Кратък полет

(на Валентин)

Просто бе една игра -

в своето начало

и без вина виновен съм сега -

не пред теб, а пред себе си заради теб.

- Защото неосъзнато реших
в света да бъда забелязан,
да ви шокирам всички

и сам на себе си да дам таз награда.

-  Хей, вие непознати, че то
наистина бе наслада в своето начало.
И гледах аз ехидно на всички вас,
превили гърбове от тежестта на своя кръст,
а аз летях на своите криле...

полетът бе кратък.

И аз нирвана реших отново да потърся
с доза по-голяма. Качих се на най-
високото виенско колело, където
гоних своето начало, но то все повече
се отдалечаваше от мен.

Не бях лоша - даже е обратно -
добра бях с вас. Но вие малки същества
на други идоли робувахте - началства,
власт, пари - но на мене се присмивахте.
И всички обърнахте гръб

на тежкото начало - ключът

сменихте с друг - и заблудихте

вашето съзнание.

Защо решихте, че нямам смелост -

Вие страхливи същества -

На думи сте докарали "ОБИЧАМ",

Но наистина ли е това?

И сега, когато се опомням в

Моето полуотвъдно виждам

Как лесното се оказа трудно -

Трудно е да почнеш не отначало,

а какво,

на чисто чист да бъдеш,

приет да бъдеш от самия себе си,

трудно - да смениш натрапчивата

мисъл и положиш в някаква посока