Клаудия Блекбърн (Пенсилвания, САЩ)

РЕЦИДИВИТЕ НА БОЛЕСТТА И ПОЛЪТ

      По време на посещението си в Полша през юли 1999 г. Клаудия споделила пред полските терапевти своя опит и резултатите от изследванията си на тема влиянието на пола върху протичането и ефикасността на лечението на зависимостите.

     При зависимите жени се наблюдават съществе­ни разлики — в сравнение с мъжете — по отноше­ние на начина на употреба на пристрастяващите вещества, темпа на усилване на симптомите на болестта, а също така по отношение на нуждите, които трябва да се вземат под внимание в процеса на терапията. Терапевтите за съжаление не обръщат внимание на тези особени аспекти на зависимостта и терапевтичния процес при жените. Това недоразумение и произтичащият от него неуместен подход към зависимите жени най-ярко се вижда при предотвратяването на рецидивите на болестта. Твърде малко вни­мание обръщаме при индивидуалното плани­ране на терапията (главно на следболничната

помощ) на нещата, силно свързани със спецификата на жизнените роли и други аспекти на пола, които имат огромно влияние върху реализацията на терапевтичните указания, необходима за трайното поддържане на трезве­ността и по-нататъшното здравеене.

     Исторически погледнато, клиничните терапевтични програми са били конструирани откъм нуждите на мъжете, които представляват по-голямата част от зависимите пациенти. И днес още, дори в специалните центрове или отделения за жени, се прилагат правилници, програми и методи, изработени с мисълта за мъже. А броят на пациентките в заведенията за лечение на зависимостите расте, като същевременно се наблюдава висок процент на неуспех (рецидиви, водещи обратно към пиенето) при жените след тера­пията. Следователно програмите трябва да се преработят с оглед на специ­фичните нужди на жените, на техните жизнени роли и свързаните с тях за­труднения. Това касае целия процес на възспиране на зависимостта — от момента на интервенцията и първоначалната мотивация за лечението, чак до предотвратяването на рецидивите на болестта.

     Повишаването на ефикасността на терапията при жените ще бъде възможно благодарение на въвеждане на промени в следните апсекти:

     • Подкрепа и съучастие от страна на най-близкото обкръжение, семейни и емоционални връзки

     Трябва да се намерят отговори на въпросите: Благоприятства ли нейното актуално обкръжение за по-нататъшната употреба на алкохол (или други психоактивни средства)? Може ли нейната зависимост да има връзка с пристрастяването на партньора или други хора от семейството й? Доколко доброжелателни са роднините и приятелите на семейството? Има ли тя кръг от добри познати? Отнася ли се с недоверие към други жени? Умее ли да се обръща с молба за помощ?

     Тези въпроси обхващат нещата, които имат голямо влияние върху про­тичането на процеса на оздравяване. Рецидивите на болестта при жените най-често са свързани с характера на най-близките емоционални връзки. Те също така по-често от мъжете биват изоставяни и остават сами поради своята зависимост.

• Фактори, свързани с издръжката

     Отговаря ли тя за своята издръжка? Благоприятства ли начинът за пече­лене на пари за поддържане на трезвеността? Издържа ли деца? В какви условия живее понастоящем? Страда ли поради бедност? Дали в сегашните материални условия й е по-лесно да живее в зависимост или в трезвеност?

     Спецификата на нашата култура и общество обуславя факта, че на же­ните по принцип им е по-трудно да променят начина си на живот. Анализи върху рецидивите на болестта показват, че жените често не успяват да се откъснат от нараняващи ги връзки с мъже, между другото и заради това, че им е по-трудно да постигнат пълна материална самостоятелност. В резултат на което жените често жертват трезвеността и здравето си, като се завръщат към нездрави, съзависими семейни отношения.

• Чувство за себестойност и срам

     Много психологически изследвания потвърждават особено презрител­ното и порицателно отношение на обществото към зависимите жени. Това силно отрицателно клеймо намира израз в разпространения стереотип на жената-алкохоличка или наркоманка като неморално и пропаднало същество. За съжаление, този стереотип се отразява и върху образа на собствената личност при повечето зависими жени. Степента на трудност при запазване на трезвеността е пропорционална на чувството за срам, лип­сата на самопризнание и вяра в себе си, а също така на убеждението в собственото нищожество, дори и "на трезво". Жените, които искат да оздравеят от зависимостта, много трудно изграждат чувството за себестойност, да не говорим за постигане на позитивна идентичност.

• Психични, физични и сексуални травми

     Често при жените рецидивите на болестта са свързани със стрес, причинен от невъзможността да се освободят от натрапчивите спомени за понесени в мина­лото тежки травми. Жените въобще, а особено зависимите жени, са потенциални жертви на различни форми на насилие. Следователно в диагностичното интервю е важно да се вземат под внимание по-ранни стресови фактори, както и цялата история на травматизиращия опит, а също така да се разпознаят евентуалните психични следи, които могат да станат пречка в трезвеенето.

• Психологични проблеми

     Зависимите жени по-често страдат от депресия и фобии, отколкото мъжете. В действителност депресия сполетява много жени в различни пери­оди от живота им, следователно те могат по-често да търсят разни начини за "самолечение". Алкохолът е едно от най-лесно достъпните и в началото доста ефикасни средства, облекчаващи депресията, и откриването на този факт при много жени може да задвижи процеса на пристрастяването.

     До рецидив на болестта ще се стигне неминуемо, ако депресията или страховите смущения при пациентката останат неразпознати или отминати в процеса на основната терапия. Необходимо е също предаване на съответни знания на тема опасностите за трезвеността, произтичащи от поредните опити за "самолечение" с помощта на средства, променящи съзнанието.

• Биологични разлики

     При жените по-рано отколкото при мъжете се стига до сериозни меди­цински последици и до усилване на острите симптоми на зависимостта. Изследванията показват, че жените, злоупотребяващи с алкохол, значително по-бързо започват да страдат от такива "следалкохолни" заболявания като цироза на черния дроб, възпаление на подстомашната жлеза, язва и т.н. Допълнително, във връзка с хормоналния цикъл, младите жени често изпол­зват разни химически средства (в това число и алкохол) за облекчаване на предменструалното напрежение.

     От този кратък обзор на няколко важни аспекта от живота и обще­ственото функциониране на жените следва, че в работата със зависими жени трябва да вземаме под внимание техните особени нужди. Тази нова пер­спектива ще улесни индивидуалното планиране, както на самото протичане на терапията, така и на по-нататъшното поведение на нашите пациентки — така, че да умеят да се справят с всичките си лични, семейни и обществени проблеми, без да се завръщат към пристрастието.

(“Arka”, № 29/1999)