A- A A+

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

ХРОНИКА - СТЪПКА ПО СТЪПКА...

 

 ПЪРВА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКА СРЕЩА

НА СЛУЖБИТЕ ПО ОБСЛУЖВАНЕ НА АА, ВАРШАВА

 

     Здравейте Приятели!

     Казвам се Владимир, алкохолик съм.

     През месец април 1994 г. бях за пръв път на среща на АА. Тази среща бе последвана от стотици други през годините до момента.

     Искам да ви кажа колко много ви Обичам!

     Искам да ви Благодаря!

     През тези години благодарение на общуването ми с приятелите от АА се промених коренно. От човек отчаян, невярващ в нищо и на никого, станах много различен. Започнах да се уча да проявявам доверие, внимание, ра­дост. Уча се да обичам и да бъда искрен, да дарявам топлота и загриженост.

     За всичко това ви Благодаря!

     В началото на месец април 2002 г. приятелите от АА групата ми предложиха да бъда представител на Първа източноевропейска среща на Служ­бите по обслужване на АА във Варшава.

     Откровено казано в началото не исках да приема. Осъзнавах, че ако замина, поемам голяма отговорност и ще се очаква много от мен. Страхувах се да се ангажирам. Не пия вече осем години, чувствам се добре, общо взето се справям добре в живота, разбрах, че няма проблеми, а просто е важно да намирам начин да се справям възможно най-добре в ежедневието. Разбрах, че нещата се получават не като се боря, а като проявявам разбиране и като ги изучавам. Какво повече ми трябва? Така си мислех.

     Може би единственото нещо, което ме накара да замина, беше това, че от България нямаше да има представител.

     Когато пристигнах във Варшава — на мястото на срещата, бях учуден и малко озадачен. Посрещнаха ме двадесетина приятели от АА от Полша. Аз си подавах ръката за ръкостискане, а всеки един от тях направо ме прегръщаше. Така посрещнаха не само мен, а и представителите на всички други страни, участващи в срещата. Пред хотела се развяха знамената на общо 17 държави.

     Организацията на домакините беше перфектна. Като се започне от хотела в покрайнините на Варшава сред гора и зеленина, чудесната храна, начина на провеждане на срещата, атмосферата на любов, радост, еуфория и душевен покой, която цареше през цялото време.

     Преди това бях чувал от приятели как са се чувствали на подобни срещи, но това, което видях, изпитах и почувствах аз през тези четири дни, беше неописуемо и разтърсващо. Надмина всичките ми очаквания. Не мога да го сравня с нищо. Не познавах никого от хората, които бяха там, а имах усещането, че сме заедно от много години. За първи път присъствах на толкова голяма среща, за първи път виждах в по-голям мащаб какво представлява сдружението на Анонимните Алкохолици. Изживяването беше невероятно. На едно място се бяхме събрали толкова много хора, излъчващи доброжелателност, сърдечност, обич, разбиране, доверие и енту­сиазъм. Говорехме на различни езици, а се разбирахме прекрасно. Всеки се стараеше да бъде полезен и в услуга на другите, да сподели това, което знае, и да разбере това, от което се нуждае. Целта на срещата беше обмяна на опит между Службите по обслужване на АА на различните страни-участнички. Чувствах се затрупан от информация. Имах усещането, че ще се пръсна от толкова много положителни емоции. Тук, във Варшава, видях какво означава да служиш на другите. Разбрах, че не е важно колко години не си пил, а какво и как правиш за другите. Разбрах колко полезно и важно е да контактуваме с други АА групи и да се учим едни от други, от опита си. С колкото повече АА групи поддържаме връзки, толкова по-добре ще се развиваме. Разбрах също, че всеки един от приятелите ми от АА от България заслужава и има нужда да участва в подобна среща. Единственото, което ме притеснява, е дали ще успея да предам и да покажа с поведението си всичко, което видях и почувствах през тези дни. Във всеки случай ще се опитам и ще се постарая. Вярвам, че с помощта на Висшата сила и на Вас до голяма степен ще успея да го направя. А и има на толкова много неща още да се уча.

     На раздяла, когато си тръгвах от Варшава, и аз изпитвах необходимостта да прегърна всеки един от приятелите, които срещнах там, и го направих.

     Не намирам думи да изразя Благодарността си, Приятели!

     С много Обич!

     София, 4 май 2002 г.

Владимир С. 

Pin It

Страница 20 от 32