ХОРАТА ПИШАТ СТИХОВЕ...
Всичко, което желаех да зная,
е как да се чувствам щастлив,
как да обичам
и как да мечтая,
как да изглеждам душевно красив.
Всичко, което обаче научих,
е как да се чувствам нещастен,
как да умея да мразя,
как да потъпквам и газя
и как да се крия и пазя.
Е, да, ама седнахме
аз и съдбата
да видим в моя живот
защо се развиха тъй странно нещата
и как да бъда на ход.
И стана ни ясно,
че нямаме място
на масата кръгла сега.
И всеки си стана,
по пътя пое си,
нещастно отпуснал глава.
А всичко, което желаех да зная,
е как да се чувствам щастлив!
***
Намери себе си, бъди себе си
и помни - на Земята няма втори като теб.
Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок,
ти бъди дребен храст,
но бъди най-прекрасният храст
край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
Ти трева покрай пътя стани мълчешката.
Вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът - мечта на реката.
Няма как да сме все капитани - моряци да станем,
пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци,
просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски,
пътека стани,
щом не си слънце,
бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа.
***
Срив
Изкривена реалност
в безпространствени сънища.
Все натук - натам
лутаща се безпризорна душа.
Без покритие остават всички ценности.
А моралът човешки -потъпкан в калта.
Всесилна е болката,
изяждаща облика.
"Безлично" лицето в огън - ярост гори.
Стъпки прозрачно кристални отекват
в счупване и към Ада
отварят зловещи врати.
12.10.1999.
Е.Х.