д-р Соня Тотева

психиатър-нарколог, кмн

завеждаща "Сектор за извънболнично лечение на зависимости"

КОГАТО ЛЕКАРСТВОТО ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ЛЕКАРСТВО... 

     Съвременният човек се чувства постоянно претоварен и изчерпан, а това води до невротични разстройства, загуба на психичното равновесие и депресивни състояния. Много често от съвременния човек се изисква повече, отколкото са възможностите му и поради това при някои от хората се наблюдава синдромът на т.нар. "социално рухване". В помощ на човека се явяват различните психотропни средства, които премахват тревогата и напрежението, подобряват настроението и трудоспособността. През последните години в съвременната наркология нарастна значението на "болестната зависимост" към транквилизатори, невролептици и антидепресанти. Приема се, че все по-широкото разпространение на тази сравнително нова зависимост се определя от непрекъснатите промени, които настъпват в съвременното общество и поставят нерядко човека в ситуация на криза и обърканост.

     Използването в практиката на много нови лекарствени средства, които премахват напрежението, тревогата и болката, създават условия за по-широкото разпространение на злоупотребата с транквилизатори, сънотворни и аналгитици. Клиничните наблюдения показват, че "болестна зависимост" се създава предимно към вещества от следните психо-фармакологични групи:

     1. Сънотворни

          • производни на барбитуровата киселина (луминал, веронал, хексадорм-калциум, евипан-натриум и др.)

          • небарбитурови сънотворни средства (ноксирон, дормитул, сомналин, бромизовал)

     2. Транквилизатори - от тази група особено разпространена е злоупотребата с бензодиазепини: дизепин, елениум, реланиум, валиум, радедорм, тазепам, лексотан, транквилан;

     3. Ненаркотични аналгитици - фенацетинум, аналгин, седалгин и седалгин-нео.

     Веществата в тази група са относително разнородни - сънотворни, аналгитици и транквилизатори, но болестната зависимост, която създават, има редица общи симптоми, които позволяват да бъде представена като единен тип на "зависимост". Прието е да се определя като "барбитуров тип лекарствена зависимост". При това има редица общи клинични прояви с болестната зависимост към алкохола. Напоследък все повече проблеми създават комбинираните препарати, които съдържат сънотворно средство и стимулатор (кофеин, фенацетин). Според някои автори тези комбинирани лекарства имат ефекта на морфина (психическа възбуда и едновременно психомоторно отпускане), но в по-слаба степен. Барбитуратите, транквилизаторите и ненаркотичните аналгитици се използват от хора в различни възрастови групи, с различно образование и професия и обикновено началото на употребата и злоупотребата се поставя в причинна връзка с приемането на медикамента за лечение на съществуващото вече заболяване или за премахване на тревогата и напрежението.

     Необходимо е да се изтъкне, че барбитуратите, транквилизаторите и не наркотичните аналгитици не създават така бързо и лесно болестна зависимост към веществото, както морфинът и неговите производни. Началните дози на злоупотреба с барбитурати обикновено са умерени и превишават не повече от три пъти терапевтичната доза. Най-често след приемането на медикамента се наблюдават релаксация, лека психомоторна възбуда и еуфория.

     Показателен в това отношение е случаят с Н.Т. на 44 г., която в продължение на 5 г. от началното приемане на медикамента (хексадорм-калциум) разви барбитуров тип лекарствена зависимост. В динамиката на заболяването се очертаха три стадия:

     През първия стадий след приемането на веществото в дози 2-3 пъти по-големи от терапевтичната се наблюдаваше парадоксален ефект в действието на сънотворното вещество, което вместо сън предизвиква възбуда. Настроението се подобрява, появява се желание за действие, мисловният процес е ускорен, половото влечение и апетитът са повишени. Описаният ефект е причина да се търсят и приемат нови количества от веществото. През този стадий се преминава от епизодична към системна употреба на наркотичното вещество. Повишава се дозата на приемане (4-5 таблетки дневно).

     През втория стадий се появява синдромът на физическата зависимост. Болната споделяше, че по време на интоксикацията, психомоторната възбуда и творческата активност не са така добре изразени. Насторението става мрачно и потиснато. В периодите извън интоксикацията болната беше нетрудоспособна.

     След третата година от началото на приемането на медикамента при болната се очерта трети стадий на заболяването. Наблюдаваше се изразено физическо изтощение, паметови разстройства, неясен говор, безкритичност към заболяването.

     Лечението на болната се проведе в наркологичен стационар по приетата от световната практика схема. Първоначално дезинтоксикация с рехидратиращи средства, с оглед отстраняване на приетото наркотично вещество от организма на болната. За овладяване на абстинентния синдром обикновено се прилагат транквилизатори, невролептици и антидепресанти, задължително от група различна от наркотика, който болната е приемала в продължение на години. При това съществува реална възможност от развитие на нова зависимост към медикамент от друга група. Психическото влечение към приемане на медикаменти с наркотичен ефект е един от най-тежките терапевтични проблеми в съвременната наркология.