A- A A+

АркА

брой 13, декември 2013 г.

Редакция: Анна Швед

Превод от полски: Йорданка Илиева-Цъган, Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева-Цъган

Снимки, графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

В броя са използвани работите на възпитаници на Младежки културен дом “Охота” във Варшава.

Редакцията на “Арка” не отговаря за точността на данните, поместени в статиите, изпратени от България, нито за представените в тях възгледи на авторите им.
Редакцията си запазва правото за редактиране и съкращаване на получените текстове.

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 

УЧАСТИЕТО МИ В ЛЯТНАТА ШКОЛА МИ ВДЪХНА НАДЕЖДА, СИЛА И КУРАЖ

 

     Топлите слънчеви дни си отиват. Лятото неусетно свърши. Все по-често се връщам в мислите си към началото му, когато бях в Полша на обучението, лятна школа по зависимости, организирана от фондация "Стефан Батори".

     Там се докоснах до големи професионалисти, запознах се с интересни хора и дори намерих приятели! Върнах се много ентусиазирана в България!

     Аз съм член на сдружение "Избор", създадено с основната цел да бъдем полезни на зависимите и техните семейства в тежката им съдба, което у нас е равносилно на ежеминутна жестока борба за оцеляването им. Екипът ни е изграден от опитни специалисти с истинска грижа за семействата със зависими. Разказах им за наученото в школата, споделих с тях своите впечатления, получената информация, опита.

     Програмата беше много интересна, исках да се запиша на всички семинари, но, за съжаление, това беше практически невъзможно. Посещавах семинарите за насилие и ВДА. Аз като психолог и фамилен консултант работя със семействата на зависимите. Много често насилието е неизменен спътник в тяхното ежедневие, а децата растящи в такива семейства плащат най-високата цена - с раните в душата, които оставят дълбоки белези, и когато тези същите деца са вече пораснали... Марта Земска и Светлана Кузьминьгх отдадоха щедро от своя опит и знания по темите. Много от споделеното ми беше познато, но личният им стил на преподаване много ме впечатли! Добавих освен ценни знания и много важен принцип в ежедневната ми работа с хора - когато работим с хора, работим със стереотипи - нашите собствени и на клиента. Получих и конкретни инструменти за работа с децата, чийто родител е зависим, и с хора със синдрома ВДА.

     Много полезен ми беше опитът, който споделяха останалите участници в групите!

     Следобедите имаше лекции на Дариуш Алишеров, психотера-певт, Валентина Новикова, терапевт, Анна Додзюк, психотерапевт, Юрий Гапоник, терапевт, Ягода Кубяк, психолог, д-р Богдан Вороно-вич, психиатър, проф. Виктор Ошатински, юрист, Ева Войдило, психолог. Те ми откриваха все повече детайли и систематизираха моите знания по темите до този момент.

     Работата с проблематиката зависимости е много тежка, в България е още по-трудно на специалистите, на зависимите и техните семейства поради лиспсата на система от звена и услуги. Ежедневно в моята практика се сблъсквам с редица проблеми - към този момент няма действащи услуги и програми за семействата на зависимите. Те са оставени сами да се справят, което граничи с невъзможното, тъй като зависимостта е семейна болест, боледува не само зависимият, но и неговото семейство, развивайки сериозно психологическо състояние на съзависи-мост. Отдадени на спасяването на живота на своя близък зависим, останалите членове на семейството забравят за себе си, за своите нужди, превръщат се в преследвачи, контролиращи зависимия и накрая всички в семейството се превръщат в жертва на болестта. Ефективното лечение на зависимостта изисква рабта не само със самия зависим, но и с неговото семейство.

     В Стара Загора и изобщо в България няма места и терапевтични програми, в които се приемат деца за лечение на зависимости. Да, знам, че звучи шокиращо, но е факт! Това създава голямо затруднение за нас специалистите, тъй като ние на практика нямаме терапевтични опции, с които да помогнем на търсещите помощ родители на непълнолетни деца. Губим златното време за ефективна терапевтична намеса. Такива деца отпадат от училище, извършват криминални прояви. За съжаление, последващият сценарий е зловещ. След няколко години при тези млади хора вече болесттта се е усложнила, те са загубили много в почти всички сфери от своя живот. Неофициалната статистика (официална такава все още няма) сочи тревожна тенденция - възрастовата граница на употребяващи, злоупотребяващи все повече пада. В моята практика съм консултирала 13-годишни деца, употребяващи наркотици.

     Тийнейджърите и техните родители са друга проблемна тема, с която аз ежедневно се сблъсквам в моята работа. Оставени без духовни ориентири, нашите деца са много уязвими точно в тази възраст, в която експериментирането със собствените лимити, с преминаването на граници, тестването на правила, изпробването на рискови дейности е характерно за възрастовото им развитие. Родителите от своя страна имат нужда да получат информация как да се справят в конкретни практически ситуации със своя тийнейджър, как да разговарят конструктивно с детето си на темата за наркотиците без морализаторство или агресия, как да го изслушват така, че то да говори за своите проблеми, как да разпознаят, че синът им или дъщеря им употребяват наркотици, как да постъпят здравословно, авторитетно и ефективно. И още много теми за семинари, тренинги и дискусионни срещи с родителите има... , но за съжаление, в България масово програмите и дейностите по превенция изобщо не включват родителите, а с децата се целят зрелищни и понякога напълно безмислени и с нулева ефективност дейности и инициативи. Доказано е, че по-ранната интервенция при рисковите фактори (напр. агресивно поведение и слаб самоконтрол) често има по-голямо въздействие, отколкото по-късната интервенция за промяна на начина на живот и насочване към положително поведение.

     Програмите за превенция, ориентирани към семейството, следва да са насочени към усилване на семейните връзки и да включват трениране на родителски умения и информиране по въпросите на наркоманиите.

     Основна трудност в моята практика е и липсата на програми за ресоциализация. В нашия град това важно звено от цялостната система за лечение на зависимостите напълно липсва.Зависимите, след като из-лезнат от активно лечение и рехабилитация, много бързо се сриват и болестта рецидивира. Отново са принудени да започнат отначало... и така много пъти, което изключително демотивира, изтощава и отчтайва болния и неговото семейство.

     Трудностите и проблемите са много, но благодарение на тях ние израстваме като личности и професионалисти.

     Участието ми в лятната школа в Полша ми вдъхна надежда, сила и кураж! Дано да съм успяла да го предам и на моите колеги от екипа, с който работя. Трудно е, но не се отказваме, продължаваме.

     Искам да благодаря на Ева Войдило и целия екип на фондация "Стефан Батори" за топлото посрещане, за полезните знания и умения, които ни дадоха! Специална благодарност и на Аня и Анджей за отделеното време и грижа за българската ни група, докато бяхме там! Много е хубаво да имаш такива приятели! Те ти създават уют и те карат да се чувстваш като у дома си!

 

Яна Христова - психолог, фамилен консултант

Pin It

Страница 10 от 25