A- A A+

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

fShare
0
Pin It

 ПРЕСЕЧНА ТОЧКА

     Психосоциалният статус на една нация е може би най-точният белег за нивото на нейната цивилизованост. Определянето на психичното здраве и добрата социална адаптивност, като една от основните ценности за лич­ността, е изключително трудна за постигане цел, преминаваща през успеш­ното разрешаване на поредица социални, нравствени и икономически проб­леми.

     Спецификата на настоящата ситуация в България е силен провокативен фактор за психосоциална дезадаптация. Азбучна истина е, че създаденото от обществото рано или късно се обръща срещу обществото. Темата за чувст­вото на празнота съдържа в себе си и отваря най-важните теми на съвре­менното възприемане на света. В съзнанието на всеки човек, поддал се на някой от вариантите на зависимост, присъства логика, различна от логиката на света, който обитава.

     В страната ни е налице тенденция за неразбиране и изолация на хора, носители на този проблем. Утвърден е модел на отношение, който е израз на понижено доверие към потенциала и възможностите за корекция на такива хора. Рано или късно всеки потънал в капана на зависимостта може да значи нещо тук и сега. Сложността е да се открие алгоритъм за живеене. Липсата на този алгоритъм най-често се запълва с една деструктивна игра, която потапя индивида в своеобразен, непознаваем и невъзможен за всеки начин на живеене. Стремежът да се отправи протестно възклицание срещу об­щественото устройство остава несполучлив, а огорчението от тази злопо­лука води към още по-системно самоунищожение и затъване в зависи­мостта. Песимизмът на този избор и хладният рационализъм на обществе­ното мнение, а нерядко и гледната точка на специалистите са твърде далече от надеждата и оптимистичното желание за промяна.

     Всеки човек с по-ярка индивидуалност е съществен нюанс във фона на реалистичните традиции на ординарния живот. Именно законите и логи­ката на тази ординарност са трудно, а понякога фатално предиз­викателство за неординарната личност. Тук естествено възниква въпросът с каква представа за смисъла на живота човек извървява пътя между себе си и реалността на системата, в която съществува. Да се стигне до чистотата на присъствието в живота е трудна за постигане цел. Това зави­си не само от отделната личност, но в съществена степен и от нейния житейски контекст.

     За съжаление, твърде е малко полето на специализираните издания, чрез които могат да се разискват всички тези проблеми. Приветствам издателската концепция на списание АРКА. Посланията на публикациите провокират не тясно специализиран диалог по темите на зависимостите, а обръщат с лице към проблема всеки читател. Изданието е своеобразно и нестандартно, но не от типа нестандартност, която фокусира камерна публика. То като че ли подава ръка и кани всеки да прояви разбиране, да изрази позиция и да даде повече топлина на пострадалите.

 

Диана Стефанова - психолог 

fShare
0
Pin It

Страница 3 от 32