ПЪРВА, ВТОРА И ТРЕТА СТЪПКА -
МОЯТ КЛЮЧ КЪМ ЗДРАВОСЛОВНО ТРЕЗВЕЕНЕ
Не пия от девет години. Пет от тях преминаха в лутане и с вързани очи. Игра на сляпа баба. Когато попаднах в АА, клубът беше на три години. Малко преведена литература от АА и с много малък личен опит в трезвия живот на членовете.
Печелех живот без алкохол, но губех всичко, което смятах за ценно. Разделих се със скъпи за мен приятели, мъжът ми поиска развод и се разведохме. В пристъп на страх напуснах работата на живота си, за да преследвам финансова стабилност. Следваше провал след провал. Бях станала 38 кг, без да пия. Усещах как животът ми се изплъзва, депресията се задълбочаваше. Очаквах, че след като основният ми проблем — алкохолът, не присъства в живота ми, нещата ще започнат едно по едно да се подреждат, а те още повече се объркваха.
Очаквах подаръци от съдбата, а получавах шамари. Очаквах любов, а получавах болка. Не пиех от честолюбие. Стисках зъби. Исках всичко, което четем в материалите от АА, да е истина. Не пропусках сбирка. Ставах свидетел на провал след провал на приятели от АА. Губех надежда.
Не пиех, а бях в постоянно емоционално пиянство. Първата година — меденият месец, както го наричаме в АА, отдавна отлетя. Вместо да се влюбвам в живота, аз го разлюбвах. На петата година направих пробив. Два дни пих. Някъде бях сгрешила. Къде бъркахме? Това бяха въпросите, които си задавах.
Реших, че усилено трябва да работим по четвъртата стъпка. С приятели от АА направихме домашна група, за да работим по нея. Четвъртата стъпка се оказа нож с две остриета. Не там бяхме заседнали. Трябваше да се започне от начало — първа, втора, трета стъпка. Така и направихме.
Оттогава изминаха четири години. Сега знам, че докато не се осмислят и извървят правилно първа, втора и трета стъпка, болката, депресията и пиянството ще висят над алкохолика като прокоба. Сега знам, че ключът е там — в първите три стъпки, и когато вратата се отваря, да изляза на светло с яснота в безсилието си в първа стъпка; със здравия разум от втора стъпка; с подкрепата на Бог, който както Го разбира или Висшата сила, в трета стъпка. Без това за мен е невъзможно да се срещна с недостатъците си в четвъртата стъпка; да призная истинското естество на грешките си в пета стъпка; да съм готова Бог да ги отстрани в шеста стъпка и в седма да Го помоля за това.
Без първа, втора и трета стъпка болезнено се извървява осма, искайки прошка от засегнатите от мен и моето пиянство и това и стана. А за девета, десета, единадесета и дванадесета стъпка - без здравия разум и упованието във Висшата сила, или Бог, който както Го разбира, може повече да се навреди, както на мен самата, така и на други хора, отколкото да се помогне и лекува, както се случваше с мен. Нещо като да извадиш очи вместо да изпишеш вежди.
В следващите редове искам да споделя как разбрах първа, втора и трета стъпка и как ги разбирам сега, защото пътеката, по която стъпва алкохоликът към своето трезвеене, е тясна. Лесно може да се кривне от нея, а там — извън нея е мрак, болка и гибел.
Първа стъпка — "Признахме, че сме безсилни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем."
Да, признахме! Всеки, който е дошъл в АА, по някакъв начин и в някаква степен или форма го е признал. Но каква може да бъде философията:
"Безсилни сме и ръката сама посяга към чашата. Ние сме болни хора. Разберете — безсилни сме! Това е болест." Всички можем да хленчим в един глас... Да, но не! Да, наистина това е болест! Но когато той, алкохолът, вече е влязъл в гърлото ми и се разлива във вените ми. Когато е в МЕН, управлява волята и живота ми. Диалогът е между МЕН и НЕГО и, разбира се, ТОЙ печели спора — не спирам да пия. Безсилна съм да го КОНТРОЛИРАМ.
Докато алкохолът е в бутилката, няма власт над мен. Ако не го допусна в себе си, диалогът е между мен и моите собствени демони. Тук няма алкохол. Тук съм сама със себе си. Пред какво съм безпомощна? Да, пред алкохола, но когато е в мен, и тогава управлява живота ми. Преди първата чашка съм безпомощна да КОНТРОЛИРАМ емоциите си, мислите си, исканията си, живота си и всички, които са в него. И понеже не мога — пия. Това се случва с човек, лишен от здрав разум и душевни сили.
Нуждаех се от здрав разум и сила и тук идва на помощ втората стъпка.
"Повярвахме, че СИЛА, no-висша от нас, ще "ни върне здравия разум."
Мога ли да допусна, че някой по-добре от мен самата знае МОИТЕ неща. НИКОЙ не може да знае по-добре от МЕН МОИТЕ неща. При мен е РАЗЛИЧНО. МОЯТ живот, МОЯТ мъж, МОИТЕ деца, МОЯТА майка, МОИТЕ близки, МОЯТА работа, МОИТЕ колеги, МОИТЕ съседи. НИКОЙ не е толкова вътре в МОИТЕ неща, МОЯТА кожа, МОИТЕ чувства, МОЯТА болка, МОЯТА депресия, МОИТЕ нужди. НИКОЙ не преживява това, което A3 преживявам.
Това е калъпът, от който аз съм излязла, и всичко, което не пасва, се отхвърля.
Как да повярваш, че тази сила, която е помогнала на хиляди хора да възвърнат здравия си разум, може да помогне и на мен? Нуждая се от МОЯ програма. Тази на АА не ми върши работа. Така мислех. Колко вяра ми беше необходима да се доверя на някого и нещо, което да разчупи калъпа от предубеждения, и да се доверя да ме поведе по утъпканата пътека, докъдето той е стигнал. Нужен е много "кураж, за да променя нещата, които мога да променя..."
Да заменя съмнението с доверие. Като малко дете да смаля МОЕТО и A3, да следвам най-напред опита на един, на двама, на АА като цяло и когато стигна донякъде, да приема Висшата сила, или Бог, кой както Го разбира, като нещо над групата и да го следвам.
Аз го разбирам - да следвам съдбата си. Да приема идеята, че има нещо no-висше над нас, което знае, ръководи и подрежда живота ми и мен самата като цяло. Да повярвам! В приятели, в АА, във Висша сила. Но това присъстваше абстрактно в съзнанието ми. Нещата се разделиха на две. От една страна стоеше Висшата сила и не беше проблем да общувам с Нея на сбирки на АА или в специални моменти, реейки се в облаците, в сантименталност и възвишени чувства, но животът си е живот и иска действие, за да се справям с ежедневието. И тогава от облаците със страшна сила се сгромолясвах на земята, гърчейки се в болка и отчаяние. Оплитах се в проблемите си, опитвайки се да си играя на Господ.
И тук на помощ идва третата стъпка. Изграждането на мост между небето и земята.
"Да вземем решение да оставим волята и живота си в ръцете на Бога, така както Го разбираме."
Как практически става това? Трета стъпка е практика, действие. Добиването на умения изисква постоянство в практикуването. В спорта, науката, изкуството е нужен упорит труд.
Третата стъпка е работа. Трябва да се добие опит в третата стъпка. Да се научавам, не аз да подреждам нещата, а Този, който по-добре знае от мен. Да се упражнявам да приемам това, което ми се предлага, с идеята, че е най-добро за мен. Да упражнявам доверие към живота такъв, какъвто е. Да се упражнявам да не се бунтувам и блъскам в преградите, а да приемам загубите. Да практикувам благодарност за малките подаръци в ежедневието си. Да се упражнявам да откривам значимите неща и да ги различавам от незначителните. Да се упражнявам да изоставям желанията си и да приемам уроците на живота с благодарност.
Това бе за мен практикуване в смаляването на МОЕТО и A3. Практикуване в разбиването на калъпа на моите собствени ограничения и илюзии, диктувани от желания и очаквания.
Резултатът е да стъпвам здраво на земята, а главата ми да е високо в небето. В трета стъпка изграждам мост между небето и земята.
Люшкането намалява и настъпва покой. В покоя единствено може градивно и пълноценно да се посрещат проблемите и да се разрешават по най-добрия начин за мен, независимо дали ми харесва или не.
Сега, от позицията на времето, виждам, че загубите, които преживях в моето трезвеене, са били и подаръци. Едно тотално пренареждане вътре и вън. Този живот, който имам сега, не бе планиран и съм благодарна, че имам точно него, а не онзи, който планирах и преследвах.
Нямам семейството, кариерата и материалните придобивки, за които мечтаех, но имам живота, който ме кара да се чувствам пълноценна и реализираща се. Имам вярата, че Друг вместо мен знае кое е най-доброто за мен. Озовах се там, където съм сега, и то е добро.
От три години изучавам арттерапия, като основната ми мотивация е да помагам и като психотерапевт на зависими от алкохола и наркотиците, като се старая да държа на фокус придобивките от извървеания път в трезвеенето. Ако това е моята съдба, след една година ще се дипломирам, за което ще съм благодарна единствено на Бог, който както Го разбира. Моето участие е само вяра. Ако мога да дам от нея на тези, на които не достига, значи нещо добро съм направила по 12-тата стъпка, а тя е ".. .да предадем посланието от стъпките на други страдащи алкохолици и да прилагаме принципите им във всички дела", а те са:
Първа стъпка — аз не мога,
Втора стъпка — Той може,
Трета стъпка — аз Му позволявам.
И така до дванадесетата стъпка.
С обич: С.Б.
