A- A A+

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

 ДДД

деца от дисфункционални домове - възрастни деца на алкохолици

     Възрастните деца от дисфункционални семейства (където роди­телските функции се изпълняват по болен начин или не се изпълняват изобщо) притежават общи черти. Долу поместваме списък на някои от тези черти, разработен от американски специалисти от Couerstone Institut.

1. ДДД не знае какво е нормално, трябва да се досеща. В дома му нищо не е ставало нормално, светът постоянно се е клатил в основите си.

2. Трудно му е да реализира намеренията си последователно от начало до край. Той се запалва за някаква идея, но не знае, как да постигне целта си.

3. Лъже, дори когато   би могъл да каже истина. В детството си не е знаел, за какво ще бъде наказан или награден, затова лъже "за всеки случай".

4. Оценява себе си безмилостно, притежава чувство за малоценност или абсолютно нищожество. Не вярва, че може да бъде уважаван заради собствените си достойнства, самият той не ги разпознава и не умее да намери опора в тях.

5. Трудно му е да се забавлява и да изживява радост, в това му пречи постоянното напрежение. Същевременно той може постоянно да се усмихва и да повтаря "всичко е наред".

6. ДДД се отнася към себе си ужасно сериозно. Смята, че повечето от проблемите му са толкова големи, че решаването им е извън човешките възможности.

7. Трудно му е да гради интимни връзки. Бърка състраданието с лю­бовта, обикновено обиква тези, които се нуждаят от помощ. Ако някой, който сам се оправя добре, му показва любов, ДДД го подозира в нечисти сметки.

8. ДДД се страхува да не бъде отхвърлен, но самият той отхвърля. Предпочита да "изпревари" собственото отхвърляне от някого, като е сигу­рен, че това непременно ще настъпи — защото не вярва, че може да бъде обичан.

9. Прекалено  остро  реагира  на  промените,  които  не  контролира. Всичко ново е за него опасно: хората, ситуациите, поведенията. Всеки път губи сигурност и равновесие.

10. Чувства се различен. Има чувството, че никой друг не изживява такива проблеми като неговите.

11. Непрекъснато се нуждае от одобрение и афирмация. Прави много, за да ги получи, но същевременно не вярва в тях. И пак се старае да ги заслужи, и пак ги опровергава.

12. ДДД или е свръхоттоворен, или твърде безотговорен. Много му е трудно да определи границите на това, което зависи от него и това, което вече не зависи.

13. Остава лоялен до крайност, дори пред доказателства за нелоялността на другите. Не знае кога го използват и кога не.

14. Изисква незабавно удовлетворяване на прищявките си. Страхува се, че ако не получи нещо веднага, може би никога няма да го получи.

15. Автоматично  се поддава на ситуацията вместо да търси други възможности.

16. Търси напрежения и кризи, а после се оплаква от тях. Състоянието на напрежение е познато (тоест: безопасно), позната е също липсата на удовлетворение.

17. ДДД избягва конфликтите или ги изостря. Рядко ги решава.

18. Страхува се от неуспехи, но саботира собствените си постижения. Поставя си толкова високи изисквания, че не може да ги удовлетвори. Своите постижения измерва с мярката на чуждите похвали, но не умее да им се радва.

19. Страхува се от критика, всяка забележка възприема като лична атака и заплаха, но самият той критикува и осъжда.

20. Живее в изолация от хората, дори ако привидно е сред тях. Страхува се от хората, има усещането за самота и липса на чувство за принадлежност. Особено се страхува от властта и началниците.

21. Чувства се виновен всеки път, когато защитава или би искал да защити собствените си права. По-лесно му е да се грижи за другите отколкото  за  себе  си.   Това  му  позволява да  не  вижда реалните  си отрицателни черти и да бяга от отговорност пред самия себе си.

22. В моменти, когато всичко върви добре, го обхваща дезориентация и "скука", чака да стане нещо. Прилежните, спокойни и нежни партньори не са му интересни и той ги изоставя.

23. ДДД реагира главно на това, което правят другите,  като губи собствената си идентичност.

24. Той се пристрастява към алкохола или към зависимите партньори, или към едното и другото. По този начин продължава същия тип на взаимна зависимост, какъвто го е свързвал с родителите или с някой друг от семейството му. 

     ДДД не е отговорно за това, което го е сполетяло, но е отговорно за възвръщането на здравето си. Единственият начин да се придобие кон­трол върху собствения живот е да приемеш отговорността за живота си.

„Arka" 2002 № 39, с. 12-13

 

Pin It

Страница 7 от 32