АА - руска
ИСКРЕНО ПРИЗНАНИЕ
Целият ми живот беше силно завързан, солидно заплетен и тотално зависим от алкохола и от неговото въздействие върху моето съзнание, моето физическо и душевно състояние. Бях влюбен в алкохола. Той ми помагаше да намеря общ език със себе си и с други пиещи хора. Той ми даваше самоувереност и спокойствие и даже ми се струваше, че ми помага да се лиша от някои комплекси, помага ми да изляза от състоянието на потиснатост, вътрешни напрежения и да отстраня житейските си проблеми. Изобщо не разбирах, как може да се живее без него, как да се изкарват празници или почивни дни. Не умеех да отказвам, всъщност и не съм го искал, винаги се отзовавах на всяко едно предложение за пиене, не отказвах и сам да организирам събирания с алкохол. Бях твърдо убеден, че придружаващият ни в живота алкохол е негова неотлъчна част, а човекът, който не пиеше в компания, беше за мен неразбираемо и странно лице.
Толкова дълго живях с тези убеждения, че дори не помня, как алкохолът от близък мой приятел се е превърнал в заклет враг. Моето привързване беше толкова голямо, че се намирах все по-близо до него. Не разбирах, че той само се прави на мой приятел, че коварно и подло ме мами. Той ми внушаваше, че ми помага, че ми носи облекчение, но в действителност само ме тласкаше към пропастта. Той не можеше да по-няса моята човечност. Затова разлагаше душата ми, разума ми, тялото ми. След поредното пиянско умопомрачаване, с нищожните остатъци от разума си се опитвах да изясня отношенията си с него. С твърд, решителен глас казвах на себе си и на него, че трябва да скъсаме нашите връзки. Но този ултиматум бе кратък, пак и пак му прощавах, идваше примирие и отношенията ни се възраждаха с не по-малка сила, въпреки че всичко наоколо и вътре в мен се рушеше. Трябваше да изживея много кризисни ситуации, за да разбера, че не съм в състояние да го овладея сам. Необходимо беше нещо или някой, за да ни раздели окончателно.
Така дойдох в АА. Тук си отворих очите и в действителност видях какво ставаше и какво става с мен. На какво се основават моите проблеми, къде и защо правих грешки.
Разбрах, че ако действително искам да бъда трезвен и да не мъкна цялата тежест и последствията от запоите си, трябва да променя себе си и своето отношение към обкръжаващите ме хора, към препятствията и проблемите, към всички положителни и отрицателни прояви на живота. В това ми помага групата АА, работата по Дванадесетте Стъпки и Висшата Сила, към която се обърнах за помощ. Постепенно се освобождавам от зависимостта и си възвръщам дългоочакваната свобода. Робството - това е отвратително състояние. Бях там и нямам ни най-малкото намерение да се върна там отново. Всичко, което ми липсва, си набавям, а това, което ме притеснява и пречи — оставям, отървавам се от него. Това изисква труд, не всичко става веднага, но не се отчайвам.
От октомври 1997 година, от началото на пълната ми трезвеност е минало не толкова много време, но и това напълно ми стигна за радостно и щастливо възобновяване на живота ми без алкохол.
Алик
„Arka" 2001, №35, с. 42-43
