Виктор Ошатински

ТРЕЗВЕНОСТ, ЧЕСТНОСТ, ДОСТОЙНСТВО

     Не е която изпълнява за зависимия не­говото пристрастие, а особено системата за илюзии. Много специалисти свързват зависимостта с чувството за срам, което често предшества възникването на пристрастието. Чувството за малоценност може да е причинено от отхвърляне, възпитателни занемарявания, насилие и други драматични изживявания. То може също да бъде резултат от свръхчувствителност. Независимо от причините, обща черта на зависимите хора е чувството за малоценност, ниската самооценка, срамът и страхът от отхвърляне от другите хора.

     Алкохолът спомага за неутрализиране на този страх. Помага на човека да забрави, че се чувства по-лош от другите. Придава смелост, помага му да се пребори с плахостта си. С една дума помага на човека да излезе от скривалището си, в което го дебнат самота и депресия.

     Драмата се съдържа в това, че поведението на зависимия човек изкарва това, което е в него "по-лошо", от кътчетата на душата му навън. Алкохолът на­малява контрола на ума върху действията; падат груби думи, често след тях следват и брутални постъпки. Резултат от злоупотребата с алкохол или нар­котик е неспособността за изпълняване на ежедневните задължения; зависи­мият не се появява на работа, не държи на думата си, престава да бъде солиден. Алкохолният или наркотичният глад може да го доведе до кражба или обир. Всеки зависим с времето престава да управлява живота си и губи достоверност в очите на другите. Той се опитва да се справи с това, като все повече време прекарва сред себеподобните, където такова поведение на всеки от тях из­глежда нормално. С течение на времето, когато спиралата на зависимостта все повече се навива, настъпва обществената деградация.

     Когато зависимостта е придружавана от все повече деструктивни пове­дения, зависимият пие, взима или обсесивно преяжда, за да ги забрави и да заглуши срама си и чувството си за вина. Същевременно все повече усъвършенства мисловната конструкция на заблуди, която му е необходима за защита на чувството за себестойност. Всеки алкохолик е трагично раз­късан. Особено когато не иска вече да пие, но трябва да го прави. Той не разбира това. Страхува се от порицание. Затова си създава фалшива картинана действителността, която му позволява да запази остатъците от чувството за себестойност и да разбира пиенето си в други категории, не като алко­холизъм. Тази картина се гради от оправдания и извъртания, от минима-лизиране на самото пиене и на последиците му, от изнамиране на различни "поводи" за пиене, от самосъжаление и съжаление за съдбата си, а също така от обвиняване на други хора за своето пиене и последиците му. Така се изгражда една особена картина на света, в която доминират мрачни багри — защото ако светът беше красив, алкохоликът не би имал поводи за пиене. В тази визия светът е управляван от особени принципи за причинно-следствените механизми; всяко едно проливане и всяка постъпка на зависи­мия имат някакви външни причини — те са в лошия свят, сред лоши, глупави или безчувствени хора. Зависимият търси такива причини, за да се освободи от отговорността за себе си, за своето пристрастие, за живота си. Инте­лектуалната картина на света се опира върху формулата "Пия ЗАЩОТО". Тя може да приема формата на оправдание: "Пия, защото работя" или на обвинение: "Пия, защото светът е лош".

     Тази конструкция от вярвания, мисли и убеждения, които служат за под­държане на зависимостта — а по-точно за запазване на мнима "нормалност", а чрез това за защита на собственото достойнство — е привидно цялостна. На всичкото отгоре тя намира потвърждение сред другите зависими. Техният свят все повече се отдалечава от действителния свят, та накрая ги разделя трудна за преминаване пропаст. Системата на илюзии и отричане позволява да се придаде някакъв смисъл на света, в който зависимият е живял преди да започне да пие, когато сам е бил жертва на неправди и насилие. От друга страна тази система осигурява някакъв ред на човека, чийто живот все повече потъва в хаос. В този начин на мислене голяма роля играе вярата в мощта, която предоставя алкохолът. Понякога в него се появява някаква цел, излизаща вън от ежедневието; нейна черта са мечтите за далечно щастие или величие. Но тъй като зависимостта отнема на човека спо­собността за систематично действие по пътя към целта, алкохоликът търси по-кратки пътища или просто се отдава на мечти, сънища, илюзии.

     Този свят на потискани страхове, на скривани пред самия себе си чувства, на фалшиви убеждения, мисли, мечти и илюзии, става ново скривалище за зависимите. Но, за разлика от депресивното скривалище, новото е прозрачно. То позволява на зависимите да не забелязват това, което дру­гите ясно виждат. Най-често е нужна една драма, за да се разчупи тази картина. А след това е нужна упорита работа и помощ на други хора, за да може човек да съзре цялата фалшивост на тази картина на света и да за­почне да гради нова, по-добре пасваща на действителността.

     (...) Ефикасната помощ се съдържа именно в това, помагащият да не говори на зависимия за това, кой е прав, тоест не осъжда, а само показва "разноските", които е понесъл алкохоликът и близките му, а също така се старае да го убеди, че тези разноски няма начин да бъдат намалени без драматична промяна на начина на живот и мислене. А преди всичко — този, който помага, събужда в зависимия надежда. Именно надеждата е нишка, водеща към трезвеност, достойнство, свобода и отговорност.

     Загубите отдавна са несравнимо по-големи. Но механизмът на отричането се опира именно на минимализиране на загубите. За това служи самоизмамата. Обвиняването на другите има за цел свързването на щетите от пиенето, като например разпадане на семейството, с други, "неалко-холни" причини, като например неуравновесеност на партньора. Изнами-рането на "поводи" за пиенето има подобна цел: пътното произшествие тогава се явява като цена за "необходимост" от пийване със шефа, на когото човек нали не може да откаже. Условието, необходимо за трайна трезве­ност, е зависимият да съзре истинските си загуби и да ги свърже с пиенето си, а не с разни мними причини.

    Такава промяна в начина на мислене е почти невъзможно да бъде извършена самостоятелно. Често помага интервенцията отвън. Близките хора, приятелите, работодателят с помощта на професионален специалист пома­гат на зависимия да направи именно такава сметка на своите разноски, като същевременно показват път към възвръщане на трезвеността — чрез лечение, участие в терапевтична група или в общността на АА. По същия начин един умен лекар, психолог, свещеник, работодател и т.н. показват здравните, семейни, професионални или юридически проблеми като цена на при­страстието. Съдиите, като извеждат последиците от поведенията на зави­симия, могат да му помогнат да осъзнае, че въпреки всичко той все още има избор: или ще продължава да понася последиците от пиенето си, или ще направи нещо съсзависимосттаси.