ ще се справи, без ничия помощ.

     Най-напред се опитва тайно от всички да КОНТРОЛИРА своето пиене, над което все повече губи контрол.

     След това се опитва на своя глава успешно да ОГРАНИЧАВА пиенето си до безопасни дози; тези усилия могат да траят с години, докато в същото време болестта се задълбочава и с времето ще бъде все по-трудно да бъде възпряна.

     Накрая, също в самота, зависимият се опитва да се БОРИ с изкушенията да си пийне, а когато не успее да се пребори, КРИЕ, че се е случило, лъжейки останалите и изолирайки се все повече от всички, които се интересуват от него. Зависимостта в своята крайна фаза най-често преминава в самота.

     Здравеенето означава промяна на зависимото поведение, съчетана с постепенното излизане от самотата - към света, интересите и обратно към живота сред хора.
     Затова лечението трябва да се провежда в група, където трябва да бъде преодолян страхът от говоренето за себе си, а по-специално за своите срамни тайни, засягащи зависимостта, но не само - също и за тайните, които някога може би са станали причина за бягство в алкохол (или друга зависимост). Разкривайки това, което буди в самите нас най-голям срам и чувство за вина, можем да се убедим, че хората могат да оказват доброжелателност и готовност да помагат. Такава е ролята както на терапевтичната група, така и на групите на Анонимните общности, създавани от зависими от алкохол, наркотици или от други обсе-сивни и деструктивни поведения. Именно там, в тези групи, започва да се възражда чувството за себестойност, без което е много трудно да се осмелим да извършим подвига на скъсване с порочните начини за бягане от себе си.

 

Pin It

Страница 6 от 25