Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота

за собственото му осъществяване.

Появяват се на тази земя чрез вас,

но не от вас произхождат;

и макар че пребивават с вас, не на вас принадлежат.

Можете да ги дарите с любовта си,

но не и с вашите мисли,

тъй като те собствени мисли имат.

Можете да дадете убежище на тялото им, но не и

на душата,

защото душите им в палатите наутрето живеят,

а там, дори с мечтите си,

не можете да достигнете.

Можете да се стараете да приличате на тях,

но не се опитвайте да ги уподобите на себе си,

защото животът не се връща назад,

нито се оглежда към вчерашния ден.

Вие сте като лък, а децата ви като живи стрели,

излитащи в бъдещето.

А Стрелецът търси знака

по пътеката на безкрайността

и ви огъва с мощта си така, че стрелите Му

да хвърчат бързо и да стигат надалеч.

Нека огъването ви в ръцете на Стрелеца

служи за веселие.

Защото Неговата любов обгръща и стрелата, която

лети,

и лъка, който трае недвижим.

Khalill Gibran

 "Пророк" (фрагмент)