A- A A+

АркА

брой 2, юни 2002 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Снимки: Анна Швед

 Използвани са графики на децата от Младежкия културен дом "Охота", Варшава, ул. Бялобжеска 19

 Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”

Pin It

ЖЕНАТА И АЛКОХОЛЪТ

     Струва ми се, че проблемът на алкохолната зависимост при же­ните се е появил неотдавна. По­точно казано, той е съществувал винаги, но само неотдавна за него е започнало да се говори на глас. И въобще за алкохолизма като болест се разсъждава не толкова отдавна. Нали преди алкохолика го смятали за човек от дъното, от канавката, т.е. — пропаднал, без образование и най-често с кри­минално минало. Днес се знае, че от алкохолна зависимост може да се разболее всеки: богат биз­несмен и прост чиновник, човек с висше образование и без такова, обикновен работник и селянин. На тази болест са изложени също и политиците, актьорите и уче­ните.

     Добре е известно, че тази бо­лест не отминава и жените. При това на жените им е по-лесно да попаднат в алкохолна зависимост; те по-тежко изживяват болестта, по-труден е за тях процесът на антиалкохолна терапия. Общест­веното мнение все още не се е про­стило със стереотипа за алкохолик "от канавката" и то значително по-критично и немилостно се отнася към жените-алкохолички.

     Съществуват обаче доста мно­го фактори, които обуславят по-трудното протичане на болестта при жените. Към тях спадат физи-ологията на женския организъм, женската психика, социалният фактор.

     При нас е прието жената-алкохоличка да се смята за несравнимо по-лошо социално явление, откол­кото "обичайният" алкохолик. Тя се среща с по-голямо презрение от страна на обществото. На нея й е по-трудно да разчита на подкрепа по време на лечението. Когато един мъж признава алкохолната си зависимост и изразява желание да се лекува, обществото не само не се извръща от него, но и се старае да му окаже помощ. В случая с женския алкохолизъм всичко това твърде често изглежда съвсем различно. Дори ако жената отива да се лекува, тя често става пре­зряна от семейството си, което се срамува от нейната болест и се старае да я запази в тайна.

     Понякога се създава впечатлението, че обкръжението, осъждайки пиещата жена, забравя за нея като за жена, за нейната психология и физиология. В женския организъм метаболизмът на алкохола се провежда по-бавно, отколкото при мъжете; при жените се наблюдават циклични хормонални процеси, които обуславят промени в психиката. Именно алкохолът често пъти "помага" на жената да свали напрежението, свързано с нейното физическо функциониране. Самата женска психика предизвиква състояние на повишен риск за попадане в химическа зависимост. Към това се числи и по-голямата емоционалност и чувствителност: жените по-често плачат и изпадат в депресия. А какво следва? Естествено, търсене на "лекарство". Често такова "лекарство" се явява алкохолът.

     Разбирането на тези въпроси от страна на терапевтите и обкръжаващите хора ще помогне на жените в лечението им. 

Анна Рибковска

 „Arka"№21

Pin It

Страница 10 от 32