ХОРАТА ПИШАТ СТИХОВЕ...

 

Всичко, което желаех да зная,

е как да се чувствам щастлив,

как да обичам

и как да мечтая,

как да изглеждам душевно красив.

Всичко, което обаче научих,

е как да се чувствам нещастен,

как да умея да мразя,

как да потъпквам и газя

и как да се крия и пазя.

Е, да, ама седнахме

аз и съдбата

да видим в моя живот

защо се развиха тъй странно нещата

и как да бъда на ход.

И стана ни ясно,

че нямаме място

на масата кръгла сега.

И всеки си стана,

по пътя пое си,

нещастно отпуснал глава.

А всичко, което желаех да зная,

е как да се чувствам щастлив!

 

 

 

                    ***

 

Намери себе си, бъди себе си

и помни - на Земята няма втори като теб.

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,

ти бъди дребен храст,

но бъди най-прекрасният храст

край пенлив водоскок

и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст,

Ти трева покрай пътя стани мълчешката.

Вместо щука бъди малък клен,

но това да е кленът - мечта на реката.

Няма как да сме все капитани - моряци да станем,

пак нужни сме значи.

Има труд за титани и труд за слабаци,

просто всеки си има задачи.

Щом не си пътят царски,

пътека стани,

щом не си слънце,

бъди пък звезда.

Просто своята собствена цел постигни

и така ще оставиш следа.

 

                    ***

Срив

 

Изкривена реалност

в безпространствени сънища.

Все натук - натам

лутаща се безпризорна душа.

Без покритие остават всички ценности.

А моралът човешки -потъпкан в калта.

Всесилна е болката,

изяждаща облика.

"Безлично" лицето в огън - ярост гори.

Стъпки прозрачно кристални отекват

в счупване и към Ада

отварят зловещи врати.

 

12.10.1999.

Е.Х.