ДА НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ
ОТ ДУМАТА ЕРОТОМАНИЯ
Малко история
Когато през 1939 година — четири години след възникването на Общността на Анонимните алкохолици — излязло първото издание на т. нар. Голяма книга на АА, в началото професионалните кръгове го приели пренебрежително и с презрение. Още през същата 1939 година списанието на Американското лекарско сдружение публикувало остра критика относно книгата "Анонимните алкохолици". Авторите на рацензията се опитвали да запознаят медицинския свят с тази книга, като за абсурдна сметнали преди всичко посочена в нея дефиниция на алкохолизма като "емоционална, физическа и духовна болест". Но още първото изречение от издадения през 1985 г. от същото това Американско лекарско сдружение учебник по терапия на алкохолизма дефинира този проблем именно като "емоционална, физическа и духовна болест". Алкохолната болест придобива легитимност след почти половин век!
Пионерите на АА са изработили универсалния модел на непрофесионалните групи за подкрепа, който прави за алкохолика възможно запазването на трезвеността и промяната на живота. Групите на АА, чиято дейност се опира на Програмата на Дванадесетте Стъпки и Дванадесетте Традиции, са дали импулс за възникване на професионална терапия и са послужили като образец за други зависими, търсещи спасение. И така през 1953-та е възникнала Общността на Анонимните наркомани, а през 60-те — на Анонимните чревоугодници. Последните доказват, че зависимост може да се развие и на базата на естествения инстинкт. Тези общности също са стимулирали изграждането на професионални терапевтични програми. Когато през 1976-та в Бостън се е раждала първата в света група на Анонимните еротомани*, много различни зависимости са били вече лекувани с програмите на 12-те Стъпки. Създавани са били отделни общности, тъй като условието за тяхното действие и ефикасността му е еднородната идентификация на участниците.
*Sex and Love Addicts Anonymous(ALAA). В края на 70-те и началото на 80-те години са възникнали групите на SA(Sexaholics Anonymous) и SAA(Sex Addicts Anonymous). В края на 80-те е била създадена общността на Sexuals Compulsives Anonymous(SCA), по-късно Sexual Compulsivity Recovery (SCR). Във всичките тези групи участниците работят за своето освобождение от еротоманията. В Полша Общността на АЕ действа от 1993 година. Първите групи са възникнали във Варшава, през 1998 действат вече и в осем други града.
Например на алкохолиците натрапчивата нужда и обсесия за преяждане при някой, който е загубил контрол над яденето си, може да се струва чужда, а дори смешна. Един зависим от хазарта, който заради неприятностите от махмурлука никога няма желание да се напие, няма да разбере някого, който пие чак до тежко натравяне, а след това започва своя цикъл отначало. Един наркоман, който по принцип е свикнал с липсата на пари, трудно ще намери емпатия спрямо човек пристрастен към харченето на пари. Също така компулсивният чревоугодник, който след сексуален акт в рамките на любовната си връзка се чувства удовлетворен, няма да разбере еротомана, при когото сексуалният и емоционалният опит увеличават — толкова по-бързо, колкото е по-интензивен — чувството за неудовлетвореност и еротичен "глад". На един зависим за здравеенето е нужен друг, същият зависим — огледалото на истината. По този начин практически са възникнали отделни терапии и общности на Данадесетте Стъпки за всички тежки пристрастия.
Брутална дума, неудобен проблем
Най-добрият аргумент в полза на групите, работещи по 12-те Стъпки и 12-те Традиции, е тяхната ефикасност в овладяването на зависимостите. Поредното им възникване е трасирало път за развитие на лечението, насочвайки вниманието на професионалистите към нови проблеми. Днес за възникването на професионална терапия не трябва да се чака толкова дълго, както в началото на откриването на алкохолизма. В случая на еротоманията вече горе-долу пет години след създаването на АЕ (1976) са възникнали в САЩ първите професионални програми за нейното лечение. Първенството в тази област принадлежи на Патрик Карнс. Но част от терапевтичните среди продължават да приемат концепцията за зависимост от секс и любов с нежелание, или дори я отричат. Доказателство за това са многобройните публикувани книги, които, въпреки че разглеждат избрани модели на дисфункционални сексуално-емоционални поведения, все пак избягват думата зависимост, а още повече еротомания, като същевременно създават разни, дори забавни, евфемизми. Следователно имаме: "любовна обсесия", "токсична любов", "сек-сохолизъм" (като термин най-близък може би до истината, но обхващащ чисто сексуалните поведения и подминаващ техните ментални и емоционални аспекти — защото човек може да бъде активен еротоман без да прави секс!), по-нататък: "токсични страсти", "жени, които прекалено обичат", "мъже, които недостатъчно обичат" и произтичащите от това разсъждения, защо тя е луда по него, а той по нея не, или пък обратното. Терминологичната ситуацията на издателския пазар е допълнително затруднена от факта, че на английски практически не функционира думата еротомания — както и не съществува в този език дума наркомания (Анонимните наркомани са Narcotics Anonymous, NA, буквално "анонимни наркотици"). Затова се използва описателният термин "зависимост от секс и любов", а някои терапевти разделят този проблем на зависимост от секс, от чувства, от фантазии или от връзки — в това число влиза и съзависимостта. Това донякъде напомня разделяне на алкохолизма на зависимост от бира, от вино или от "изобретения"*— и в лечението е също толкова непригодно. Преводачите, които по-скоро не са чували много за движението на Анонимните еротомани, също въвеждат разни меки и атрактивни определения, за да не се употребява шокиращата дума еротомания, която има фатална конотация (морално дъно, извратеност, грях, престъпление и т.н.). Но нали днешната конотация на еротоманията много прилича на тази, която в САЩ имаше алкохолизмът през 30-те, 40-те и 50-те години! Еротоманията — този може би най-обезпокояващ човешки проблем — също се нуждае от време, докато светът научи за тази болест и започне да я разбира.
*С този термин в Полша се наричат всякакви видове алкохол, непредназначен за консумация (като салицилов спирт, денатурат и т.н.) и въпреки това употребяван от някои алкохолици в напредналите стадии на развитието на болестта. (Бележка на преводача)
Вторият повод, поради който част от терапевтите отричат еротоманията или смаляват нейния мащаб и опасност, а също така подценяват болезнеността и продължителността на процеса на нейното лечение, е понякога стремеж за запазване на клиентелата. Тъй като никой зависим не се отказва лесно от приятните аспекти на зависимостта си — по-скоро е склонен да ги защитава до последния си дъх! -, активният еротоман, който се лекува напр. от наркомания или алкохолизъм, и особено ако терапията е платена, няма да поиска дори и да чуе, че трябва да откаже също и секса и/или болната си връзка, която в момента му "подслажда" живота вместо дадена субстанция. Затова той ще отиде при по-малко "радикален" терапевт, който ще му позволи да си трае в самозаблуда, като му каже: "ти решавай проблема с пиенето или друсането си, а оновата... е, какво, всички са така", или който повярва в неговите рационализации. Ако един "алкохолен" напр. терапевт не плаши двойно зависимите си пациенти с визията за въздържане от секс и/или за раздяла с токсичния партньор, те нали за това ще му платят. Да се противопостави ефикасно на съпротива и отричане от страна на хора, зависими от секс и любов, има шанс всъщност само такъв професионалист, който по начало се занимава с еротомания и има вече определен опит в тази област. Защото той няма да се даде да го излъжат или манипулират, а освен това работи с хора, които са дошли, за да променят нещо в тази сфера на живота си.
Друга трудност в признаването на еротоманията като проблем може да произтича от факта, че някои терапевти сами имат този проблем. Еротоманията, като всяка зависимост, е "демократична" и не щади никоя категория хора. При това тя спада към особено камуфлираните. Могат да страдат от нея както свещеници, така и проститутки, лекари и учители, чиновници и земеделци, работници и хора от сцената, пък била тя и политическа. Няма да сполучат в лечението на еротоманията тези терапевти, които, притежавайки този проблем, не са го решили за себе си, нито пък тези, които — макар и да го нямат лично — са привърженици на прекалено толерантното му третиране, като приканват клиентите си да приемат своя "темперамент", "нужди" и поведения посредством удовлетворяването им без чувство за вина. Твърдейки ех сМеага, че мастурбацията или сексът без трайни задължения са нещо здраво или поне безвредно, те поставят еротомана в ситуацията на алкохолика, когото убеждават в лечебните свойствия на сто грама водка...
