ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН НАРКОМАН

     Всичко започна през 2001 г., юли месец. Всичко си знаех кое как е -искам да кажа знаех вредата от наркотика, знаех, и че една седмица като го взимаш, вече се получава пристрастяване. Най-напред пушех марихуана, после пушех хероин на фолио. След три месеца пушене на фолио започнах да си инжектирам венозно хероин. Още преди казармата бях пробвал с марихуаната, в казармата също няколко пъти, но не беше сериозно. Сериозното дойде по-късно и продължи до 1 февруари 2001 г. Когато минах на твърд наркотик, ми беше достатъчна една "петичка". Лека-полека увеличавах дозата до десет, после до петнадесет. Организмът си иска все повече и повече. За седмица вече се бях пристрастил. Вземах всеки ден. Пушенето на хероин на фолио е по-скъпо. Излиза 20 лева, а венозното инжектиране - 5 лева. Тогава 15 лева на ден струваше половин грам хероин, т.е. грамът беше 30. Сега вече не знам колко струва, не ме интересува.

     Усетих най-напред как започна физическата зависимост към хероина у мен, а после и психичната. Приятелите започнаха да ме изоставят. Другите - наркоманите ми станаха близки, те си вървят в пакет. Как съм се снабдявал? Не съм крал от другаде, крадях от нашите, продавах вещи от къщи, продавах си дрехите за по 5 лева, завличах приятели. Влечението е по-силно от разума. Започваш да не зачиташ близките хора, семейството, приятелите. Нищо не те интересува. Става лошо. И всичко това почти една година. Вече нямаше накъде - или трябваше да почна да крада от хората и да вляза в затвора, или да се справям сам с положението си. Нашите вече знаеха, разбраха, когато вече се бях пристрастил. Видяха, че всичките си дрехи бях продал. Дори съседите разбраха, че съм наркоман, пък и аз не съм се крил. Сърбеше ме, чешех се по цялото тяло, по лицето. Непрекъснато повръщах.

     Майка и татко ми разясниха всичко. Не е имало скандали, заплашване, просто татко ми обясни последиците от хероина и ми каза - или се оправям и влизам в пътя, или за мен няма място у дома.

     Ако някой наркоман каже, че не е знаел за вредата от наркотиците, лъже. Само че се помамват по това, че винаги могат да се откажат, когато пожелаят. А това не е така. Наркоманът може да се отърве, ако иска, от зависимостта си, само ако реши и е убеден, че трябва да го направи сам. Иначе, където и да се премести, на Хавайските острови да отиде, пак ще си намери наркотик или пари за него. Просто човек сам трябва да разбере, че трябва да прекрати употребата на наркотици.

     Аз вече от година и шест месеца не съм пипал наркотик. Пуша, но не пия. От самата употреба на хероина черният ми дроб отива на кино. Имам хепатит С. Вирусоносител съм на хепатит С. Не че някога съм използвал чужди спринцовки. Не съм. Случвало се е само по два-три пъти да използ­вам една и съща.

     Наркоманите в София са много. Говоря за наркоманите на венозна употреба. Сега в моята среда няма нито един наркоман, а и аз няма какво да си кажа с тях.

     Много хора искат да се откажат, но нямат воля. Аз просто се заключих вкъщи по свое желание. Никой не ме е и спирал, нито ме е карал. Най-напред се заключих три месеца вкъщи - излизах само с майка, татко или с брат ми. После постъпих в болница заради хепатита, там стоях 6 месеца, така че общо 9 месеца не бях излизал от къщи, освен с близките. Знаех, че може да се случи нещо нежелано. Това си беше мое решение. Доказах сам на себе си, че можех да спра. Един наркоман трябва да докаже сам на себе си, че може да направи това. Тогава започват да гледат с други очи на тебе. Хубавото при мен беше това, че не съм употребявал повече от година, макар че през тази година почти през цялото време съм взимал всеки ден.

     Изпитанията ми започнаха, но те бяха очаквани за мен. Най-напред усетих последиците на физическата абстиненция - това трае някъде около 10 дни. Избиват те топли и студени вълни. Не можех да спя. Почти месец не бях спал, но не съм взимал никакви лекарства за сън или за нещо друго. Отказах се съвсем чисто. Така е най-добре - без лекарства, но е по-бо­лезнено.

     Бих посъветвал наркоманите да се борят срещу зависимостта, няма страшно. Ако имат здрава психика и воля, ще успеят да се откажат. И нека всеки да опита. За два-три месеца нищо няма да му стане. По-добре е три месеца да се мъчи и после да е здрав, отколкото след три години да умре. Да не се връща в средата е много важно. За два-три месеца не можеш да се откажеш, трябва да се стабилизираш, а това става за повече време. Иначе ще се изкушиш наново. С физическата абстиненция е по-лесно да се справиш, но другото ти остава в главата. Затова психичната абстиненция е по-важна. Затова се и заключих. Когато излязох, върнах старите си приятели, върнах самочувствието си, върнах близките си и тяхното доверие.