Жалванията на една градинарка

И аз си имам градинка.

Отглеждам си чувства.

Сама си ги избирам,

сама си подготвям почвата и прекопавам,

сама си ги наторявам, поливам, садя...

Само с вредителите някак си не мога да се справя!

Все ще се намери някоя ламя

да ми открадне златните хрупкави радости!

Все ще се изсипе някой град

да ми смачка сочните червени гордости!

Все ще се появи някоя къртица

да ми подкопае лехичките със сигурност!

Естествено има и други пречки за

идеалното аграрно райче!

Всеки път като си насадя от онези малките розови вълнения

времето се скапва и ги превръща в никому ненужни плевели.

Друг път тъкмо ми поузрее самочувствието

и като по поръчка - буря с гръмотевици!

БУМ! ТРЯС!

и пропадна толкова дълго отглежданият плод.

Съвсем не е лесно да си имаш градинка...

особено напоследък

в това сухо, мрачно и студено време.

Kamila Sołowiej