A- A A+

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 АА - американска

 

СВОБОДАТА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ

      Имам една такава снимка от тридесет и третия ми рожден ден през септември 1978 година. Седя си пиян-залян на маса в ресторант сред мръсни чинии и празни бутилки. Помня, че една седмица след това толкова се бях напил на селскостопанския панаир в нашето градче, че трябвало да ме откарат в безсъзнание у дома. И точно тогава, няколко дена по-късно, се озовах на първата си сбирка на АА. И на 1 октомври 1998 година празнувах двадесетата годишнина на трезвеността си.

     Какво означава това, 20 години? Каква е истината? Многократно бях разказвал и описвал своя живот и своето пиене и винаги съм се опитвал тази моя история да придобие малко необикновен характер. Защото цялото АА е необикновено. Но има и обратна страна на нещата.

     За тези 20 години в АА се е случвало, че някои са клюкарствали за мен и не са ме понасяли, защото например бях основал нова готина група. Или не се е харесвало на някого това, как говоря, какво говоря на сбирките или пък как се обличам. Имало е такива, които са ме смятали за надут. Аз обаче се стараех АА да бъде все по-добро, е, и затова някои не ме одобряваха. Един път например много хора ми се бяха обидили, защото бях гласувал да не се пуши на сбирките. До ден днешен има в АА такива хора, които не ми говорят.

     Една участничка в АА, мъжът на която ме беше помолил да му стана спонсор, ме обвинява, че бях причината те да се разведат. Един друг при­ятел, на когото бях спонсор четири години, изведнъж скъса с мен. Без една дума, без обяснение. Без довиждане.

     С много приятели бях почвал да работя по Стъпките, а после изведнъж те ме оставяха, без да довършат. Случи се някога, че един новодошъл пропътува до мен през нощта 30 мили в дъжд, за да ме помоли да му стана спонсор. И след това не се появи нито веднъж.

     Моите трима или четирима спонсори умряха един по един, а един се премести в друг щат. Някак си все по-често посещавам напоследък АА-овски погребения. Някак си така се получава, че често съм изпитвал разочарование и съм се огорчавал по повод на други хора от Общността.

     Но има и положителна страна на нещата. Разказвал съм своята история в много затвори, арести, терапевтични центрове, болници; разказвал съм за трезвеенето си на разни алкохолици в коли, барове, хотели, клубове и къде­то ли още не. Случи ми се е да работя по Дванадесета стъпка на стълба на една катедрала, правих веднъж изявление на най-голямата международна сбирка в Сан Диего по случай 60-годишнината на АА, където на стадиона се бяха събрали 56 хиляди души. Посещавал съм и сбирки, в които освен мен е участвал само още един алкохолик. Бил съм спонсор на един тип пет­найсет години, на друг - девет, на трети - четири години. С един осъден водя кореспонденция вече три години. Знам, че всички те се справят добре, защото са работили по Стъпките заедно с мен.

     Един път на някакво АА-парти срещнах жена, която ме обикна. Вече три години сме женени и именно тя ме научи да контактувам с хората, благодарение на които се чувствам добре.

     АА ми помогна да простя на родителите си и на самия себе си като баща. Някога някой каза на сбирка: "Любовта се основава на поправянето". Бях опитвал тази идея върху моя син тинейджър и установих, че сигурно трябва да съм емоционален страхливец, защото изобщо не умея да говоря с него, пък камо ли да го поправям. Но знам, че като родител трябва да се науча на това. Това е мое задължение.

     За тези двайсет години успях да разбера, че животът не трябва непре­менно да е фрапиращ, за да е добър. Петдесетина пъти се бях изявявал като спикер и всеки път се чувствах все по-добре във връзка с това, което имах да кажа. Вярвам, че живея добре.

     Мисля, че поне хиляда пъти исках да изоставя АА, но по някакви тайнствени причини винаги отивах на поредната сбирка. Своето трезвеене виждам като поредица от дълги, привидно безрезултатни усилия, след които се блъсках в една висока стена. Трябваше да се преборя с тази стена и чак след това поемах по пътя към някаква поредна цел и пак след известно време пред мен се изправяше стена, която трябваше да се науча да пре­крачвам, за да вървя по-нататък.

     Бих могъл да обобщя живота си с едно изречение: "Нито един мой план не се осъществи, но днес имам всичко, което някога съм желал, и животът ми става все по-добър".

     Не съм прочут и богат. Като писател и публицист винаги поглеждам в пощенската си кутия в очакване на голяма поръчка или големи пари, но нито първото, нито второто не идва. Свикнах вече с това дотолкова, че спо­койно върша ежедневната си работа.

Самият аз съм за себе си награда. Сам за себе си съм своят герой.

     Идвайки на сбирка в родната ми група, чувствам, че се намирам точно на това място, на което трябва да съм. Просто идвам. Напук на тези, които някога ме критикуваха!

     Анонимните Алкохолици ми дадоха свобода, балгодарение на която станах това, което наистина съм. Аз съм себе си, имам право да бъда себе си и имам право да съм тук, където се намирам.

Джон Й.

Русъл, Пенсилвания ,

”Арка” 2000, № 34, с. 52-54 

Pin It

Страница 29 от 32