АН — българска

ИЗБОРЪТ Е ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ

      Имах огромен късмет да премина през смъртоносната игра наречена Дрога, и да изляза от нея жив! Много хора не успяват да се измъкнат от желязната й хватка, и така бързо се превръщат в нейни безпомощни роби.

     Не ми трябваше много време, за да се уверя в това, което вече знаех за наркотиците, а именно, че от тях човек получава някакви по-специални усещания. Тогава реших, че трябва да опитам от всичко, което може да ми даде такива едни "специални" усещания. Мислех си, че мога да контро­лирам Дрогата, така както аз искам, т.е. да не се пристрастя. Жестока заблуда, която дълго отказвах да приема. Дрогирах се колкото се може повече и бягах от реалността, защото така уж ми беше по-лесно. Позволих господар да ми стане може би най-опасният, коварен и смъртоносен наркотик — Хероинът. Да стигна до това положение много ми помогнаха лесните пари. Така с помощта на дрогата още в 9-ти клас бях станал не само наркоман, а и крадец! Такъв начин на живот не носи нищо хубаво. Опиянявах се от това, че в началото успявах да заблудя всички, живеех така и се мислех за някакъв зъл Batman с тази разлика, че аз бях на страната на Злото.

     Нещата се задълбочаваха и скоро започнах да губя контрол. Преминах през какви ли не лечения, от които все повече и повече се изтощавах, все по-често ме викаха в полицията да давам разни обяснения. Всичко щеше да свърши или в затвора или там, от където никой не е успял да избяга — оня свят. Сигурно някой там горе ме обича, та ми даде разум да се осъзная най-после и да престана да простея. Потърсих загубения диалог с моето семейство, обсъдихме ситуацията и се оставих да ми се помогне.

     Намерихме начин да замина за Испания — в комуна за хора със зависимости. Времето прекарано там ми даде възможност трезво да си дам сметка, как безсмислено съм се самоунищожавал, как вулгарно наранявах близките си с това, което вършех.

     Вече повече от година не употребявам никаква дрога. Често ми е супер трудно, но вместо да бягам от трудностите в алкохол, дрога или други такива средства, аз се уча да се изправям срещу тях.

     Изборът, разбира се, е във вашите ръце, а аз ви разказвам всичко това с молба, ако по някакъв начин какъвто и да е наркотик се озове на пътя ви, да си зададете въпроса: Наистина ли ми е необходимо това? Какво толкова ще ми даде? Моят отговор на въпроса — дали е необходимо, е, че изобщо не е необходимо, а на въпроса — какво дава дрогата — дава първо измамно удо­волствие, след това идва разочарованието, последвано от проблеми, болка и много често смърт. Така че, решавайте сами !

М.